ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ


В бр.27 на бюлетин “Позиция” начена представянето на документални материали под рубриката “По следите на изгубените милиони”. В нея, очаквайки действията на създадената по решение на Народното събрание междуведомствена комисия, ще публикуваме известните до момента доклади и документи за изнесените от комунистите пари посредством създадените задгранични дружества преди 1990 г. Първият от тези материали е доклада на Димитър Луджев, тогава министър на отбраната, до министър-председателя Филип Димитров от 1992 г. Отпечатването на обширни пасажи от него, посветени на темата, започваме в този брой и ще продължим в следващите.

До
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
г-н ФИЛИП ДИМИТРОВ

Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

Известно е, че със заповед № Р-56 от 21 март 1991 г. на бившият председател на Министерския сьвет г-н Димитър Попов беше създадена правителствена комисия под мое ръководство, на която беше възложено да извърши няколко проверки, а именно:
- на издадени разрешения за износ на месо, живи животни,
птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 г. до
31 март 1991 г., т.е. за времето на наложения мораториум от
Великото народно събрание;
на извършени задгранични инвестиции и най-вече под формата на задгранични дружества с българско участие;
- на дейността на някои външнотърговски и стопански фирми.
В процеса на работа обхватът на проверките логично се разшири, поради постоянно получаваните при нас сигнали за груби финансови и други нарушения от български фирми и банки.
В състава на комисията бяха включени отговорни служители от Министерствата на финансите, индустрията и търговията, на вътрешните работи, на бившето Министерство на външноикономическите връзки и на Главно управление "Митници". За междинните резултати от работата на комисията беше изготвена информация, но поради предстоящите парламентарни избори представянето й за разглеждане в заседание на правителството не
беше целесъобразно.
Независимо от това, част от констатациите станаха основа за редица публикации в пресата, като извадки от т.н. "бяла книга", непосредствено преди изборите.
Няма да се спирам подробно на изпълнението на първата задача от правителствената комисия, тъй като не бяха констатирани сериозни нарушения на износния режим по време на наложения мораториум.
Все пак се налага да се отбележи обстоятелството, че в бившето Министерство на външноикономическите връзки са се получили множество устни и писмени сигнали, че след преустановяване издаването на разрешения за износ и преминаването от 1 май 1991 г. за преобладаващата част от износните стоки само чрез попълване на митнически декларации, фирмите /основно частни, колективни и др. без държавно участие/ са започнали масово да реализират експортни сделки по цени, много по-ниски от международните. Този процес продължава и се задълбочава и понастоящем, като особено благоприятно условие за това е сравнително високият курс на долара спрямо българския лев, позволяващо на фирмите - износители, не само да си възстановяват от получените валутни приходи вътрешните разходи, но да реализират значителни печалби в лева.
Друга негативна последица от продажбата на наша експортна продукция на дъмпингови цени е появата и на нелоялна конкуренция между нашите фирми, водеща и до безконтролно изтичане на национален доход зад граница.
" С оглед пресичане или поне ограничаване на този процес се налага да се предприемат незабавни мерки за осъществяване на ефективен ценови контрол на износните стоки. В тази връзка целесъобразно би било Министерството на индустрията и търговията, съвместно с Главното управление "Митници", примерно на всеки три месеца да определят най-ниските експортни цени, под нивото на които фирмите да не сключват договори за продажби. По този начин ще се създадат условия в голяма степен да се възстанови превантивният контрол, който практически беше премахнат с отпадане на
разрешителния режим. От друга страна ще се сведе до минимум възможността на износителите да експортират наши стоки далеч под нивото на постигнати с огромен труд и години цени на международните
пазари, т.е. да осъществяват дъмпингови операции,
Ще се повиши и
значително ролята на митниците, които наред с регистрационната си функция на вносно-износните операции, упражнявана чрез митническите декларации при предоставянето им от фирмите, ще извършва и текущ контрол, като не допуска износ на тези български стоки, чийто цени не са в рамките на установените пределно най-ниски такива за дадения период.
На първо време такива, ако условно бъдат наречени базисни износни цени, следва незабавно да бъдат въведени за особено важна износна продукция, като селскостопанска, произведения на леката и хранителната промишленост, за торове, нефтопродукти, метали и т.н.
Независимо, че Министерството на външноикономическите връзки вече е закрито, в архивата на неговото ценово управление има достатъчно набрана информация, която може да бъде използвана като изходна база при определяне на най-ниските възможни цени за отделни стоки, страни и пазари. По-нататък ще може и трябва те да бъдат актуализирани ежемесечно на основание информации от търговско-икономическите съветници за средните цени на интересуващите ни стоки на съответните пазари.
Изпълнението на втората и третата задача на комисията, т.е. проверка на задграничното инвестиране и дейността на някои външнотърговски и стопански организации се осъществяваше и продължава да се осъществява едновременно.
Веднага трябва да подчертая обстоятелството, че опасението, че това Ще бъде една дълга и изключително трудна работа и че предварително заложените срокове за изпълнението им са твърде кратки и нереални, напълно се потвърдиха.
Обективните причини засега се свеждат както до сложността на материята, свързана с дейността на задграничните дружества с българско участие, която изисква висококвалифицирана професионална обработка на получените материали, така и на резултатите от предстоящите финансови ревизии на значителен брой задгранични дружества.
