45-ти КОНГРЕС НА БСДП

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

СКЪПИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Периодът от 44-тия конгрес (8 – 9 юни 2002 г.) до сега бе за БСДП една трудна борба за утвърждаване, борба, съпътствана с успехи и разочарования. Срещу стремежа да представим пред обществото нашите идеи за социална демокрация стояха не само опоненти, но и откровени недоброжелатели и псевдоприятели, които с нетърпение очакваха нашия провал. Ресурсът, с който разполагахме, никак не бе голям. Срещу БСДП бяха образувани дела, оспорващи легитимността на ръководството.


Процедурите се проточиха и спряха регистрацията на 44-ия конгрес в съда. Въпреки усилията не бяхме допуснати до централата ни на ул.”Екзарх Йосиф” № 37 в гр.София. Собствеността на БСДП се ползваше от други лица, липсваше всякаква документация, липсваха средства и дарители и дори името Българска социалдемократическа партия бе безцеремонно подменяно по медиите. Коалицията ОДС, част от която бе и БСДП, бе в опозиция, а средствата за масова информация се намираха в недоброжелателни към нас ръце. В тази обстановка трябваше да открием решителен изход.
С решенията си 44-ият конгрес направи доста в тази посока. Утвърдена бе програма на партията, започна ежемесечно да излиза и разпространява безплатно вътрешно-партийния бюлетин “Позиция”. Направена бе добра уеб страница на БСДП в Интернет, която се обновяваше редовно. Съвместно с КНСБ бяха подготвени редица законопроекти, внесени в парламента.



Все пак нещата не вървяха гладко и за това имаше съответните причини. Макар и проведен в сравнително спокойна политическа обстановка, 44-ия конгрес не пропусна да повтори вечния проблем на БСДП, когато част от партията се организира срещу друга част и вместо да реализираме енергията си навън, ние се превръщаме в псевдопарламент с управляващи и опозиция, която е по-яростна към своите, отколкото към опонентите на партията. Избраното на конгреса ръководство бе плод на поредния компромис в името на единството, който можеше само за момент да притъпи, но не и да ликвидира вътрешните противоречия. В тази ситуация изключително важен би международния сектор, защото активността на БСП за признаването й като европейска социалистическа партия бе в своя апогей. Петър Агов, лансиран доскоро като социалдемократически лидер, бе смачкан политически през пролетта на 2002 г. и заменен с Георги Анастасов. От името на БСДП се правеха псевдоконгреси, които никой освен “червената” преса не регистрираше. Не без помощта на Александър Томов, като председател на партия със статут на наблюдател в Социнтерна, тези балкански мурафети се представяха на европейската социалдемокрация като легитимни действия. На форума в Казабланка (31.05.2002 г.) лидерът на Евролевицата е потвърдил пред г-н Аяла, че г-н Георги Анастасов е законния представител на БСДП, което не му попречи няколко месеца по-късно, подпомогнат от среди в самата БСДП, да започне кампания за обединяване с нашата партия в единен политически субект – Българска социалдемокрация. Вместо активизиране на информацията за нашата дейност в социалната сфера и кореспонденция с послания до всички известни ни адреси на социалдемократически партии, при нас се развихри дискусия : “Не сме ли отишли твърде надясно, партнирайки в коалицията ОДС.Срещу БСДП се лееше помия по всички възможни канали, а в партията се предъвкваха обидите на определени среди от конгресните резултати.



