ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ


В рубриката “По следите на изгубените милиони” продължаваме от бр.28, бр.29, бр.30 и бр.31 на “Позиция” публикуването на доклада на Димитър Луджев за задграничните дружества, създадени от комунистическия режим. Очакваме всеки момент да разберем дали една строго забулвана сфера в българския преход веднъж завинаги ще стане ясна на широката публика.

Продължение от бр.31 на Бюлетин “ПОЗИЦИЯ”

Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

Изхождайки от горната и нормативно установена организация става ясно, че всички необходими предварителни проучвания, разчети и обосновки, с които са се аргументирали целесъобразността и икономическата изгода на съответната стопанска или външнотърговска организация от влагането на определени валутни средства в негово задгранично дружество, са изготвяни изцяло от специалисти на организацията и на отрасловото министерство. По тази причина не министърът на външната търговия, а министърът на отрасловото министерство и неговият екип от специалисти носят основната отговорност за евентуалната неефективна бъдеща дейност и реализирани загуби на задграничното дружество за което те са изготвяли "аргументираното" предложение и "реалните разчети”, станали причина за положително решение на Министерския съвет.
От изнесеното дотук става пределно ясно, че вината и отговорността за негативната дейност, резултати и фалити на някои от задграничните дружества, а оттук - нанесените значителни валутни загуби за страната, трябва да се понесат от тези, които с изготвянето на неверни и нереални разчети и обосновки са станали причина за последващи неправилни и във вреда на българските икономически интереси решения на Министерския съвет. Или се налага изводът, че кръгът на виновниците за негативните резултати в тази област от икономиката трябва значително да бъде разширен, а не да бъде стеснен и съсредоточен, както са и изводите на комисията, единствено върху бившите министри на външната търговия - Христо Христов и Андрей Луканов. Възприемането на такъв подход ще бъде едно коректно и в интерес на истината действие на съставителите на доклада.
Така например за фалита на дружеството "Хохлойтнер" -Виена, и реализираната загуба в размер на 239 млн. австрийски шилинга /около 18 млн. щ. долара по тогавашния курс на австрийския шилинг към щ. долар/отговорност трябва да носи бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти; за фалита на "Рьоперверк" - Германия /от 1 януари 1991 г. дружеството се намира вече в служебна ликвидация!/ и очертаващата се загуба от около 100 млн. ДМ, колективна и лична отговорност трябва да се търси от членовете на бившата валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и на първо място от Огнян Дойнов - главен инициатор на покупката, и от секретаря на комисията г-н А. Луканов; за покупката на преобладаващата част от капитала на дружеството "Ортман и Хербст" -Германия, при изключително неблагоприятни условия /дружеството е било в момента на покупката в тежко финансово състояние и с балансова загуба от около 4 млн. ДМ, но независимо от това българските дялове се закупуват 2,5 пъти по-скъпо от номиналната им стойност/ вина имат Петко Данчев и Христо Христов. За този случай е характерно, че докладът за покупка е внесен от двамата в Министерския съвет без да бъде предварително съгласуван не само с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка, но и с отдел "Задгранични дружества" в самото Министерство на външната търговия! Примерите могат да бъдат продължени, но явно вината трябва да бъде установявана за всеки конкретен случай и да се търси персонална отговорност от бивши ръководители на министерства, ведомства и стопански организации, чиито имена могат лесно да бъдат установени.
Материалът и изводите на комисията щяха да бъдат попълни и точни, ако изготвителите бяха изискали от архивата на бившето Министерство на външноикономическите връзки или от тази на Министерския съвет ежегодно внасяните доклади за резултатите от дейността на задграничните дружества с българско участие. В тях е извършван задълбочен анализ на резултатите и проблемите на дружествата и са правени редица предложения за тяхното решаване. Такива доклади е имало до 1987 г. включително, като този за 1988 г. не е бил внесен по нареждане на Андрей Луканов.
Съвсем накратко е необходимо да се спре вниманието и на изводите за т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", които също могат да бъдат атакувани.
