СЕМЕЙНОТО ОБЛАГАНЕ ЗАКЪСНЯВА НЕПРОСТИМО
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ СЕ СЕТИ ЗА НЕГО, ЗАЩОТО ИДВАТ ИЗБОРИ
(становище на доц.д-р Йосиф Аврамов, публикувано във в-к "Новинар", бр.52 от 16.03.2004 г.)

Учудващо изведнъж финансовият министър Милен Велчев заговори за семейно облагане на доходите, след като в данъчната стратегия на правителството за 2003 - 2005 г. няма и дума за това.
Обяснимо е обаче защо точно в деня за вот на недоверие към правителството Велчев се подсети за него. Все пак догодина идват избори, нужни са реверанси към избирателя, а и министърът, както се говори, го готвели за лидер на партия.
Редно е обаче да напомним, че дясната опозиция вече трета поредна година предлага семейно облагане.
У нас въвеждането му много закъсня, още повече, че то се прилага навсякъде в Европа - в Германия, Австрия и в другите Централноевропейски страни.
В пресата се появиха различни варианти на подоходното семейно облагане, които уж се готвили от експерти на финансовото министерство. Според един от тях към годишния необлагаем доход на двамата родители ще се добавя по 20 лв. за дете. Друг вариант предвижда от месечния семеен доход да се изваждат 20 лв. за първо дете, 25 лв. за второ и 30 за трето преди облагане. Според трети вариант пък от годишните доходи се приспадат разходи за гледане на дете, но не повече от 300 лв. с документи за харченето и до 200 лв. без документи. Във всички посочени случаи обаче доходът общо на двамата родители не трябва да надхвърля 450 лв. месечно.
Веднага трябва да кажа, че въвеждането на праг на доходите за ползване на преференциите при семейното облагане поставя данъчните субекти в неравностойно положение. По принцип преференция се дава глобално, а не на отделни лица, които отговарят на някакви условия и които трябва да доказват правото си с набор от документи. Така се възпроизвежда негативната практика при сегашното отпускане на детски надбавки.
От семейното облагане и преференциите му няма да могат да се възползват прослойките с ниски доходи и по-голям брой деца или хората с по-нисък образователен ценз, на които е трудно ваденето на документи. Като пример ще посоча, че в момента между 200 и 300 хиляди души не са се възползвали от правото си на детски надбавки, защото или не знаят как, или не могат да набавят необходимата документация.
Затова според мен трябва да се приложи единния подход спрямо отделните данъчни субекти, така че семейното подоходно облагане да важи за всички, като все пак се сложи лимит за броя на децата в семейството - например то да важи да 3 деца. За първо дете може да се приспадат от дохода на родителите 25-30 лв. месечно, за второ - 45-50 лв., за трето - 75-80 лв. Ако става дума за едноличен търговец, който се облага на годишна база, тогава сумата за приспадане е съответно месечната за дете, умножена по 12.
След края на първата година на прилагането на тази форма на ДОТ, ако се окаже, че преференцията е висока, може да се коригира надолу необлагаемия доход, например за трето дете. Но във всички случаи трябва да останат стъпалата между преференциите за поредните деца, както и възможностите за плавният им растеж, оформени в данъчна стратегия.
Според мен семейното облагане и преференциите за деца могат напълно да заменят отпускането на детски надбавки, още повече, че сегашният механизъм е много тромав, губещ времето и на данъчните, и на НОИ.
Един от основните принципи на данъчното облагане е то да е евтино. А чрез семейното подоходно облагане се постига и това - данъците ще се удържат от работодателя и толкова - няма да има нужда от допълнителни декларации или ангажиране на службите за социално подпомагане. Тоест, много по-гъвкаво и евтино и за данъкоплатеца, и за данъчната администрация.
Противниците на семейното облагане изтъкват аргумента, че то ще намали приходите от ДОТ в хазната. Нашите изчисления сочат, че намалението може да е от порядъка от 70-80 милиона лв. На фона на приходите от ДОТ в бюджета, които са около 1,5 милиарда лв., то е незначително.
Проблемът не е в намаляването на приходите, а във факта, че доходите не се декларират изцяло и оттам събираемостта не е достатъчно добра. Така, че ние трябва да търсим повишаване на събираемостта, като обхващаме по-цялостно доходите, а не като отхвърляме намаляването на размера на данъците. Защото, какво ще кажете, когато лице с престижна длъжност "получава" заплата 200-250 лв., върху която плаща данъци?
Не постигнаха и търсения ефект въведените минимални осигурителни прагове. Очакванията от тях бяха доста големи, а на практика, независимо че с около 200-300 хиляди се повишиха обхванатите от данъчното облагане, остана ножицата между това, което някои работещи получават, и това, върху което плащат данъци.
Изходът от положението е въвеждането на минимална почасова ставка. Тя трябва да е около 1,20-1,50 лв. на час. Това отговаря на 180-240 лв. минимална работна заплата. Искаме или не искаме, преди 2007 г. трябва да стигнем тези нива, защото никой няма да ни пусне в ЕС с минимална работна заплата под 100 евро. (В Чехия тя е 210 евро). С други думи, увеличението всяка година на минималната заплата трябва да е плавно с 30-50 евро годишно до 2007 г. Респективно ще расте и необлагаемият минимум.
Държавата трябва да си направи сметката и от друга страна - при по-високите доходи ще има по-голямо потребление и съответно по-големи приходи от преки и косвени данъци. Разбира се, ръстът на доходите трябва да става контролирано, за да не се пробие валутният борд. Крайно време е по-високите доходи да станат първата задача, за която финансовото министерство във всяко правителство у нас трябва да отделя първостепенно внимание.