НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

В зората на социалдемократическото движение у нас има една видна фигура, за дейността на която в Българската енциклопедия са отделени само два реда. Той е близък съратник на Янко Сакъзов и е сред основателите на Севлиевската социалдемократическа дружинка. Като верен привърженик на партията на широките социалисти й завещава цялото си имущество. Последвалата тоталитарна диктатура отнема възможността това негово последно желание да се сбъдне. После името му е покрито със забрава, защото не става за фон за героизиране на комунистическите величия. В настоящия брой но “Позиция” представяме това, което е записано за него в издадената през 1942 г. книга за видните севлиевци в периода 1842 – 1942 г.


( АНДРЕЯ КОНОВ)

Син на Хаджи Никола Конов, той е роден в Севлиево през 1865 г. Основното и класното училище завършва в родния си град, а след това Априловската гимназия в Габрово. Става главен учител в Севлиево, но напуска учителството и заминава за Швейцария, където в Лозана завършва право. Почва да адвокатства в Севлиево през 1897 г. и упражнява тази професия до края на живота си. С Петю Мутафов купува печатницата на Поп Ненча и почват печатане на социалистическа книжнина. Със Сава Мутафов начеват изданието на списание “Социалдемократ”. По убеждение е социалдемократ и до края на живота си остава такъв, верен и предан на партията си, на която завещава всичкото си имущество.
Създава връзки със селяните в Севлиевска околия и за това още през 1902 г. е избран за депутат. Със Стамболийски и Кр.Пастухов са избрани за депутати от Сухиндолската избирателна колегия за 5-тото Велико народно събрание в Търново. Бивал е депутат до 1920 г. Като партиен деятел е работил без компромиси и с голяма упоритост и темперамент. Основател и редовен член е на Севлиевското дружество и читалище “Развитие”, към което основава фонд за народен университет под името: “Кина и Андрея Конови”. Адвокатства 40 години и почива в София на 27.11.1933 г.