На първо място не е вярна констатацията на стр. 96 от доклада, че средствата от фонда са разрешавани без съгласуване с Министерството на финансите, а само от Бюрото на Министерския съвет, КИНТС на МС и Министерството на външната търговия. Самият извод е напълно безсмислен, тъй като нито Бюрото на Министерския съвет, нито КИНТС на МС е вземал решения без да има съгласието от Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. Цялата работа е в това, че тези въпроси са съгласувани тогава с други служби в Министерството на финансите, а не с ревизионните такива. Това е било въпрос на организация и липса на съгласуване в самото Министерство на финансите. Нещо повече - представители /не ревизори, разбира се/ от това министерство не само са присъствали винаги на ежегодни балансови комисии за разглеждане резултатите от дейността на задграничните дружества, но са участвували и при вземане на решения за печалбите - за тяхното разпределение или капитализиране. Така че, най-малко е некоректно сега Министерството на финансите да прави изводи, които са твърде далеч от истината!
На стр. 106 проличават още веднъж противоречията по въпроса за начина за съгласуване и разрешаване на заеми от фонд. Така във втория абзац е написано, че "МВТ след съгласуване с Министерството на финансите и БВТБ е разрешавало на съответните външнотърговски организации временни заеми от фонда по срокове, лихви и други условия, определени за всеки конкретен случай.". В последния абзац обаче се отбелязва, че "Средствата от този фонд са разрешавани без съгласуване с Министерския съвет, КИНТС и /забележете/ с Министерството на външната търговия?! /т.е., да съгласува със самото себе си/
Ревизията отива по-нататък в своите разсъждения, като прави твърде странната оценка за фиктивност на гаранциите, давани пред БВТБ от различните кредитополучатели. Това е много сериозно обвинение срещу банката, но в което има известна доза истина. Не сключените договори и гаранции са били фиктивни, а действията на банката за защита интересите на фонда, предоставен й за разпореждане, съгласно нейната практика за такива случаи, са били неефективни. За това не са били необходими специални договори, а банката е следвало да си върши добросъвестно работата, за която си е начислявала освен комисионни, но е използвала и средствата по фонда за свои нужди.
Не е истина, че Министерството на външната търговия не е реагирало и не искало принудително събиране на вземанията си при просрочени кредити, но оправданието на банката винаги е било, че най-напред българските организации е следвало да си изпълнят годишните планове за валутни приходи. В крайна сметка излиза така, че е бил виновен "Негово величество планът за валутните приходи” за просрочените плащания към фонда. Това отново не е цялата истина, тъй като подходът на БВТБ в различните случаи е бил различен. Така например на стр. 108 е даден пример с отпуснат заем за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори” до 1985 г., разрешен с писмо № 14.00-241 от 26 март 1986 г. на МВТ. И тук ревизията е подвела съставителите на доклада, които безрезервно са включили в доклада тази констатация. Въпросният заем действително е отпуснат за тази цел и най-вече да се предотврати фалитът на дружеството. В писмото /от което е цитирана само първата част/ се дават указания на БВТБ заемът да се оформи съгласно банковите изисквания и да задължи кредитополучателя "Балканкар" да възстанови главницата от 650 хил. щ. долара плюс 7 на сто годишна лихва на 31 декември същата година. От своя страна и със същата цел БВТБ отпуска от свои средства на "Балканкар" още 650 хил. щ. долара, платими също на 31 декември 1986 година. Или общият размер на необходимите средства, отпуснати заемообразно от два източника на "Балканкар" за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" и недопускане на неговия фалит е 1300 хил. щ. долара.
Въпреки изричните указания на Министерството на външната търговия Българската външнотърговска банка да вземе всички необходими мерки за гарантиране връщането на сумата, на падежа 31 декември 1986 г. БВТБ отново минава в просрочие дължимата от "Балканкар" сума на фонда от 650 хил. щ. долара, но своята част от 650 хил. щ. долара си прибира. За банката явно не е важал принципът най-напред "Балканкар" да изпълни плана си за валутните постъпления, аргументи, многократно изтъквани пред ръководството на Министерството на външноикономическите връзки за просрочените плащания на кредитополучателите на заеми от фонда!
Никъде обаче не е направен и упрек за действията на БВТБ, които са били в пълно противоречие с банковата практика и етика.
Просрочените плащания са неоспорим факт, но за вината може да се спори.
Целта на този фонд е била да подпомага намиращите се в критично състояние задгранични дружества, а такива по понятни причини са били най-вече тези На "Балканкар". Вече беше отбелязано, че лошото качество на карите, които без допълнителна доработка в задграничните дружества, са били практически непродаваеми на западните пазари. Тази предпродажбена подготовка в повечето случаи, на практика е била скъпо струващо продължаване производствения процес на място, включваща пълен демонтаж, вграждане на местни възли и детайли, монтаж и боядисване. Този факт е достатъчен, за да се разбере защо тези дружества не са били в състояние да си плащат заемите на настъпилите падежи и са били просрочвани. А защо банката не ги е събирала от гарантите - български организации, вече стана дума.
