НАШИТЕ НЕЗАБРАВИМИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ
 
Едно име на български социалдемократ близо половин век бе покрито с праха на мълчанието. Да пробие познатата комунистическа завеса на забравата не му помагаше нито уволнението в края на 19-ти век заради пропаганда на социалдемократическите идеи, нито научната дейност в областта на търговското право в продължение на 40 години, нито литературните проблясъци в неговия живот. С факта, че е бил заможен и образован човек, български патриот, и винаги далече от философията на червените ескадрони, той просто, за радетелите на тоталитаризма е бил докрай символ на онова, което те са отричали и дамгосвали с термина “социалфашист” и “шовинист”.
В този брой на “Позиция” в рубриката “Нашите незабравими предшественици” представяме социалдемократа:
 
Д-р ПЕТЪР ДЖИДРОВ
 
Роден е на 20.05.1876 г. в гр.Щип, Македония. Избягва от турското владичество и завършва педагогическо училище в гр.Кюстендил. Ненавършил 20 години става учител в гр.София. Скоро, обаче, Джидров се разделя с това поприще. Възприел идеите на социалдемокрацията, той става член на БРСДП. За сказката “Какво нещо е социализма?”, изнесена пред Софийското околийско дружество “Неофит Рилски”, е уволнен с протокол от 04.04.1896 г. По това време в негова защита застава писателят Алеко Константинов в качеството си на училищен настоятел.
Петър Джидров заминава за Германия, където следва право. После защитава докторат в Швейцария. Завръща се в България и започва да работи като адвокат. Става един от първите в кръга съидейници около Янко Сакъзов. Добър оратор д-р Джидров се впуска в обществената дейност. Многократно е избиран за народен представител. След Първата световна война става министър на правосъдието в правителството на Теодоров (1918 – 1919 г.).
През 1920 г. излиза от печат крупния научен труд на д-р Джидров “Коментар на Търговския закон”. Години наред това е единствената цялостна разработка върху постановленията на българския Търговски закон от 1897 г.
През 1924 – 25 г. в БРСДП (о) настъпват различия по отношение на оценката на управлението на Демократичния сговор. Д-р П.Джидров става един от ръководителите на течението, оформило се като Социалистическа федерация. Той възглавява федерацията, която по време на управлението на Демократичния сговор има в Народното събрание собствена парламентарна група. В крилото, оглавявано от Джидров, влизат Димо Казасов, Асен Цанков, Владислав Маринов и др. В другото течение на социалдемокрацията са Кръстю Пастухов, Григор Чешмеджиев, Коста Лулчев.
След деветнадесетомайския преврат от 1934 г. д-р П.Джидров се обявява категорично против принципите на новия режим. Заради крайното си отрицание е интерниран в гр.Елена. Това не спира неговата публицистична и литературна дейност.
Д-р Петър Джидров е автор на множество статии и брошури, сред които “Принципи и заблуждения в Българската социалдемократическа партия” (1903 г.), “Държавата, занаятчиите и работниците” (1906 г.), “Империализъм – социализъм и болшевизъм” (1921 г.), “Проблемът на Македония” (1930 г.), “Управление и народ” (1937 г.) и много други. Обнародвани са редица негови социални драми: “Под сянката на закона” (1921 г.), “По широк път” (1936 г.), “Трите хълма” (1936 г.), “Проклетият град” (1937 г.).
В периода след 1941 г. д-р П.Джидров се изказва възторжено за присъединяването на Македония към българското отечество. Това е напълно естествено за човек, за когото това е родната земя. След 09.09.1944 г., обаче, за статиите, посветени на Македония, той получава от т.нар. народен съд по “Процесът срещу интелектуалците” присъда от 11 години затвор като шовинист. Както пише в предговора си към второто издание на “Коментар на Търговския закон” д-р Атанас Москов през 1946 г. в затвора д-р Джидров споделил: “С Кръстю (Пастухов) сме били понякога на различни становища по някои въпроси на социалната демокрация. Тук си поговорихме много. Разбрахме се за всичко.”
В затвора П.Джидров започва да пише роман, който не успява да завърши напълно. Умира на 03.01.1952 г. Четиридесет години след смъртта си е реабилитиран. Днес благодарение на членовете на възродената БСДП неговото име носи една улица в район “Младост” в столицата. По странно стечение на обстоятелствата тя се пресича с бул.”Атанас Москов”, носещ името на съратника и човека, написал краткия предговор към второто издание на основния труд на д-р Петър Джидров, видяло бял свят едва през 1993 г.