НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

ГРУДИ ПАНЧЕВ

На 01.03.2005 г. се изпълват 3 години от смъртта на почетния председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП) – инж.Груди Панчев. Това е човекът, от чийто дом на софийската улица “Цар Асен” № 51 тръгнаха мнозина към социалдемократическите идеали за свобода, справедливост и солидарност. Бай Груди, както свойски се обръщаха към него по-младите членове на БСДП, остана докрай верен на принципите, които е изповядвал цял живот.
Роден в трудните години след Първата световна война (1919 г.), той напуска със семейството си родния Дедеагач и споделя съдбата на хилядите прокудени българи. Груди Панчев обичаше да разказва за младежките си години, прекарани в Кърджали, за следването в Германия, за странната съдба на човека от сръбския партизански отряд, оказал се след 09.09.1944 г. в комунистическите лагери и затвори. Неговият житейски път е вечната борба за правдата, в която оцеляват само достойните.
В рубриката “Незабравимите наши предшественици” искаме да представим една друга, малко известна страна, от биографията на Груди Панчев – неговата журналистическа дейност. Материалите му, поместени на страниците на вестник “Свободен народ”, чийто зам.главен редактор е от 1945 г., често са свързани с нерадостната участ на тракийските изселници. През есента на 1946 г. заради политически коментари за обезличаването на Отечествения фронт и засилващата се комунистическа диктатура Груди Панчев е арестуван. Следва шумен процес и т.нар.”народна власт” го осъжда на 20 години затвор. Дванадесет години от младостта му преминават по българските затвори и в концентрационния лагер в гр.Белене. Това, което комунистите не успяват да убият, обаче, е неговата искрена вяра в свободата и демокрацията. Заради нея ние винаги ще го помним с добро и ще скланяме дълбок поклон пред паметта на човека Груди Панчев.


РЕКЛАМАТА КАТО СРЕДСТВО
(тракийска жалба)
Груди Панчев
(публикувано във в-к “Свободен народ”, бр.168 от 13.08.1946 г.)

Рекламата е един от най-важните фактори и двигатели в световната търговия и промишленост, и чрез нея се постигат колосални успехи. Това омагьосано средство, разбира се, не остава неизползвано и на политическата арена, където тоя, който иска да рекламира – показва само хубавата страна и иска да наложи онова, което търси и желае.
Напоследък в световния печат се появиха реклами от политически характер. Голяма реклама от този род е гръцката кампания, която се води от Атлантика до Пасифика. Рекламират гърците своите несправедливи искания и дори искат да се наложат. Нашата южна съседка, която от желанието си за заграби и то колкото се може повече чужди земи, не се спира пред нищо, а си служи и с рекламата. Но не всякога се постига успех с този вид реклама, защото това не е някакъв вид стока, а чужда земя, чуждо население, с което фактически иска да се търгува.
Напоследък гръцките мегаломани основаха в САЩ комитети, с които се цели да се заблуди будната американска общественост и с това да имат нейната подкрепа. Но американците не ще се заблудят от чисто търговската пропаганда на гърците, а дори може да се надсмеят, че потомците на елините искат да търгуват с чужда съвест. Тия същите “комитети” в Америка посещават най-видните политици, пръскат грамадни средства за тази реклама и дори в лицето на своя министър там се върши Гьобелсова пропаганда, която американците вече разбират.
Гръцкият народ винаги е живял и живее с предубеждението, че всеки световен катаклизъм е създаден, за да бъде използван от него и да получи това, което не е негово. Например, стотиците хиляди тракийски бежанци в България не могат дори да помислят, че световното обществено мнение ще бъде заблудено от гръцката търговска реклама и ще се повлияе при разрешаването на най-важните за България въпроси. Ние никога не ще забравим защитата на американската делегация след миналата световна война, когато тракийския въпрос бе тъй доблестно и енергично защитаван от нея.
Ние, като бедна страна, нямаме тия материални възможности, с които да поддържаме реклами от световен мащаб, а и никога не бихме постъпили по тоя начин. Правото дело няма нужда от подкупени съвести!!