Проблемите на тези дружества са били много добре известни и на Министерството на финансите и многократно са отбелязвани дори и в ревизионни документи. Отделно от това те са разглеждани много подробно и задълбочено в ежегодните доклади, които Министерството на външната търговия е внасяло з Министерския съвет.
Приключвайки въпросите за просрочените заеми и за получаване на максимално вярна информация по тези въпроси, би следвало да се отбележи и един твърде съществен факт, на който досега никой не е обръщал достатъчно сериозно внимание.
Просрочените плащания са неоспорими , но се пропуска важното обстоятелство, че просрочилите заеми дружества "Сибикар Карели Елеватори", "Технокар", "Софбим" и "Сетеф" притежават собствени материално-технически бази, от чиято евентуална продажба ще бъдат незабавно възстановени дължимите по фонда суми.
Предложението остатъкът по сметката на фонда в размер на 3 135 568,54 щ.долара да се внесат з приход на държавния бюджет, няма абсолютно никаква логика. Няма никакви основания тази сума да се внася в бюджета, след като от него не е получен нито цент за формиране на този фонд и не са изразходвани никакви валутни средства за подпомагане дейността на задграничните дружества с българско участие. Такова решение би било характерно за тоталитарния режим, но не и за налагащите се демократични принципи на ръководство "на икономиката. По мое мнение тези средства ще бъдат най-полезни ако с тях се формира фонд за насърчаване на износа на държавните и частните стокопроизводители. Министерството на финансите отдавна е получило своята, и то преобладаваща, част от внесените в страната печалби от дейността на задграничните дружества с българско участие.
Изключително невярна информация, отнасяща се за фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", е изнесеният факт, че по него е имало набрани суми за около 350 млн.щатски долара, а просрочените заеми, отпуснати на задгранични дружества възлизали на около 120 млн.щ. долара ! Интересно какви източници на информация са ползвани, за да се запишат в доклада тези абсурдни и нямащи нищо общо с действителността цифри.
Има безспорна информация, че от създаването си досега в този фонд, под формата на отчисления от печалбата, са постъпили не повече от 12-15 млн .щ. долара ! Този факт много лесно е могъл да бъде установен, ако беше направена една елементарна справка в счетоводството на БВТБ, което наблюдава постъпленията и разходите по този фонд. Тук е необходимо да се подчертае, че в отдел "Задгранични дружества11 на бившето МВИВ в оперативен ред е била заведена книга за постъпленията и разходите по този фонд, на основание изпращаните банкови извлечения, както и партиди на кредитополучателите, с условията и датите на погасяването им, съгласно сключените договори на БВТБ с гарантите по кредитите. Това е позволявало всеки момент да се знае състоянието на фонда и остатъчното салдо по него. И тук изводите на Министерството на финансите отново се разминават с действителността. За съжаление тази книга при ликвидацията на Министерството на външноикономическите връзки е изчезнала.
Що се отнася до "просрочените" 120 млн.щ.долара, те се самооборват от данните от ревизионния акт на Министерството на външноикономическите връзки, цитирани много подробно в доклада и в интерес на истината са напълно верни. При едно елементарно превръщане на отделните валути в щатски долари и събиране на сумите, щеше да се разбере, че размерът на просрочените плащания по заеми, отпуснати на задграничните дружества, заедно с наказателните лихви (последните за някои заеми надхвърлят вече и сумата на главниците!), са в рамките на 8-9 млн.щ.долара! Или отбелязаната в доклада сума от 120 млн.щ.долара е близо 15 пъти по-голяма от реалната такава! Не ми се иска да вярвам, че съставителите на доклада са били съзнателно подведени от своите експерти с посочване на явно нереални и неверни цифри, но това е твърде неприятен факт, който може като бумеранг да се върне обратно към комисията и да омаловажи други сериозни нейни изводи. Подчертавам още веднъж, че работата, която са свършили изготвителите на доклада, е огромна, полезна, но и твърде деликатна, което изисква изключителна точност при поднасяне на фактите. Явно в някои отношения те са се предоверили на компетентността и професионализма на експертите си, какъвто е горният случай. Дебело трябва да се подчертае, че именно такива пропуски наливат вода в друга воденица и могат да имат твърде неприятни последици за самите съставители на доклада, още повече като се знае срещу кого е насочен основният удар, а това е личност, която никак не е за подценяване. Затова всеки извод трябва да бъде закован с документи, а не с неверни факти!
