С ОБИЧ ЗА “СВОБОДЕН НАРОД”

Бях любезно поканен да напиша нещо за нашата “Позиция” във връзка с четиринадесетата годишнина от възстановяването на вестник “Свободен народ”. Няма съмнение, че за човек, за когото този вестник е бил в течение на няколко години смисъл на политическата и професионалната му кариера, подобна покана е особена чест. Всъщност, по някакво знаменателно съвпадение, моя милост се записа в БСДП точно на 1 февруари 1990 г., стискайки в ръка прясно миришещият на мастило първи брой на вестник “Свободен народ”. Очевидно, това е бил някакъв знак на съдбата, че животът ми ще бъде тясно преплетен с феномена “Свободен народ”. Така и стана – през 1993 г., бях избран от ИБ на БСДП за главен редактор на вестника, като преди това бях минал през всички възможни нива на авторство в него, от отделни публикации, до водене на постоянна рубрика или както сега е модерно да се казва – “колумнист”.
От друга страна, аз не съм възстановител на “Свободен народ” – това направиха други, много достойни хора, за които ще стане дума по-долу. Нямам намерение да занимавам читателите с политически спомени, пък и казват, че мемоари почвали да пишат фалиралите политици. Но все пак ще се наложи този текст да има характера на своеобразни “записки” или ако предпочитаме медийно – политически скици. След като започнах работа над текста, видях, че няма как той да не се превърне в поредица – има страшно много неща, които да бъдат записани, а освен това да бъдат коментирани и анализирани. Съдбата на “Свободен народ” беше във висша степен функция на политическото поведение на БСДП, в частност на нейното ръководство. Затова, не става дума нито за куртоазия, нито пък да някакви сентименти, когато казваме, че историята на възстановения “Свободен народ” е поучителна. Тя трябва да бъде написана, (засега – съвсем на кратко) и да бъде познавана. Не само от социалдемократите, но и от всеки, който се занимава с историята и “анатомията” на българския преход или още по-точно – на българските преходи.
Пиша този текст съвсем спонтанно и на “прима виста” и за това е възможно някъде да сбъркам някое име или дата. Надявам се това да не стане, но от сега се извинявам на читателите ако допусна неточности – те ще са съвършенно неволни.

Теодор Дечев