КОДЕКСЪТ НА ТРУДА - ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ НА 21-ВИ ВЕК ИЛИ ЕКСПОНАТ ОТ ТРУДОВАТА ИСТОРИЯ ?
(Становище на БСДП относно афишираните предложения за изменения в Кодекса на труда)

Значимите и съществени изменения и допълнения в Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по неговото приложение бяха извършени през 1992 г. и през 2001 г. Първите от тях бяха обусловени от дълбоките промени в политическия и социално-икономически живот на страната. Те се базираха на разпоредбите на новата Конституция на Република България от 1991 г. и съответстваха на новия тип обществени отношения, формирани вследствие на прехода от социалистическа централизирана планова икономика към пазарно стопанство.
Втората съществена промяна в трудовото законодателство през 2001 г. се наложи от необходимостта за сближаването му с правото на Европейския съюз. Промените бяха извършени при съобразяване на седемте основни директиви на Европейския съюз, ратифицирани от страната ни Конвенции на МОТ и Европейската социална харта.
БСДП винаги е имала пряко отношение към трудовото законодателство в България. Въвеждането на осемчасовия работен ден е свързано с името на Янко Сакъзов. В измененията на КТ от 2001 г., премахването на порочната практика на "верижните срочни трудови договори" бе дело на законопроект, изготвен от БСДП, включен в КТ.
Още неизсъхнало мастилото от последните записи на промени в КТ от март 2001 г. и работодателските организации сега афишират нови изменения на трудовото законодателство, които го връщат в края на 19 век. В какво се състоят тези предложения и защо по наше виждане са неприемливи на сегашния етап на развитие на обществените отношения:
1. Връщане на порочната практика за сключване на "верижни срочни трудови договори", при това, когато естеството и характера на работата не налагат това (предложение за промяна на чл.68, ал.2 и ал.3 от КТ). Това предложение е в разрез с Директива № 1999/70/ЕИО и Конвенция № 158 относно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя от 1982 г. и Препоръка № 166 на МОТ към нея.
2. Отнемане правото на информация на работника или служителя да икономическото и финансово състояние на работодателя, която е от значение за трудовите му права и задължения. Това право е транспонирано от Европейската социална харта - чл.21 и е в съответствие с Директива № 91/533/ЕИО.
3. Безпрепятствено полагане на извънреден труд и съществено намаляване на заплащането му (предлага се нова т.7 към чл.177 на КТ, по силата на която извънреден труд може да се полага "по разпореждане на работодателя при технологична и пазарна необходимост"). Това е връщане към времето на дивия капитализъм преди приемането на Конвенция № 1 на МОТ през 1919 г. за 8-часов работен ден и 48-часова работна седмица.
4. Отнемане правото на платен и неплатен отпуск. С искането на работодателите за отмяна на чл.170 и чл.171 от КТ се премахва правото на отпуск за приемен изпит в учебно заведение и се ограничава конституционното право на образование на всеки гражданин. Има искания за отнемане на възможността за договаряне на отпуск на работничка и служителка за отглеждане на две и повече живи деца, както и цялостно искане за намаляване договарянето на размера на допълнителен платен годишен отпуск, които са в разрез с европейската практика.
5. Освобождаване на работодателя от заплащане на обезщетение на работника или служителя при причинена трудова злополука от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложена работа (исканата промяна на чл.200, ал.2 и ал.3 от КТ).
6. Отнемане правото на обезщетяване при уволнение поради болест или пенсиониране, както и на обезщетението, което се дължи, когато възстановения от съда работник или служител не е допуснат до работа от работодателя (отмяна на чл.222, ал.2 и ал.3 и чл.225, ал.3 от КТ). С предложението се посяга на права, станали традиция в трудовото ни законодателство и на предвидените в международни договори - чл.12, т.1 от Конвенция № 158 относно прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.
7. Отнемане на синдикални права и промени в правото на колективно договаряне, които са в противоречие с чл.49, ал.1 от Конституцията на РБ и Конвенция № 87 за профсъюзната свобода и защита на правото на организиране от 1948 г.
8. Промени в правната уредба с цел улесняване прекратяването на трудовите взаимоотношения (създаване на нова т.7 към чл.330, ал.2 от КТ, която дава основание на работодателя да освободи работника или служителя при влошено финансово състояние на работодателя). С това ще се наруши принципа на равнопоставеност при сключването на индивидуални трудови договори между страните и тяхното прекратяване. Трудно е да се осмисли факта как "виновното поведение" на работника или служителя е причина за влошеното финансово състояние на работодателя.