ДНЕШНАТА РЕАЛНОСТ РАЖДА СТАРИ ВЪПРОСИ, ОЧАКВАЩИ НОВ ОТГОВОР


Интересен подход има нашенецът щом дойде време за избори. Не случайно постоянно се оплакваме, че вече три петилетки не можем да надживеем детските болести на демокрацията. Нали и детето знае как пари горещата печка, но въпреки това от време на време проверява с пръстче. Резултатът, разбира се, е рев, сълзи и хлипове: “Ох, боли!” Така и в политиката уж всички виждаха колко неизпълними са социалните обещания на БСП и все пак мнозина ги подкрепиха с тихата надежда: “Ами ако стане чудо?!”
Чудеса естествено се случват само в приказките, а у нас три месеца след парламентарните избори зейна жестоката действителност. Първо в един отбор се сбраха всички играчи, които се обявяваха за алтернатива един другиму, а след това под лозунга: “Това е най-доброто за България!” – започнаха да си разпределят баницата в уговореното процентно съотношение. Най-голям къс се полагаше на БСП и тя побърза веднага да го дръпне. Щедрите обещания в социалната област останаха на заден план, но тези, дадени пред верните другари –не. Така МВР се сдоби с “Обществен съвет”, в който ярко блестяха бивши кадри на уж вече бившата ДС. Опозицията надигна глас, а очевидно органът не се хареса и от новите ни партньори към членство, в чиито структури упорито се стремим. След има, няма месец самочувствието на министъра на вътрешните работи по въпроса за новия консултативен орган се изпари и той отсече: “Общественият съвет към МВР в този си състав се разпуска, защото изпълни своите задачи”. ”Бре специалисти – ще рече някой – за две недели всички каши с престъпността оправиха!” Е, вярно за това време не можаха да гръмнат някой емблематичен бос, но убийствата на хора от бизнеса по улиците не секнаха. Все пак мероприятието за ангажиране на обществеността бе отчетено, за разлика от тези, които се предвиждаха в социалната сфера.
Там работите не само зациклиха, ала и поеха в обратна посока. Добре звучащите, но неизпълними обещания за реформи на пенсионната система бяха набързо прибрани под тезгяха. Не е разумно като управляващ сам да палиш фитила на бомбата с недостига на средства. От двуцифреното процентно повишение на доходите едната цифра отпадна, ала за сметка на това – двуцифрен стана ръстът в проценти на повишението на енергоносителите. В социалното министерство по стар социалистически обичай насочиха протестиращите към лошите капиталисти в чужбина, забравяйки, че в клуба, от където ни въртяли номерата с цените на горивата, дерем гащи да попаднем и ние. Какво да се прави, щом толкова години си се оправдавал със Запада, не иде сега да заклеймиш другиго. Иначе в БСП прихванаха нещо от практиката на коалиционния си партньор НДСВ. Всеки министър пуска различни сигнали за необходимостта от промени, и така каквото и да се случи, то ще да е обосновано като “от ползу роду”. Само за лошите неща ще са виновни предните управления, които от състоянието “кабинет Виденов” не са успели с един замах да закарат страната сред водещите държави в света.
Да, сега не е началото на лятото, а началото на есента и тези, които обещаваха розови сънища отдавна не си спомнят за тях. На дневен ред са нерадостните прогнози за ръста на инфлацията и новите “европейски цени” в реалността на балканските доходи. А с първите изникнали политически графити в столицата на преден план излиза питането: “Кой ли ще носи отговорността за поетия път?” В състоянието, при което ДПС стратегически мълчи, НДСВ се разсейва, а БСП се готви за своя конгрес, в челните редици на готовите за саможертва гордо изникват червените сателити. “Все пак и от тях да има някаква полза, би заключил старият болшевик, трудно понасящ новите социалистически одежди, нали ги писахме различни - социалдемократи, да поемат поне отговорността за жилото от дружбата ни с онези от Запада.” Колкото до потърпевшите коалиционни партньори, то те са съгласни на всичко, защото значението и ролята им се изчерпва, а тъй наречената имагинерна лява идея започва да напомня старите провали. Очевидно с настъпването на новия отоплителен сезон и ведрите пориви в обществото отлитат, щом като нечия ръка вече осъвременява въпросът върху графит по известен съветски плакат с нашенското: “А ти помниш ли Виденов?” Добре е в отговора да можем да намерим и посоката на бъдещето.

06.10.2005 г., Йордан Нихризов,
София Председател на БСДП