Все пак с помощта на Христо Чешмеджиев се организира среща с генералния секретар на Социнтерна Луис Аяла на 08.11.2002 г. при неговото посещение в България. Целувките и прегръдките се оказаха поза, която най-пълно се покриваше с казаното от самия Аяла: “Председателю, Дертлиев почина през 2000-та година, а вас още ви има. Сега какво да ви правя?” Поканите за форума в Рим получиха други, но все пак, узнавайки за него, изпратихме там зам.председателя и отговорник за международната дейност Т.Дечев. На 25.01.2003 г. той докладва обнадеждаващи неща, ала само четири дни след това името на БСДП в страницата на Социалистическия интернационал бе сменено и истината излезе наяве. След като не можаха да ни заличат по друг начин, хората, които зовяхме свои другари и с които се гордеехме, просто ни изтриха с гумичка, оставяйки опцията, че ако някога израснем, ще ни обърнат внимание, за да “пълним заедно общата кошница”. Ред било да експериментират с други. Резултатите на БСДП и тези на “другите” на местните избори през 2003 г. бяха потвърждение на излаганите от нас цели пет месеца в писма до Социнтерна тези. Това, обаче, не трогна никого. Кому там в Социалистическия интернационал днес прави впечатление, че основаната от Георги Анастасов през декември 2002 г. “Партия български социалдемократи” се води член на въпросната организация от 1893 г.? Има, няма век и десет години разлика. Като не ни харесва – да си коригираме собствената българска история, щом така е сгодно на господа другарите. Къде е моралът, къде са принципите за свобода, справедливост и солидарност? Изводът, който трябва да направим, е, че залагайки на своята социална същност, на своите исторически корени, ние също е нужно да се развиваме, разчупвайки създадените от нас канони и градените кумири.
Тук искам да вметна едно изречение за всички, които ни упрекваха за  липса на идейна чистота. Спомняте ли си Фридрих Рол и неговата широкопола капела? Той ни анатемосваше и твърдеше, че християндемократи и социалдемократи са две противоположности, които никога няма  да си подадат ръка. Днес неговият патрон Оскар Лафонтен е при бившите германски комунисти, а Меркел е премиер на коалиция между ХДС - ХСС и ГСДП. Защо ГСДП не неправи коалиция със “Зелени” и комунисти?
Необходимо е в сложната днешна обстановка, предвид предстоящото присъединяване към Европейския съюз, да открием и утвърдим своите международни партньори на основата на нашата социална насоченост като партия без да се притесняваме дали други ще го зоват за “десен” или “ляв”. Реализмът в това отношение изисква да забравим как ще ни характеризират опонентите – като дървено желязо или като десни християнсоциалдемократи, и да вървим по своя път, защото това, което направиха те с кражбата на нашите символи и история, съвсем не е морално, но никой не ги съди. България има нужда от социална партия с принципи и БСДП трябва да направи всичко необходими да се реализира на това поле.



Навярно мнозина правилно ще поставят въпроса за обединение. Обединителните процеси са нещо добро, когато носят мултипликационен ефект и сбират доверието на хората. За съжаление нашите процеси в това направление са завършвали в най-добрия случай непродуктивно. Опитахме с Нова СДП, после предложихме на НДПС, но не се получи нищо и не по наша вина. Създадохме алианс със СДП. След два семинара се оказа, че там група хора търсят гарантирана лична реализация, пренасяйки на нова почва старите си противоречия в СДС. БСДП трябваше да стане само поредния плацдарм. С кризата в СДС през 2004 г. всеки от лидерите от СДП пое по свой път и интересът към социалдемокрацията стихна.
Напъните в посока Евролевицата, където се прехвърлиха и някои наши членове на Националния комитет, бяха как Александър Томов да си присъедини липсващата буквичка към абревиатурата БСД, а с нея, и съответната легитимност на наследник на традиционната социалдемокрация. Който отвори страниците на вътрешно-партийния бюлетин “Позиция”, ще разбере, че Ал.Томов и хората около него се обявиха за приемници на БСДП още преди да отворят приказка за единодействие с нас и даже кръстиха първия си конгрес 45-ти като символ на това правоприемство. Днес въпросната организация БСД е в тотален разпад, бе за факта да носим някаква вина, ала тези, които активно тикаха партията в посока Евролевица (БСД) са възприели нова поза на непогрешимост и вече претендират, че ние сме попречили на напусналите ни и работилите срещу БСДП да постигнат пропагандираните от тях успехи.
