СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АТАНАС МОСКОВ

В тежки дни хората дирят светлите фигури от миналото, за да си върнат вярата в човещината.
Ние, българските социалдемократи, сме двойно благословени от съдбата. Образите на основателите на партията Янко Сакъзов, на удушения в Сливенския затвор Кръстю Пастухов, на загиналия на Острова на смъртта - концлагера Белене, главен редактор на в-к "Свободен народ" Цвети Иванов, на Коста Лулчев, възвисяват ръст в здрача на времето. Но има и нещо по-близко. В покрайнините на гр.Севлиево сред нивята има малка къщичка. Там като в древна приказка живя един мъдрец, при който в началото на 90-те години от миналия век идваха мнозина, за да пият от извора на исконната правда на социалдемокрацията. За блясъка на интелекта, за ерудицията, за това невероятно съчетание на доброта и непреклонна твърдост на Атанас Москов може да се говори много и тепърва ще се пише.
Паметна за българската социалдемокрация е 1903 г. През месец юли двете течения в БРСДП поемат по свои пътища, за да застанат след години от различни страни на барикадата в защита на демократичните ценности. Различна е и съдбата на техните лидери, които се превръщат в жертвите и палачите на битката за налагане на една жестока утопия, наречена комунизъм. В същата тази 1903 г. на 28 август се ражда деветото дете в скромно българско семейство - Атанас Москов.
На 13 години, когато всички по-големи братя са на фронта, той поема грижите за дома. По-късно, изключен от гимназията заради борба за правда, продължава да бъде председател на нелегалната социалдемократическа група "Жан Жорес".
На 19 години става студент по право и едновременно следва дипломатически науки в Свободния университет в София. Скоро след това е избран за секретар на Младежкия социалдемократически съюз.
През 1927 г. - на 24 години, вече е завършил два факултета и без никакви средства заминава за Виена, а в последствие за Брюксел. Работи като строителен работник и учи. Заедно с това участва активно в дейността на Белгийския младежки съюз.
Следващата година е упълномощен от БСДП да я представлява на конгреса на Социалистическия интернационал. В диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович той блестящо защитава от нападки България и БСДП. Адлер е възхитен от младия социалдемократ и на 25-годишна възраст Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите. Една година по-късно през 1929 г. и до 1937 г. той вече е член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал. А е само на 26 години. Негови колеги са водачите на социалдемокрацията Емил Вандервелд, Луи де Брукер, Ото Бауер, Адлер, Леон Блум, Пиетро Ненни, Ларго Кабалеро, Абравомич, Теодор Дан, Мартов, Курт Шумахер. Дружи със Спаак и Ерик Оленхауер. Същевременно защитава докторат по международно право на тема: "Новото в правата на малцинствата".
Когато вълната на фашизма залива Европа, в България след 1935 г. се установява диктатурата на монарха. Москов не се поколебава и се завръща през 1937 г. в родината, където скоро става официално кооперативен ръководител, а неофициално - един от нелегалните партийни лидери. С него в това мрачно време в България идва и съпругата му Рене - социолог и икономист.
Преминал невероятните препятствия, които монархическото управление е поставило, през 1938 г. Москов е избран за народен представител и става секретар на парламентарната група. В Народното събрание той поразява противниците си със силата на своя интелект и ерудиция.
На 9 септември 1944 г. в страната е образувано коалиционно правителство на Отечествения фронт. В състава му влизат комунисти, земеделци, звенари и социалдемократи. Много скоро, обаче, започват издевателствата на комунистите, които заедно с това все повече овладяват властта. Няколко месеца по-късно земеделците и социалдемократите излизат в опозиция. При комунистите остава една част от двете партии - по същество комунистическата агентура. По това време Москов е получил звание доцент по международно право в Софийския университет, но изборът е анулиран заради "политическа неблагонадеждност".
В изборите за Велико народно събрание Москов е в листата, водена от лидера Кръстю Пастухов, и е избран за депутат. Издигнат е в избирателен район, където негов опонент е наскоро завърналият се от Москва Георги Димитров. Това комунистите не могат да допуснат и с фалшива мотивировка касират двата мандата. Корифеите на комунистическата пропаганда се страхуват да се изправят срещу такива уважавани и опитни политици като Кръстю Пастухов и Атанас Москов, чийто стил и маниери са твърде европейски.
Репресиите продължават. Пастухов е осъден за три статии против партизанщината в армията и е удушен през 1949 г. в затвора. Отнет е парламентарния имунитет на земеделския лидер Никола Петков, по-късно осъден на смърт и екзекутиран. Москов е задържан и подложен на продължителни инквизиции. Най-голямото му престъпление е участието в Социалистическия интернационал - "ядро на шпионажа срещу Съветския съюз", съгласно болната фантазия на комунистите.
Две години Москов е инквизиран в Държавна сигурност. Още 4 г. прекарва в концлагера на остров Белене и никога не му е представян обвинителен акт, нито е бил съден.
На Мостов не са спестени никакви физически и морални страдания, но неукротимият дух на социалдемократа не отстъпва. Инквизициите са били толкова нечовешки, че когато Москов случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по гласа. Лишен от свобода и изпратен в лагер заедно с други социалдемократи и земеделци докторът по международно право Атанас Москов копае изкопи на норма, а съпругата му - докторът по социология Рене Москова, работи с мотиката в ТКЗС-то, за да издържа семейството, и със собствените си ръце гради малък дом в покрайнините на Севлиево.
Атанас Москов изпитва в своя дълъг живот всичкото щастие, което може да се дари някому - ранно признание, работа сред великите ръководители на Социалистическия интернационал, обичта на предани другари в България и невероятната любов на съпругата. Изпитва и всичката дълбочина на нещастията и болката, която може да се понесе - инквизиции, лишаване от работа, докато накрая му дават дребна чиновническа длъжност в психиатрията в Севлиево и най-голямата загуба - смъртта на 20-годишния му единствен син.
На 26.11.1989 г. Атанас Москов и шестима негови другари - политически лагеристи и затворници възстановяват БСДП. Москов е първият председател, а по-късно е почетен председател на партията.
Години д-р Атанас Москов живее сам в малка къща сред нивята, заобиколен от книги и спомени. Той - човекът, който е давал винаги всичко за хората и нищо не искал за себе си.
След смъртта му на 28.01.1995 г. съидейниците от БСДП изградиха паметник. Днес пред него поставят цветя всички, и социалдемократите, които му се прекланяха, и наследниците на онези, които превърнаха живота на него и семейството му в жестока драма.
Споменът за делото на д-р Атанас Москов, за социалния хуманизъм, в който той искрено вярваше, остава жив в сърцата на потомците.

Материалът е изготвен със съдействието на Христо Аврамов, председател на БСДП в гр. Габрово, и Ангел Куманов - чл. на ЦКРК на партията.