А Р Х И В И Т Е П Р О Г О В А Р Я Т


КРУШКАТА ВИНАГИ СИ ИМА ОПАШКА

Когато през май 1990 г. възстановиха членството на БСДП в Социнтерна, всички ние ликувахме. Радвахме се и се гордеехме, че се завръщаме в едно световно семейство на хора с демократични възгледи.
Когато през януари 2003 г. името на Българската социалдемократическа партия бе подменено в официалния сайт на същия този Социнтерн с някаква фалшива организация, която се опитваше да пренапише българската история, измествайки своето сътворение от месец декември 2002 г. с повече от век напред – ние негодувахме. Пишехме гневни и сърцераздирателни писма на Генералния секретар Луис Аяла и получавахме гробно мълчание. Никой от нас не знаеше, че в контактите с членовете на онова мечтано световно семейство вече сме били изпреварени.
През януари 1983 г., докато за д-р Атанас Москов бе отредено мизерно съществуване в Севлиево, а хиляди социалдемократи и техните близки носеха кръста на клеймото “врагове народни”, чилийските им другари социалисти кротко молят ЦК на БКП да позаседават в резиденция “Врана” за 5 дни с любезното материално осигуряване на секретаря на ЦК Димитър Станишев и под зоркия поглед на шефа на УБО генерал Кашев. СССР, ГДР и Унгария им се бяха отсрамили. Идваше нашият ред.
Три документа, които изплуваха пред Парламентарната комисия за разследване на кредитите, раздадени от комунистическия режим, хвърлят определена светлина относно причините за събитията, случили се след две десетилетия. Тяхното съдържание едва ли се нуждае от дълъг коментар. Ние просто ги публикуваме. По-интересно е какъв ли е бил състава на заседаващите чилийски социалисти у нас, който може да се появи в липсващото, но описано в приложението писмо – молба на Чилийската социалистическа партия. Току виж се окаже, че някои видни световни социалисти умишлено са заобикаляли цяло десетилетие България, за да не се срещнат със стари познати преди да могат да изпълнят техните нови стремежи. “Крушката – казва народът – си има опашка”, и добавя, че тя никога не пада по-далече от дървото.