Не провървя и на другата добра идея да организираме дребния бизнес. Партията спомогна да се сформират НЗПК и Агенция за развитие на София. Вместо да се получи бизнес опора при предстоящите местни избори, стана както обикновено – идеята взе да затихва, споходена от тотално безразличие, тъй като ефектът за личния интерес не идва моментално. Необходимо е откровено да признаем, че сме далеч от ентусиазма и предприемчивостта на своите предшественици, вложили десетилетия труд в организиране на кооперативното движение у нас.
Все пак в този период ръководството на БСДП успя да започне и някои верни начинания. В условията на липса на помещения за централа на партията и перманентна атака срещу клубната база, ИБ на БСДП можа да открие и спаси имота на партията на бул.”Ал.Стамболийски” № 51 в столицата и да възложи срещу обезщетение реализирането на строителство. Днес трябва към този пасаж в отчета да сложа многозначително думата “за съжаление”, дума, която ще прозвучи още многократно в последствие. За съжаление, защото новата централа стана новия проблем за противоборство вече на друга ниво – икономически интерес. Дано на настоящия форум надделее разумът, тъй като в края на краищата приказките отлитат – построеното остава за тези след нас, ако, разбира се, съумеем да им го предадем.
Следващите редове за някого могат да звучат познато, защото те са част от доклада, изнесен на 14-тата национална конференция, състояла се преди малко повече от месец. Понеже конференцията прие отчета, е напълно естествено неговото съдържание да се включи в общия материал пред 45-ия конгрес.
2003 г. бе година на местните избори, които можеха да откроят рамките на нашите възможности и да формират основата на близката перспектива. Подготовката за тях започнахме своевременно. Целта, отразена в политическото решение на ХІІІ-тата  Национална конференция, бе преимуществено самостоятелно участие и издигане на кандидати в повече от 2/3 от общините в България. Резултатите, които се получиха, предизвикаха доста поводи за размисъл. Това констатира и НК на своето събрание през м. Декември 2003 г. Вместо в 200 общини, БСДП имаше регистрация само в 120, като реално кандидати бяха издигнати в 93. По брой на гласовете, получени за съветници – 31 000,  бяхме десета политическа сила, но разликата с водещите политически партии бе от 5 до 10 пъти.  В цели области като Софийска област, Кюстендил, Ловеч, Смолян, Кърджали и други, имахме само  символично участие.  43- мата съветници, избрани с бюлетината на БСДП, бяха много по- малко от броя на съветниците на други партии с близък и дори по- лош резултат от нашия като гласове. В столицата с  0, 67 %  и в други големи областни центрове като Плевен и Русе представянето ни бе пълен провал, който не можеше да не даде своето отражение в последствие. Все пак, трябва да се отразят  и успехите на Сливен, Стара Загора, Варна, Хасково и Добрич, ала те не можеха да покрият факта, че в 2/3 от областните центрове БСДП не е представена в общинските съвети. Ако трябва да бъдем реалисти, общият ни резултат от самостоятелното ни участие – 1,2 %, говореше, че не сме готови за самостоятелно явяване на  парламентарни  избори  и че трябва да търсим коалиция, за да попаднем в парламента. Като се прибави и липсата на достатъчен финансов ресурс – това  бе очевидно за всички. Въпросът, който стоеше, е:  “С  кого и накъде?”. Имаше още година, в която бе нужно да изправим очевидните пропуски и изникналите противоречия.
С проведения през м. Януари 2004 г. семинар с кметовете и съветниците от БСДП се опитахме да отстраним една стара грешка – загубата на вече избрани съветници и кметове с бюлетината на партията, които поемат след това по свой път. За съжалени не успяхме. Вечната слабост тези, които получат доверието и подкрепата на партията, за да реализират нейните идеи и да отворят път напред, да изчезнат в свои бизнес  посоки, продължи. Лошото в случая бе, че се оголиха точно местата в големите центрове, където можеше да реализираме пробив – Пловдив с Христо Бонев, поел към Ал. Томов,  Варна – с Марешки, поел към партията на Данов и т.н. Към този процес се прибави и кампанията, подета по общините, за отнемане клубовете на БСДП. В партията трябваше, едва ли не да се организира цяла адвокатска кантора, за да поеме ударите срещу клубните помещения в Благоевград, Троян, Перник, Пловдив, Ямбол, София и къде ли още не. По нас биеха със заповеди за отнемане на клубни помещения както червени, така и сини кметове. Въпросът, че бяхме представени в парламента, изобщо не ги интересуваше, а неприключили дела във ВАС по темата има и сега. Пътят беше да излезем решително по места и да заявим, че ни има и предлагаме своите идеи на обществото, да ни чуят хората.  За съжаление стана  точно обратното.
