НЕЗАБРАВИМИТЕ  НАШИ  ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Наричали първите социалдемократи “чучулигите”. Навярно за това определение дял има техния огромен идеализъм и любовта им към обикновените, към бедните отрудени хора, борещи се със засипващите ги несгоди. В настоящия брой на вътрешно-партийния бюлетин “Позиция” ще ви представим един от тези, които в току що освободеното ни отечество започват да прокарват път на новите идеали за справедливост и солидарност. Ще илюстрираме неговите мисли и вълнения не с политически статии, а със стиховете от тънка пожълтяла от времето книжка, издадена през 1886 г. в гр.Габрово. Тя се нарича “Тъгите ми”. Зад многозначителния псевдоним на автора на двадесетте стихотворения в нея - Е.К.Дружелюбов стои редакторът на първия социалдемократически вестник “Росица”

ЕВТИМ  ТИМЧЕВ  ДАБЕВ

Роден е в гр.Габрово на 25 октомври 1864 г. Той е един от първите пропагандатори на социалдемокрацията в България, учител и журналист. Учи в Пловдивската, а по-късно и в Априловската гимназия, която завършва през 1884 г. Учителства в Севлиево, Габрово и едновременно се занимава с публицистична дейност. В 1889 г. написва брошурката “Сюрмашка правдина”, заради която е затворен. През 1885 – 86 г. прави първите си поетични опити като издава стихосбирката “Тъгите ми”, подписана с псевдонима Е.К.Дружелюбов.
Дабев е първият преводач и издател на марксистка литература в България. Редактира първия български социалдемократически вестник “Росица” (1886 г.), чийто продължител се водеше и вестник “Свободен народ”. Във вестник “Росица” той публикува в собствен превод откъси от “Наемният труд и капиталът” на Карл Маркс. През 1888 г. прави авторизиран превод на книгата на С.Дихщайн “Кой на чий гръб живее?”. Две години по-късно превежда “Развитие на научния социализъм” от Фридрих Енгелс. В предговора към тази книга открито апелира за пропагандиране на новите социални идеи в България. Участва в учредителния Бузлуджански конгрес през 1891 г. и се обявява против линията на Димитър Благоев. Дабев е един от създателите през 1892 г. на Българския социалдемократически съюз (БСДС). Заедно с Янко Сакъзов и Сава Мутафов участва в редактирането на органа на съюза – вестник “Другар” (1893 -94 г.). След обединението на двете фракции през 1894 г. е избран за член на ЦК на БРСДП, а на ІV-ия конгрес (1897 г.) – за член на комисията по печата. Заедно с Георги Кирков редактира вестник “Работнически вестник” от 1897 г. до 1900 г. Редактор е на списание “Труд” (1900 – 1903 г.) – месечно работническо илюстровано списание, което се противопоставя на линията на Д.Благоев в партията. От 1904 г. до 1905 г. Дабев редактира списание “Пролетарска заря”. На ІХ-ия конгрес през 1902 г. той е избран за секретар-касиер и става верен последовател на идеите, пропагандирани от Янко Сакъзов. В разгара на борбата между фракциите на тесните социалисти и общоделците издава вестник “Единство” (1903 г.). След разцеплението в партията (13.07.1903 г.) остава в редиците на широките социалисти (общоделците).
Няколко години по-късно се отказва от активна политическа дейност и работи като учител и публицист. В периода 1918 – 1930 г. е сътрудник на различни социалдемократически списания. Започва да печата и собствено издание “Бележник на един социалдемократ” (1928 г.), от което излизат само няколко броя. Евтим Дабев умира в София на 02.03.1946 г.