ВЕТОТО НА ПРЕЗИДЕНТА ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ УМНОЖИ ПРОБЛЕМИТЕ ПРЕДИ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ

На 19.01.2005 г. Народното събрание гласува ветото на президента върху Закона за политическите партии (ЗПП). Депутатите го приеха с почти същото подавляващо мнозинство както и първите членове на този законопроект преди 3 месеца. Единствената разлика бе в персоните, които останаха в малцинство. Някои дори си отдъхнаха облекчено, но проблемът остана и даже се задълбочи. Причината естествено идва от факта, че за ново разглеждане президентът връща само два текста – тези за пререгистрацията на парламентарни и извънпарламентарни партии, и запазва удобно мълчание за останалите несъответствия, свързани с фатални срокове предвид предстоящите парламентарни избори.



Цялото общество разбра за два месеца, че въпросният закон за партиите нито е европейски, нито има за цел да се справи с политическите фантоми. Признаха го от парламентарната трибуна на 19.01.2005 г. и двама от вносителите – Б.Радоев и Н.Камов. Той просто бе използван от група депутати, формирали т.нар.”Ново време”, като форма на рекет към своите колеги от управляващото мнозинство за получаване на облаги срещу подкрепата на Бюджет-2005 г.
На неразбрал явната търговска сделка се направи само президентът, който подписа указа за обнародване на бюджета, въпреки очевидните нарушения на Конституцията при неговото приемане и се спаси с вето върху две алинеи от ЗПП, гласуван при същите условия. Така волно или неволно държавният глава стана част от сделката между НДСВ и “Новото време”.
Къде се очертават проблемите в тази ситуация?



Първо – още в залата възникна спорът дали предложения за трето четене могат да се правят само по върнатите алинеи или и за свързаните с тях. Председателят на Народното събрание г-н Герджиков нямаше смелостта още на самото заседание да обяви дали приема предложението на БСДП за смяна на водещата комисия. Всички осъзнаваха, че Комисията по гражданското общество с нейният самовлюбен председател Е.Кошлуков трябва да се замени от специалистите в Правната комисия, но въпросът увисна във въздуха.
Въпреки съкратените до 3 месеца срокове за пререгистрация за съществуващите партии, нейното приключване съвпада с началото на бъдещата избирателна кампания и може да остави несправедливо политически субекти извън изборната надпревара, заради забавени съдебни решения. Още по-труден е казусът с тези, които е нужно да провеждат конгреси или конференции заради дублиращи се имена. Изходът може да бъде или приемането на предложението на К.Андреева и Й.Нихризов от ОДС за отпадане на пререгистрацията, или законът да влезе в сила след изборите, а може би дори през следващата година. Това от своя страна ще създаде хаос с други текстове извън обекта на президентското вето. Сред тях сега блестят шедьоври на противоречието като правото на извънпарламентарни партии, получили 1 % от гласовете на избори, да претендират за клубове (чл.31, ал.2) и забрана за тези, които са минали 4 процентовата бариера, но нямат повече от 10 депутати (чл.31, ал.1), да сторят същото. За капак § 5 от Преходните разпоредби разрешава клубове на тези, които вече си имат, стига да са участвали на определени парламентарни избори (през 2001 г.) или на неизвестно кои местни избори да са получили резултат в България над 1 %. И докато това са трудно уловими противоречия, то в чл.34, ал.2 се забранява на одитора “да получава възнаграждение под каквато и да е форма от политическата партия”, одитирана от него, а в алинея 3 на същия член партията е задължена да си плати одита. Е как да платиш като е забранено? Очевидно законотворецът Кошлуков е имал предвид някои други алтернативни форми на обезвъзмездяване, неизвестни на представителите на т.нар. от него “стари партии”.
Ако към изреденото прибавим и текстовете за събирането на лични данни от лица без право да бъдат администратори на такива, лъсва фактът, че дори любимият герой от каламбурите в дебатите по закона на председателя на Комисията по гражданско общество – Осамма Бин Ладен може в продължение на 6 месеца законно да сбира доброволци у нас.
Такава е реалността – неясна и противоречива. Пред БСДП, като традиционна партия, обаче, към която също е нацелен коментираният удар, стои задачата да се подготви за събиране на личните данни на своите членове и поддръжници, за да се избегнат изненади в бъдеща пререгистрация. На всички, които днес се ослушват подпитвайки: “Ама как и с кого ще бъдем на избори, пък сетне ще видим?” – трябва да бъде ясно, че ако не се пререгистрираме бързо след приемането на закона, първият въпрос: “Как и с кого?” става излишен. Козовете, с които ще ни цакат силните на деня са количество и бързина, а към тях се прибавят и финансовите възможности. Задачата пред партията в тези избори е трудна, но не недостижима. Важно е всеки социалдемократ да я почувства като своя, за да покажем, че заедно можем повече и въпреки ударите партията на Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов и Атанас Москов е жива и има своето бъдеще.

Йордан Нихризов