Незабравимите наши предшественици

Тази година се навършват 55 лета от трагичната кончина на един последователен сторонник на демокрацията – социалдемократа Кръстю Пастухов. Той става жертва на комунистическия терор заради правото си на свободомислие. Процесът срещу него е монтиран с обвинения във връзка със статията “Защо ме изкушавате, лицемери?”, публикувана в бр.41 от 22.02.1946 г. на в-к “Свободен народ”. В нея Кр.Пастухов изразява своята позиция към реч на Георги Димитров, произнесена във Военното училище, с която комунистическият лидер демонстрира партийни домогвания сред българската армия. В статията името на “вожда и учителя” Г.Димитров отсъства, но се говори за хората “навлекли върху вълчата, агнешка кожа”, които “обвиняват, че рушим отечеството и войската”. Резултатът – в-к “Свободен народ” е спрян за 10 дни, а авторът Кръстю Пастухов е арестуван, защото си е позволил да каже истината за двуличието.
Колко познато звучи всичко това като маниер 50 години по-късно и колко верен е изводът, че много често историята се повтаря, само участниците са други. Открит остава въпросът: “Ще позволим ли аналогичните събития да се сбъднат докрай, макар и с друга методика на кадифените демократични ръкавици?”


КРЪСТЮ ПАСТУХОВ (01.10.1874 г- - 25.08.1945 г.)

Един от изтъкнатите лидери на българската социалдемокрация Кръстю Иванов Пастухов е роден преди 130 години в гр.Севлиево. Завършва право в София през 1895 г., а след това специализира в Германия (1897 – 1898 г.). От края на 1895 г. е адвокат във Враца, а след 1923 г. – в София. Участва още в първите прояви на социалистическото движение като застава на ясни социалдемократически позиции и става сподвижник на Янко Сакъзов. От 1896 г. е делегат на всички конгреси на БРСДП, а от 1909 г. е член на ЦК на БРСДП (ш.с.).
Начиная от 1911 г. е избиран многократно за народен представител. В правителството на Т.Теодоров е министър на вътрешните работи в периода април-октомври 1919 г. Критикува от социалдемократически позиции тесните социалисти (комунисти) начело с Димитър Благоев. Убеден демократ, той критикува както болшевизма в Съветска Русия, така и опитите да се наложи диктатура в България в годините след Първата световна война. Обявява се против властта на Демократическия сговор, а след това - срещу военния преврат на 19.05.1934 г. Застава на ясни антифашистки позиции, против политиката на настъпващия хитлеризъм в Германия. През 30-те години заклеймява Сталинските чистки в СССР. Застава в защита на Търновската конституция и изпраща открито писмо до царя (февруари 1935 г.), за което е интерниран на остров “Света Анастасия”.
През периода 1936-1937 г. е един от лидерите на “Петорката” (антифашистки некомунистически блок), която успява да избере значителен брой народни представители в 24-тото Обикновено Народно събрание. Енергично се противопоставя на присъединяването на България към тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) и е против обявяването на война на Англия и САЩ.
Като публицист Кръстю Пастухов сътрудничи на всички социалдемократически издания от началото на века: “Общо дело”, “Социалдемократ”, “Епоха”, “Нови времена”, “Дъга”. Редактор е на “Обществена мисъл” и “Народ”. На 12.08.1944 г. подписва т.нар.”Манифест на тринадесетте” (подписан и от комунисти, и от цялата некомунистическа антифашистка опозиция).
След 09.09.1944 г. се противопоставя на Сталинския курс на БКП за завладяване на цялата власт и преминава в редовете на опозицията на Отечествения фронт. Един от най-активните сътрудници на в-к “Свободен народ”, Пастухов е осъден на 5 години затвор за статията “Защо ме изкушавате, лицемери?”, публикувана във вестника на 22.02.1946 г. Удушен е от криминален престъпник на 25.08.1949 г. в Сливенския затвор. Умъртвяването му е поръчков акт на развилнялата се комунистическа диктатура.
С Решение на Народното събрание от 15.01.1990 г. Кръстю Пастухов е реабилитиран граждански и политически. Със същото Решение се възлага на Главния прокурор да разследва обстоятелствата около смъртта му ....


Изготвил за “Позиция”,
Ангел Куманов – член
на ЦКРК на БСДП