Игрите с външния ни дълг отново ще ударят по джоба на българския данъкоплатец

Доц. Йосиф Аврамов, доктор по икономика

В медиите бяха публикувани материали за ново обратно изкупуване на дълг през юли 2004 г., за което ще бъде похарчена значителната сума от 679 млн.$, които ще се разходват от фискалния резерв. Това бе публикувано няколко месеца по-рано - още през февруари-март 2004 г. Според мен тази операция по управление на дълга следваше да се обяви пост фактум - след осъществяването й. Министерство на финансите обаче похарчи значителна сума за скъпо струваща за сметка на българския данъкоплатец адвокатска кантора "Уайт енд Кейс". Тези действия на българското правителство повишиха значително цените на българските брейди облигации (от типа на т.нар. дискоблигации или Bulgaria DISC) от следно 95-96 долара в началото на март тази година на около и дори над 100 долара през на май и юни 2004 г.. (100, 438 долара на 18.V.2004 г. и 99, 94 долара на 23.VІ.2004 г.). Вместо изкупуването на облигации по външния дълг да се осъществява по конфиденциален начин от дилърите на БНБ, когато цените на международните финансови пазари са най благоприятни, се наема скъпо струваща адвокатска кантора, а за посредник се избират големи инвестиционни банки. На тях се заплащат солидни комисионни, които са за сметка на "отънелия джоб" на българския данъкоплатец. На всичко отгоре тези действия се обявяват няколко месеца предварително, през които цените на българските брейди книжа допълнително се "напомват" и фискът понася още един път колосални загуби. За случаите, които вече са извършени досега такива сделки Сметната палата следва своевременно да осъществи задълбочен и прецизен одит, в т.ч. и в банките, които осъществиха транзакциите и бяха агенти на правителството. Необходимо е да се прегледат визираните договори от квалифицирани юристи и финансисти и ако е налице правна възможност по препоръка на Сметната палата българската държава следва да заведе установителни искове пред съответните чуждестранни съдилища за търсене на неустойки или за евентуално денонсиране на осъществените сделки, ако има в тях предварителни клаузи за такава възможност. Възможно е по предложение на палатата да бъде потърсена отговорност от някои длъжностни лица, отговорни за сериозните загуби от тези сделки за нанесените вреди на фиска на Република България (по редица оценки между 200-300 и 500 млн. евро) и по установения ред се сезира главния прокурор. Наложително е да се направи предварителен одит от Сметната палата на евентуална бъдеща сделка по външния дълг и при допуснати груби нарушения, да се предприемат мерки тя да бъде предотвратена, за което своевременно да бъде сезиран парламента. Открит остава въпроса защо фискалния резерв се разходва за съмнителни и спорни сделки с външния ни дълг, вместо за цели, които са свързани непосредствено с просперитета на българската икономика и адаптацията й към предприсъединителния процес в Европейския съюз и повишаване на благосъстоянието на българските граждани? Понастоящем обратното изкупуване на дълга ще се осъществи при рекордно ниски лихви на международните финансови пазари - под 2 %, което ни позволява регулярно да го обслужваме. Не е налице и тенденция за рязко повишаване на лихвите през следващите няколко месеца от Федералния резерв на САЩ, на който ОЛП е 1,25 % и Европейската централна банка - на която ОЛП е 2 %. Ето защо инвестицията по обратно изкупуване на дълга е неизгодна към настоящия момент.
От особено съществено значение е Сметната палата в бъдещата си дейност да има прерогативи за предоставяне на задължителни указания и предприемане на законодателни инициативи по отношение на управлението на фискалния резерв, сключване на операции по обратно изкупуване на външния ни дълг, в т. ч. замяна на брейди облигации с глобални облигации и други аспекти на т.нар. активно управление на външния дълг. Необходимо е по-скоро да се гласува и на второ четене промяната на Закона за устройството на държавния бюджет, а също да бъде изготвена и адекватна промяна и на Закона за Сметната палата и Закона за държавния дълг по отношение на задължителното санкциониране от страна на Сметната палата на посочените актове на правителството преди тяхното предприемане.

01.07.2004 г.