Тук искам да отбележа една от своите слабости в този момент – аз допуснах пирамидата в партията да се обърне. Броят на контролиращите и претендиращите стана неимоверно по – голям от броя на работещите. В стремежа си да съхраня по места организации и хора, насочвах сили в решаването на лични въпроси на отделни хора, на локални проблеми, като смятах, че така ще активирам заинтересованите. Получи се друго – претенциите растяха, а пасивността прерастваше в противопоставяне.
Да, в отчетния период БСДП има множество инициативи приети законопроекти повече от други утвърдени политически партии. Социалните закони като ЗГВРС, измененията в КТ и ТЗ, бяха оценени даже от нашите опоненти. Всичко това, обаче,  бе плод на труда на хора, които могат да се изброят на пръстите на едната ръка. По места обикновено тънеше безвремие. Редките случаи на инициативни организации  в Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол, трябва да бъдат приветствани, но те не можеха да прикрият факта, че в големите центрове не кипеше нито от идеи, нито от инициативни специалисти.  Какво говори фактът, че столичната организация на БСДП за две години няма нито един политически документ, и , доколкото се отчита – повтаря това , което беше свършено в парламента? Как да приемем факта, че три години се умува по наши сбирки да напуснем и ли не ОДС, за да ни пишат по вестниците, че сме се разделили с партньорите? Тази тема се коментираше дори тогава, когато само ние останахме в ОДС и абревиатурата бе възможен път, по който да дирим стабилни партньори.
Имаме собствен бюлетин, собствена страница в Интернет, но какъв бе интересът към тези средства за информация и дискусия- почти нулев. Все пак, трябва да благодарим на Й. Аврамов – редовен автор, на А. Куманов , който даде материали и идеята за рубриката “Незабравимите наши предшественици”, ала това пак са по – скоро малките изключения в общата липса на интерес. На фона на факта, че далеч по -имотни партии като СДС и ДП закриха своите печатни издания, ние просто бяхме крачка напред, крачка, която  за съжаление не можа да ни изправи.
Тук е мястото да призная и друга своя слабост. Заблуждавах се ,че дружеската приятелска атмосфера при посещенията и сбирките по страната ще прераснат в начало на позитивен процес и инициативи. Получи се пак обратното. Броят на кебапчетата раждаше поредното противопоставяне. Идеята “Дайте ми захарче, за да съм с Вас!” стана метод на поведение за някои наши среди. Лошото е, че дори получили шекера, претенциите не стихваха, а завистта растеше. Истината бе, че в тази ситуация ние забравихме да правим политика, оставяйки тази най-глава задача на някакво там неизвестно ръководство, което трябваше да свърши всичко, да го реализира и да рапортува на недоволната група от контролиращи. Там, където този подход не стана правило, постигнаха успехи. Там, където той се утвърди, започна разпад. Как иначе да си обясним изказвания от рода: “Ако събираме членски внос, както урежда уставът, ще затрием организациите. Защо да идвам на събрание, когато си имам важна работа. Решавайте там и ми звъннете”.  Как да си обясним факта, че  ИБ и НК работеха на ръба на кворума, а неприсъстващите следващия път искаха най – често да се тръгне отначало.
