ЗА СВОБОДАТА

Григор Чешмеджиев

(публикувано в бр.1 от 16.09.1945 г. на вестник “Свободен народ”)


От хиляди години светът се е борил против насилието и за свободата. И в тази борба са паднали хиляди и хиляди борци и със своята кръв са осветили правото на всеки човек да се чувства свободен, да мисли, да говори и да действа.
Свободата трябва да бъде като въздух за човека, ако иска да се отличава в духовно отношение от всичко онова, което е под него в животинското царство. През всички времена са се намирали насилници, които от гледище на временни интереси, на тясно котерийни домогвания и на въображаеми “цели и идеали” са посягали на свободата на народите и на личността. Техните имена са облечени с презрението на историята.
Ако ние в нашето време сме принудени да пишем за свободата, това означава, че не всичко е в реда на нещата в нашата страна и че, следователно, има много да се желае и още повече да се направи, за да се чувства всеки свободен, да мисли и действа за своето благо и за благото на обществото.
Не съм сигурен дали ще се намери един управник, който да не съзнава, че трябва да отговаря за своите деяния и че той трябва да бъде най-малко свободен в своите действия. Може би изключения да се намират и то близо до нас и около нас, но тия изключения не трябва да служат за образец. Управникът трябва всякога да мисли, че е натоварен само със задължения, които го насочват в правилния път да се служи най-добре на обществото.
Онзи управник, който мисли, че има право да постъпва според своето вътрешно убеждение и да не зачита нито закони, нито конституция – той не е никакъв управник и неговото име, основателно ще бъде свързано с прозвището тиранин.
В едно от своите стихотворения народният поет Иван Вазов се оплаква, че освобождаването на България не е озарило с любов нашите сърца и те са останали сурови и жестоки. Като че ли това, което е констатирал поетът преди 50 години, е вярно и за днес. Нашите сърца си остават все така жестоки и нравите в нашата страна все така сурови.
Време е основните свободи, гарантирани от нашата конституция, да бъдат свято пазени и да са така проникнали в нашия живот, че да няма нужда да пишем за тях.
Българският народ, измъчван през вековете, има право на една по-добра съдба. Трябва да му е сътворим.