Едва след получаване на резултатите от ревизиите може да започне същинската работа за получаване на пълна и реална картина за действителното състояние и резултатите от дейността на задграничните дружества и да се даде приблизително отговор на въпроса общо колко валутни средства са инвестирани зад граница разните български организации под формата на ДЯЛОВ капитал, на заеми за оборотни средства, за строителство на материално-технически бази и други. По-нататък ще се направи самостоятелна оценка за резултатите от дейността на всяко отделно задгранично дружество /печалби или загуби, начини за разпределение на печалбите или поемане на загубите/ и в крайна сметка ще бъде дадено заключение за ефективността от неговата досегашна работа. На тази база Министерският съвет ще препоръча на българските участници да вземат мерки за укрепване или за ликвидиране на участието им в губещи и без всяка по-нататъшна перспектива задгранични дружества.
Заслужава да се отбележи незаинтересуваността и съпротивата на някои генерални директори по представяне на исканата от нас информация за дейността на задграничните им дружества. Въпреки определения окончателен срок 15 април м.г. и многобройните телефонни разговори и напомняния на нашето писмо не отговориха СО "Микропроцесорни системи" - Правец, ЛФ "Булгаргеомин", ДФ "Електронинвест", СО "Металолеене", СП " "Водоканалпроект", "Коопинженеринг", "Булгаркооп", ВТО "Хемус" и редица други. Или от близо 136 външнотърговски и други стопански организации отговор не сме получили от Д2 от тях. Имаме информация, че по-голяма част от последните са регистрирали дружества основно в бившия СССР /засега 51 дружества/, но това пречи за установяване на общия размер на инвестираните средства в чужбина, още повече, че бъдещите ни разплащания със ОНД се очертават да бъдат в конвертируема валута.
По последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества. В тази цифра не са включени едноличните фирми на български физически лица, за чийто брой и собственици притежаваме твърде оскъдна информация. Освен това нямаме никаква сигурност, че това е общият и окончателен брой на всички задгранични дружества с държавно участие, особено след премахване на разрешителния режим, а по-късно и с направените през декември 1990 г. от Великото народно събрание промени в Указ № 56, с които бе отменена и задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки. Тук е мястото отново дебело да се отбележи необяснимото и във вреда на националните икономически интереси решение за премахване на разрешителния режим по отношение на задграничното инвестиране, което бе извършено с приемането НА Указ № 56 на Държавния съвет. Въведеният с Постановление № 15 на Министерския съвет от 18 февруари 1991 г. частичен разрешителен режим, който изисква при превод на капитали от Българската народна Банка предварително съгласуване на целесъобразността му с Министерството на финансите и закритото вече Министерство на външноикономическите
връзки, едва ли ще има някакъв траен ефект. Или с една банкова операция на практика се приключва държавният контрол върху тази изключително важна за нашата икономика област, като лабилността на нормативното законодателство по отношение на задграничните инвестиции отново остава.
Докато с Указ № 56 от 1989 г. се ликвидира напълно и превантивният контрол, който беше сигурна бариера срещу опити за неефективно задгранично инвестиране, то с извършените в края на 1990 г. промени в него бе премахнат и регистрационният режим. Това обстоятелство отвори допълнителен вакуум в нормативното законодателство.
Ако сега направим равносметка на периода от 1 януари 1989 г. досега се налага категоричният извод, че съзнателно или не в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук -на национален доход зад граница. По този причина засега без отговор остават въпроси, които нашата общественост с право задава - кой и как пере "мръсни пари", за бързото нарастване на валутния дълг,за рязкото намаляване на валутните резерви на страната по време на управлението на двете правителства на г-н Луканов и т.н.
Независимо от действието на Постановление № 15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. и влизането в сила
на Търговския закон, съществува отново реална опасност правителството да загуби напълно контрола върху средствата и имуществото на българските задгранични дружества. Тревогата нараства още повече и от факта, че в момента липсва организация за наблюдение на движението на техните капитали. От друга страна, от 1989 г. отпадна и задължението на директорите на дружества да изпращат копие от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външноикономическите връзки и Министерството на финансите. Преустановена бе и практиката на т.нар. балансови комисии, провеждани ежегодно, да бъдат канени и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А на тях се разглеждаше цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества за предходната отчетна година, анализираха се допуснатите слабости и се набелязваха мерки за тяхното преодоляване.
Освен ликвидирането на посочените организационни форми на превантивен държавен контрол при създаването /задължително изискване за представяне на технико-икономическа аргументация за доказване целесъобразността и икономическата изгода от създаване на задгранично дружество и спазване на други необходими условия за даване разрешение за регистрацията му в чужбина/ и на текущия контрол /задължение за представяне на ежегодните отчети и баланси и балансовите комисии/, в своята дейност директорите на фирмите майки у нас получиха и пълна икономическа свобода по силата на следните обстоятелства:
Съгласно постановките на Указ № 56 държавните и частни Фирми в страната са поставени при еднакви условия и режим. В този смисъл държавните фирми, независимо че оперират с държавни средства, при тяхното разходване се съобразяват единствено с решенията на стопанските или управителните си съвети. Или още поточно - в много случаи генералните директори използват и се разпореждат с повереното им имущество и валутни средства по свое лично усмотрение и интерес.
Оттук не са изключени действия за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в задгранични дружества и за откриване на нови такива в трети страни, без тези суми да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. Освен това не би било изненада умишленото задържане и непревеждане з страната на печалби, реализирани от задгранични дружества, тяхната акумулация и натрупване в дружествата с,цел при последваща приватизация на държавните фирми да се върнат в страната на разположение на вече частната фирма, в която солиден дял вероятно ще има бившият генерален директор.
От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.

Продължение – в следващия брой на “Позиция”.