Необходимо е да признаем и още една горчива истина. На множеството частични избори след местните БСДП или не участваше, или се пришиваше  по необходимост към други организации. Единственият ни успех в този период е частичният избор в Радомир и  зам кметското място на Влади Зарков. Другаде, даже като цялостните избори в Пирдоп за кмет и съветници, бяха подминати с оправданието: “Там няма никой.”, въпреки че първото ни решение след 44-тия конгрес бе за областните отговорници в ИБ. Тази пасивност подкрепяше атаката от нашите недоброжелатели по тиражните издания: “Нихризов е сам в парламента.”, “БСДП не съществува и няма организации по общините.”. Като прибавим и шестгодишната сага с делата, водени за името на партията, липсата на представителна централа и ограничените финансови средства, търсенето на стабилни партньори за парламентарните избори прерасна  в съществен проблем.
През февруари 2004 г. СДС се разцепи, а с това и в коалицията ОДС настъпи разнобой. Ръководството на СДС по това време търсеше самоидентификация и решително се отказа от ПС на ОДС. Срещата ни с БЗНС – НС и Г-жа  Мозер бе любезна, но завърши със становището на г-н Китов: “Елате с нас до края на този парламент. За следващите избори ние имаме други партньори и цели”. Пътят бе без изход. Остана вариантът да си стоим на мястото, партнирайки с все още неорганизираната партия на Ив. Костов, която днес се нарича ДСБ. Това, което успяхме да постигнем в този период, е името на БСДП да звучи от парламентарната трибуна и от декларациите, четени от името на ОДС. В този момент имахме и множество социални инициативи като Законът за инспекцията по труда, като предложенията за излишъка в бюджета, но истината е, че те не бяха само наше дело, а по – скоро наше участие в една обща политика. Ако ОДС в размера, който бе предложен от Ив. Костов в края на 2004 г., се бе реализирал, сега нещата при нас, а може би и в страната, щяха да са други. Стана обаче не така – в БЗНС – НС надделя групата на Китов – Чукарски и те поеха към Софиянски. Предложението им бе: “Нихризов – с нас, но без партията и като част от експертите на БЗНС в БНС.” – оферта, очевидно неприемлива, макар някои организации от БСДП  последствие на изборите да работиха за тази коалиция.  ДП прехвърча при СДС, вземайки безцеремонно марката “ОДС”, която ние просто нямаше как да запазим. С Яни Янев и Любен Дилов те образуваха друг тип формация, която трябваше да заложи на термина “Дясно”. При проведената среща с ръководството на СДС ни бе обяснено, че можем да подкрепим коалицията ОДС, но не избираеми, а изобщо места в листите за БСДП няма. Разбира се, стоеше обещанието, че ще ни компенсират в изпълнителната  власт, която очевидно се очертаваше, че няма да е в техни ръце. Ситуацията се усложни, защото от ДСБ обявиха самостоятелно участие и отказаха коалиция, ако тя не е в обхвата с “Народен съюз”. Времето течеше бързо и на проведеното през Март 2005 г. ИБ слабостите в БСДП, прикривани до момета, излязоха на преден план.
Още през ноември 2004 г. Емил Кошлуков стартира задачата за ликвидиране на бедните партии. Ако не се бях  противопоставил в парламента на стратегията на Новото време и Бойко Радоев, при висящите съдебни спорове и кратките срокове за пререгистрация БСДП щеше да е вече история. Тогава предупредих, че трябва да започне събирането на подписи и стягане на редиците по организации. Не пристигна нито един подпис, но дойде поръчение от Пловдив да се преборя с критериите. Преборих се с част от дискриминационните изисквания, но с комерсиализацията на изборите не успях. Бях един сред 240 и не можех да сторя невъзможното. Изискването за паричен депозит от 20 000 лева и 5 000 подписа за участие в изборите остана, а всички, които чакаха да спечелят от скъп изборен процес, ръкопляскаха и викаха: “Ура!”.
В навечерието на парламентарните избори ИБ все пак реши, да се събират подписки за най-лошия вариант – самостоятелно участие. Не постъпиха нито подписи, нито средствата, за които на  всички бе ясно, че ще излетят през комина.  Днес, със задна дата чувам, че и подписи имало, и пари били приготвени, само дето истината май е по- друга. Вече 4 месеца събираме подписки и те още нямат  5 000, а  какво щеше да стане за краткия срок от седмица през Май и кой щеше да ни чака?
