ДА ПРЕВЪРНЕМ ТРУДНИЯ ИЗБОР В ШОУ С КЕЛЕПИР
(публикувана във в-к “Монитор” от 26.01.2005 г.)
 
Наближават парламентарни избори и страстите се накаляват. В борбата всеки хвърля това, с което разполага – “богатий – парите”, “учений-умът” . Политическите партии пишат програми и редят място на граждански квоти за бизнесмени и интелектуалци. Нищо ново под слънцето, би казал някой, ако кутията на Пандора с мръсните номера не бе отворена толкова рано, че вече е чудно какво предстои да излезе от нея.



Още по-интересна е новата модна линия за този политически сезон под мотото: “Как с административни мерки да разчистим политическия терен от опонентите си.” Тук на първо място влизат промените в законите, свързани с политическите субекти и изборите. Идеите са уж прагматични, често радикални, но винаги опрени в тезата: “Да ликвидираме с един замах всички недостатъци и да освободим и облекчим избирателите!” Разбира се, всеки смята да ги разтовари, тях избирателите, така като му е сгодно: един - от материални разходи, друг - от трудности по избора, а трети - комай съвсем от правото на избор. За доводите даже девет кладенеца не стигат, тъй като се тръгва от парите по комисии и техника за отчитане на резултатите, та се стига до цената на хартията и грижата за опазването на гората и природната среда.
Най-интересното, обаче, винаги предстои. Последното направление на новости е свързано с добродетелните идеи как дори да се спечели от избори за някои благородни каузи. В медийното пространство се лансира идеята да се въведе депозит от 20 до 50 хиляди лева за участие в парламентарни избори. Така де, каква държава сме, ако всеки там голтак се е запътил да ми ходи в парламента. Че богати хора трябва да оправят тази страна, не са разбирали още онези творци на Търновската конституция, гдето заложили в нея принципи на равноправие, прехвърлени в основните ни закони и до ден днешен. Та какво родиха тези принципи, минат не минат 50 години и хоп национална катастрофа. Таман се закрепим и пак цопнем в блатото. Друго е, когато заложиш нещо и ако вземеш, та не успееш, то да ти увисне като воденичен камък. И Народът ще е доволен, и сеир ще има, защото ще е ясно на кого са му здрави гащите.
В това отношение идеите могат да бъдат продължени. Най-сгодното направление ще бъде ако изобщо махнем изборите и обявим местата в парламента на търг с явно наддаване – начална цена 50 000 лв., стъпка 20 000 лв., за да няма там разни уговорени мачове. За министерски пост след това и от 500 000 лв. може да тръгне наддаването, тъй като ямата е дълбока – нали европейски пари ще се леят. Както се казва в една реклама: “Участваш – пИчелиш, не участваш ...”
По предлагания начин България ще се сдобие поне с три позитивни неща:
•  Ще разтоварим народа от тежкото бреме на избора. Няма да му пълнят главата разни мърльовци с програми и да му тикат в ръцете шарени листовки. Ще му спретнем едно шоу по търга, та ум да му зайде на нашенеца. Дори импулсни телефони ще му обявим, да е на кяр, когато иска да влезе в играта.
•  Отведнъж ще ликвидираме болката с корупцията. Каква корупция, когато човекът си е откупил мястото за 4 години и трябва да си върне парите отнякъде?
•  Ще станем челен пример за доста европейски държави, които търсят да разрешат сходни проблеми. Гордо ще можем да заявим, че вече не ние ще им дишаме праха, устремени на Запад, а те ще се заливат в пот да ни следват на Изток.
Така си е. Сега е времето и ний да дадем нещо на света. Едни го виждат, пък други “кьорави” все повтарят, че най-голямото достижение на “скъпата” и “тромава” система на демокрацията е свободното право на избор, и всяко посегателство върху него с прагматична цел е посегателство върху самата свобода. Ще го повтарят, ще го повтарят туй “слепците” и ще млъкнат, защото няма да има къде да го рекат освен на жената, най-много на комшията. Нали така си бяхме свикнали 45 години, поне да успеем да съхраним традициите, ако не спряхме българите да бягат от България.
 
23.01.2005 г., ЙОРДАН НИХРИЗОВ,
София ПРЕДСЕДАТЕЛ на БСДП