Законът за гарантираните взимания на работниците при несъстоятелност на работодателя , внесен от БСДП е вече част от българското законодателство.

Настоящият парламент прие на второ четене първия закон , предложен изцяло от опозицията – Законът за гарантираните взимания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.Макар на 21.04.2004г. този акт да бе съпроводен с бутилка шампанско , както вече стана традиция да се отбелязват нововъведенията в българското законодателство , той остана встрани от погледа на медиите.Може би защото с приемането на закона не се отваряше поле за поредния скандал , а напротив България се приобщаваше към решаването на един съществен социален проблем по адекватен за критериите на Европа начин.Твърде вероятно причината за гробното мълчание да се корени и във факта , че управляващите бяха принудени да се съгласят с аргументите на вносителя – БСДП , подкрепени твърдо от ОДС в пленарна зала , а извън нея от синдикатите , начело с КНСБ.Така или иначе , най-важното следствие от приемането на закона е , че пред страната се отвори път за ратифициране Конвенция 173 на МОТ , а пред трудовите хора възможността за нови гаранции за защита на заработените , но неизплатени заплати.
Друг е въпросът дали мнозинството възприе всички идеи , заложени в първоначалния вариант на законопроекта.В интерес на истината трябва да се подчертае , че предложенията за промяна на текстовете бяха , както с цел подобрение на проекта , така и в посока ограничаване на част от предвидените права.Например , възприе се “Гаранционния фонд” да бъде обслужван административно от НОИ , с цел намаляване на разходите и обхвата на закона се разпростря върху осигурителните вноски , дължими от работодателя.Но същевременно отпадна опцията , предвиждаща претенция на работника за неизплатени заплати , още в момента на тяхното забавяне в рамките на три месеца , а размерът на гарантираното обезщетение от три брутни месечни заплати бе драстично намален и привързан към минималната работна заплата.
Все пак опозицията успя да удържи позициите обемът на обезщетението да гарантира най-насъщните нужди на работниците от предприятията , обявени в несъстоятелност и смекчи евентуалните бюрократични бариери пред неговото изплащане.Всичко това , заедно с измененията в Търговския закон по преместване на приоритета на работническите взимания от осмо на четвърто място в масата на несъстоятелността , правят картината на нашето законодателство в тази област далеч по различна от преди една година .Защото дългото бездействие по проблема успя да натрупа над 130 млн.лв. заработени, но неизплатени работнически заплати.Наистина законът влиза в сила от 01.01.2005г. и няма да действа за минало време , но тук е справедливо да се запита : “А какво щеше да стане ако неговото приемане се отложеше за след 2005 – 2006г., както искаха някой , и дали проблемът с дължимите средства би стоял толкова остро , ако той бе станал факт през 2002г., както предложиха БСДП и КНСБ”? В пресата се появиха коментарии , че определени среди в БСП гледали със завист социалните предложения на БСДП , прокарвани чрез ПГ на ОДС.Може и да има нещо вярно в това , след като червените шамани , запленени от тъй нареченото единство на левицата” са се заели най-вече да докажат колко хубаво е било несбъднатото минало и се страхуват да нарушат интереса на избуялите червени капиталисти.
Идеите на БСДП в социалното законодателство , обаче са други.Опряна на целите заложени в програмата на партията,приета на 44-я Конгрес , Българската социалдемократическа партия ще продължи борбата за реално отстояване интересите на трудовите хора в условията на пазарната икономика , посредством конкретни законови мерки.Приетият Закон за гарантираните взимания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя е една от поредните стъпки в тази насока.Понеже тя дава възможност българския работник да има права , сходни с тези на своя колега в Западна Европа.С това българските социалдемократи продължават традицията от времето на Янко Сакъзов – въвел 8-часовия работен ден в законодателството , да работят в интерес на хората без да търсят единствено медийните фанфари и аплодисменти , защото искат идеите за свобода , справедливост и солидарност да бъдат реализирани с конкретни дела.
Йордан Нихризов