Пред БСДП имаше и друга алтернатива – “Коалиция на розата” с Ал. Томов, Кр. Петков и Г. Тахир. Сега сторонниците на тази идея не обелват дума, защото с 1,2 % тя просто фалира, но на заседанието през Март  2003 г. тезата бе друга. Твърдеше се ,че, преминавайки 1 % с “Коалиция на розата”, Нихризов няма да е в парламента, но БСДП ще запази клубовете си и ще има държавна субсидия. Твърдението за клубовете и субсидията бяха абсолютно неверни, защото коалициите, недостигнали 4 %, не получават нищо, но за това най- добре може да разкаже  Г. Тахир, комуто вземат централата и направи конгрес в нашата зала. Това, което щеше да ни остане от “Коалиция на розата”, щяха да бъдат единствено дълговете към Ал. Томов, за които той навярно днес щеше да води дела с обезпечение върху нашата собственост. Горното го оставям за размисъл на всички онези, които ме обвиняваха по онова време и предлагаха да заложа етажа, за да получим пари и да участваме в тази формация.  Ще им преповторя думите си: “Аз може да не стана депутат, но в тази клопка не влизам, защото помня още случая ДАР”. На онези пък, които смятаха, че, прибавяйки нашия процент на местните избори – 1,2 %,  към “Коалиция на розата”, тя щеше да е в парламента, ще предложа сумата, която имат участниците на местните и парламентарните избори в проценти поотделно и заедно: БСД +ОБТ + НДПС = “Коалиция на  розата” = 2,5 % + 1,1 % + 1,3 % = 1,2 %. Горното още веднъж идва да покаже, че в политиката проценти не се събират.
Реализмът ме кара да посоча, че бе подхвърлен и още един вариант – да продадем абревиатурата си на някаква бизнес група. Колко части от процента получиха тези бизнес- политически творения като ФАГО, ГОДО и прочее, всеки може да провери в ЦИК. Сметките на лансиращите тази идея навярно са включвали и нещо друго,  но за него може само да се гадае.
Днес, макар и след резултатите, съм готов да дискутирам в създадената ситуация имаше ли друг възможен вариант за  участие на БСДП на парламентарните избори, който да бъде, ако не по – печеливш, то поне по – малко губещ. Вариант, който в оня момент да предлага шансове ( част от тях- неизгубени и сега)и да не е препятстван от изискването за средства – финансови и кадрови.
С ДСБ подписахме споразумение за участие в изборите в техните листи, което не е регистрирано в ЦИК. Това е и моя болка и Ваша болка. Другото, което оставаше като алтернатива,  е неучастието или вариантът Петър Агов. За тези, които сега подхвърлят: “А Георги Анастасов?”, ще посоча, че мястото в БСП отдавна е заето и, когато през 1998 г. ние тръгнахме за 43- тия конгрес, сами избрахме своята посока. Борихме се и продължаваме да се борим вече седма година в тежки условия, но все пак, БСДП е жива и има  с какво да се похвали и гордее. Други по – мощни и по – имотни, като Евролевицата, например, пропаднаха по пътя. Алтернатива за БСДП обаче има. Защото, макар и в трудно време, ние имаме, благодарение усилията на наши членове като Тренев, Зарков и Йосифов, на които искам да благодаря, база, на която можем да се опрем. Имаме вече международни контакти следствие работата на Г-н Чешмеджиев, които носят реална бъдеща перспектива.
