Вместо обещаното несимволично повишение на доходите правителството гради поредната стабилизация в бедността (Становище относно “Меморандума за икономическата и социална политика” за предстоящото споразумение с МВФ)

От няколко седмици често коментирано събитие е предстоящото намерение на правителството на Република България да сключи споразумение с Международния валутен фонд. Основните пунктове в подготвения “Меморандум за икономическа и социална политика” вече са известни., макар при срещата на министър Велчев с членовете на комисиите по икономическа политика , по бюджет и финанси и по социална политика на парламента на 01.07.2004 г. да се оказа , че този документ хем го има , хем го няма. Открит остава все пак въпросът: “Какво ще донесе той на препатилия от икономически кризи и рестрикции български гражданин?”.
Безспорно трябва да се отбележи, че на България е необходимо да се сключи предпазно споразумение с МВФ, чрез което може да се постигне по-висока стабилност и предвидимост на бизнес-средата.Това, обаче, съвсем не значи безропотно да се приема продължаването на рестриктивната политика и да се възпроизвеждат негативите на статуквото в икономиката на страната. По-важните възражения биха могли да се групират по следния начин:
Меморандумът не формулира и не отразява реалните икономически проблеми, пред които е изправена българската икономика две години преди влизането на България в Европейския съюз. Той не е съобразен с необходимостта от икономически растеж значително над средния в Европейския съюз и с ускорено повишаване на благосъстоянието и качеството на живот на българина. Вместо това в него се предвиждат необосновани рестиктивни мерки.
Тревога предизвиква фактът, че правителството не засяга въпроса и значението на националната икономика на по-доброто усвояване на средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.За нас е неприемлива политиката, която се фокусира върху увеличаването на акцизите и намаляването на социалните разходи, като единствен източник за покриване на финансовите ангажименти, свързани с присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз.
Напълно необосновано е предвижданото замразяване на средствата за заплати в публичния сектор и за натиск да се ограничат те в частния сектор. Неразбираема е правителствената позиция, че конкурентноспособността на българската икономика ще бъде следствие от ниските заплати, а не от технологичното, продуктовото и пазарното развитие. При доходи неколкократно по-ниски от страните в Европейския съюз резултатът ще бъде по-скоро влошаване на качеството на стоките и услугите, отколкото издигане на конкурентноспособността. Особено дискусионно е предложението за премахване до края на 2004 г. на допълнителното заплащане за прослужено време. Вярно е, че подобни бонуси в другите развити европейски страни не съществуват и принципа: “За равен труд – равно заплащане” важи в пълна сила, но също така е вярно, че там има далече по-високо ниво на работните заплати, а в действие влизат и различни мерки за стимулиране на дългогодишните работници като предоставяне на акции в дружеството с преференции, системи за постепенна икономическа адаптация при пенсиониране и други. Изявлението, направено от представители на МВФ, че доплащане може да има, но само за времето, в което е натрупан стажа в една отделна фирма, за България е просто неефективно. Днес вследствие на прехода малцина са фирмите с история над 10 години, а още по-малко са хората, които са работили в тях от възникването им. При ясната опасност от шоков удар върху доходите на голяма част от населението решаването на проблема трябва да се търси в изграждане на преходен период и обвързване намаляването на преференцията “клас прослужено време” с увеличението на средната работна заплата в съответните браншове.
Друг пункт, в който намеренията на правителството са не само ненавременни и необосновани, но и вредни за икономиката на страната е желанието да се предплатят част от задълженията по външния дълг към МВФ със средства от фискалния резерв, като в същото време се предвиждат рестриктивни мерки към националния банков сектор и вътрешното кредитиране и се декларира готовност за увеличаване на вътрешните правителствени заеми.
Неприемливи са и административните мерки на за ограничаване на ликвидността в банковия сектор. Министерството на финансите вече изтегли бюджетните сметки от търговските банки и ги прехвърли в БНБ.Депозитите на Банковата консолидационна компания и средствата от Фонда за гарантиране на депозитите също ще се прехвърлят в централната банка. Това става, въпреки че БНБ разполага с достатъчни инструменти за регулиране на банковата ликвидност.
Недопустими са намеренията на правителството да ликвидира тези дъщерни дружества на “Булгартабак Холдинг” АД, които не успее да продаде до края на 2005 година. При това не се поема никакъв ангажимент за икономическите и социалните негативни последствия от ликвидацията. Това ще остави много хора без работа и ще създаде допълнителни отрицателни настроения срещу приватизацията като процес.Никой до сега не може да даде смислено обяснение , защо се бърза с приватизацията на всяка цена на предприятия , които все пак имат положителни финансови резултати. Въпреки, че правителството обяви, че няма да създава нови извънбюджетни фондове, намеренията му са в обратна посока. И ако с аргументът, че споразумението с МВФ е причина да не се създаде гаранционен фонд за гарантиране на част от кредитния риск за дребния и среден бизнес, то по отношение на създаването и финансирането на Национална горска компания нещата стоят по друг начин. Особено тревожни са фактите, прозиращи в т.13 от проекто-меморандума относно яснотата на правителството за схемите за строеж на пътни магистрали. Отказът на това основание да се финансира националната транспортна инфраструктура през 2004 г. ще доведе до сериозно изоставане в развитието на интеграцията ни в евроатлантическите структури. Ясно е, че по предвидените в меморандума мероприятия предстои дискусия в обществото, но правителството не бива да забравя, че българската икономика се нуждае от действени мерки, а не от палиативни действия, които задоволяват отделни частни интереси.

ПРЕСЦЕНТЪР НА БСДП