В заключение се налага да засегна и един твърде сериозен проблем, свързан с безразборните и непрофесионално поднесените публикации в различни вестници за дейността и резултатите на задграничните дружества с българско участие. Не може и не бива повече заради лошата работа и резултати на няколко задгранични дружества, останалите да бъдат слагани под един общ знаменател с тях и да бъдат квалифицирани главно като "перачи на мръсни пари", на корупция, финансови нарушения и други сензационни вестникарски "разкрития", с които единствено се манипулира обществеността.
В тази връзка не трябва да се забравя, че създадените над 350 задгранични дружества са държавна собственост и представляват един неоценим дистрибуторски апарат на страната, който може и трябва да бъде най-рационално използван, за да можем да очакваме и неговият съществен принос при прехода ни към пазарна икономика.
От неверните, неточни и некоректни публикации най-малко държавата има полза, ако иска и в бъдеще да притежава сериозна задгранична собственост. А предстои и приватизация и не е никак без значение да бъдат предложени за продажба на наши и чужди клиенти дружества, ползващи се с добро име и авторитет в бранша, а не компрометирани и то благодарение и основно на нашите масмедии, продължаващи да търсят сензации във всичко. Тази практика трябва незабавно да бъде по някакъв начин преустановена, ако искаме да възстановим на страната по-голяма част от вложените под различни форми средства зад граница.
Преди да приключа искам още веднъж да подчертая извода, който съвсем естествено се налага, а именно, че за тоталитарния период е характерно, не както досега се считаше, просто сливане на партийните с държавните структури, а изводът, че партията е била винаги над държавата! Всички най-важни решения, касаещи икономиката на страната, са вземани от Политбюро и ЦК на БКП
и различните негови комисии и на първо място прословутата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП. Достатъчно е да се проверят и анализират някои нейни решения, ще стане напълно ясно, че тяхното изпълнение е довело до нанасяне на огромни финансови щети на страната. По тази причина почти всяко решение на тази комисия може да бъде предмет на завеждане на следствено дело срещу членовете й. Затова за мен лично е непонятно решението на Главната прокуратура със завеждането на т.н. Дело № 4. Както вече е отбелязано в нашата информация, този акт явно е бил много добре пресметнат ход на БСП в общата отговорност да се размие личната безотговорност. Така както вървят нещата по това дело, евентуални резултати могат да се очакват едва в началото на следващото столетие.
Споменах, че ръководството на комунистическата партия е било винаги над държавата, защото всички решения за икономическото развитие на страната предварително са вземани от него и от името на БКП, а на държавната изпълнителна власт е била предоставена унизителната роля, без право на коментар, да ги оформя нормативно.
Считам за необходимо да запозная правителството и с една малко известна на обществеността дейност на бившата Държавна сигурност. Името на Държавна сигурност все още инстинктивно се свързва с репресивния апарат на тоталитарния режим. Досега липсваше информация за една друга страна от работата на органите за сигурност, а именно дейността й по линия на икономиката.
От данните, за които по-нататък ще стане дума, ясно проличава изключително трудните и опасни условия на работа на оперативните работници в службите за сигурност по предотвратяване и разкриване на крупни стопански престъпления за периода от 1974 до 1989 година.
Освен това от изнесените случаи се вижда как е действала тогава ръководната партийно-държавна върхушка за прекратяване на съдебни преследвания срещу техни протежета, извършили стопански престъпления и лични присвоявания в особено големи размери. Тази информация би следвало да се предостави и на Икономическата комисия на Народното събрание и по-специално на подкомисията за установяване виновниците за националната катастрофа. Последната би могла да направи предложение в Парламента да бъде прието решение не само за възстановяване на прекратени предварителни следствия и съдебни дела, но и да се потърси най-строга съдебна отговорност и от лицата, които благодарение на тогавашното си служебно и партийно положение грубо са нарушили дори тогава действащото законодателство на страната.
От 1974 до 1989 г. работата на бившата ДС по линия на икономиката е била регламентирана от около 30 заповеди, инструкции, правилници и доклади с указания.
В тях са били разработени целите, задачите, функциите, статута и правомощията на звената, имащи отношение към икономиката.
Наред със задачите, свързани с разкриване и пресичане на шпионаж в полза на чужди държави в различните жизнено важни звена от икономическата система, тези служби са предотвратявали и разкривали конкретни стопански престъпления и осъществявали сигнална и информационна функция.


Продължение – в следващия брой на “Позиция”