В този порядък имаше доста обвинения, че, поемайки принудително път с ДСБ, членовете на БСДП са били по – скоро частни лица. Фактите говорят обаче противното. Дори не особено дружелюбни издания посочиха нашето име като партньор на ДСБ. Що се отнася до идеите на социалдемокрацията, именно хората от Сливен могат да посочат, че бях критикуван от т. нар. “местни партньори”, че твърде много говоря за БСДП, а не за ДСБ. Това обаче е минало и , за да сме реалисти, трябва да се признае, че ДСБ не изпълни ангажиментите си към БСДП и, че до ден днешен е длъжник, морален длъжник за нашия труд. В духа на реализма е нужно да признаем, че и не всички наши организации участваха в кампанията, а в пресата и по плакати подкрепяха други партии и коалиции от БНС до НДСВ.
Сътрудничеството, което се постигна по места с ДСБ, може да се развие, но това не зависи само от нас. По- важна е другата цел, която може би до месеци ще бъде актуална –включването ни в процес на изграждане на бъдещо ново партньорство  и обединение на силите от демократичния спектър. Само слепите днес не виждат как управлението на БСП, ДПС и НДСВ доказва, че между обещанията и делата зейва пропаст, а цените летят помпайки инфлация. С вкарването на всички сателити в БСП – такъв процес започна с отмирането на формацията на Томов, остава поле за действие, което БСДП трябва да развие, ако, разбира се, заложи на съзиданието, а не на вътрешните борби. Защото ние също ходим по ръба на стръмната бездна вече 15 години, а апетитите да ни сринат в нея никога сне са стихвали. Да припомним, че останахме едни от последните мохикани от партиите социални идеалисти в страните от Източна Европа, които бившите комунисти не са затрили окончателно. За кой ли път, употребявайки в този доклад израза “За съжаление”, ще кажа ,че поетата след парламентарните избори посока бе далеч от градивността. От обявените 13 частични избори на ИБ бе съобщено ,че ще участваме само в 4. В БСДП започна кампания на противоборство с методи, които уж твърдяхме, че отричаме. Енергията на участниците  се насочи към медийно омаскаряване и дори оспорване на легитимността на самата партия без на някого да мине през ума, че градения авторитет се съсипва лесно и така симпатизанти не се печелят. Формулата :”След нас, ако ще и потоп”, единствено може да спомогне да се разруши отвътре онова, което външните недоброжелатели не успяха да постигнат и ликвидират след толкова усилия. Злобата и завистта са лош съветник, но за съжаление по нашите географски ширини те често вземат връх над разума, за да си задаваме след това многократно въпроса : “:Ами сега накъде?”
Докато се занимавахме с вътрешно противопоставяне и със слухове, на заден план останаха изборните кампании. За Девня, Русе и Разград няма да правя анализ, защото там бе декларирано, че ще подкрепяме кандидатури – независими и на други партии. Ще се спра по – скоро на кампанията в София. Избран бе от ръководството на БСДП в столицата пътят на коалиция зад г-н Минко Герджиков заедно със СДС, ССД, БЗНС – НС, БЗНС и ВМРО. Няма да коментирам, дали това бе най- добрият избор и най- добрата оферта за партията, за да не бъда пристрастен. Резултатът обаче е налице – нито ние спомогнахме с нещо на Герджиков, нито той ни припозна за поддръжници. На практика стана ясно, че вече не можем да претендираме дори за резултата от 0,67 %, получен на предните избори, а и стъпки за бъдещо партньорство не сторихме. Вместо вследствие анализа на резултатите за се излезе с декларация – призив за обединение на демократичните сили, ръководството в София остана дори без становище за втория тур. Просто класирахме поредната кампания към забрава.
В заключение на доклада искам да посоча няколко проблема, които са от първостепенно значение за нашето бъдеще. На първо място, това е разбирането, че сме партия, за да правим политика, да предлагаме на обществото цели и идеи.  В тази посока стои пред всички задачата да изградим кадри  и специалисти, достойни да представят БСДП. Вътрешното противопоставяне е най- големият тумор в цитираното направление. И не на последно място – да сверим часовниците с времето, в което живеем и да насочим енергията си  за съзидание, а не за рушене. България и нашето общество имат нужда от силна социална партия. Пътят ни оттук – нататък зависи от нас, от нашия разум и от нашите решения.

17.12.2005 г., София
Председател БСДП: /Йордан Нихризов/