НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Районът на Сливен и Ямбол са едни от първите средища на социалдемокрацията у нас. От там се кандидатират в борба за българския парламент редица известни представители на социалните идеи. Един от най-изтъкнатите местни лидери е адвокатът от Ямбол

П Е Т К О   Т Ъ Р П А Н О В

Той е роден през 1885 г. Виден деец на БРСДП (о) и дългогодишен член на ЦК на партията от 1928 г. до 1933 г. От младини Търпанов влиза в социалдемократическата движение. Оформя се като социалдемократ под влиянието на Константин Бозвелиев. Дълги години работи като адвокат в гр.Ямбол. Участва в кооперативното движение и е избран за председател на кооперация “Братство”.


В периода 1941 – 1944 г. като адвокат защитава подсъдими дейци на комунистическата партия. Става член на нелегалния Окръжен комитет на ОФ. След 09.09.1944 г. е председател на Областен комитет на ОФ. Заедно с Коста Лулчев и Григор Чешмеджиев, чийто близък съратник е Търпанов, възглавяват групата социалдемократи, които не се поддават на комунистическия натиск за ликвидиране на БРСДП (о). Той е избран за народен представител от групата на обединената опозиция, начело с Никола Петков и Коста Лулчев, в VІ-тото Велико народно събрание. На 01.09.1948 г. заедно с други седем депутати от БРСДП (о) е арестуван и даден под съд от комунистическия режим. За активната си политическа дейност и несъгласие с настъпващата диктатура, на 16.11.1948 г. по дело № 978 А/48 г. съдът го осъжда на 10 години затвор. П.Търпанов умира през 1953 г. За съжаление личният му архив все още не е проучен, затова ще публикуваме написаното за дейността на П.Търпанов в навечерието на деветнадесетомайския преврат от 1934 г. в спомените на Григор Чешмеджиев:


“На 05.05.1934 г. аз получих едно писмо от ямболския адвокат Петко Търпанов, член на Централния комитет на нашата партия, в което той тревожно питаше – защо ние спим и гледаме спокойно на утрешните дни и ме укоряваше, че аз съм залисан в интерпелацията против Костурков и не обръщам внимание на всичко друго, което става. За да подкрепи укора си и тревожния си въпрос, той съобщаваше за един свой разговор с месния бригаден командир в Ямбол, с когото бил доста интимен. Той му съобщил, че узнал по канал, какво Кимон Георгиев – голям звенар и лигар, имал тайна среща с цар Борис във връзка с предстоящите събития в страната. Аз съобщих за това писмо и за съдържанието му на депутатите от нашата парламентарна група, обаче не му дадохме голямо значение. И наистина, когато на 19.05.1934 г. Кимон Георгиев осъмна като шеф на кабинета, тогава аз се сетих за това писмо. Това е ако не едно доказателство, най-малко една крупна улика за знанието на цар Борис за преврата на 19 май и че той предварително си е подготвил дори шефа на превратаджийския кабинет.”