ЗА ЛЯВОТО ,СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И СОЦИАЛНАТА ИДЕЯ

Публикувано във вестник “Седем” от 18.01.2006 г.

Преди по-вече от десетилетие БСП започна упорито да налага в медиите термина “левица”, за да дефинира собственото си положение в новата политическа ситуация на преход към пазарна икономика и гражданско общество у нас.Това накара всички, които не искаха да имат нещо общо с тоталитарното минало на доскорошната комунистическа партия да се определят като десни.Дали тази реакция беше най-вярното решение в ситуация, в която споменът от диктатурата бе твърде пресен, а нейните структури живи и действащи е въпрос на дълга дискусия.В края накрайщата, докато в Западна Европа с термините “леви” и “десни” определяха страдалците по класовата борба и сторонниците на крайния национализъм, в България БСП успя да си отвоюва огромно политическо пространство, пригласяйки едновременно на критиките срещу т.н. двуполюсен модел.
После дойде поредния червен крах – на правителството на Жан Виденов от 1996-97г. И пред имагинерното понятие левица взеха да никнат определения – демократична левица, евролевица,нова левица и.т.н.Всички те трябваше да внушат на света, че онова творение, гдето се зовеше БКП вече не е същото, а марксистите – ленинци са добили социалистическа окраска от европейски тип.Паралелно за вътрешна изборна консумация на обществото се поднасяше едно “ОФ”, наречено “Коалиция за България”, в което според случая присъстваха комунисти,земеделци,еколози и дори като социалдемократи и довчерашни кадри на БСП, напуснали партията майка в трудни за нея времена.
Необходимо е да се отбележи, че маньоврите на бившата тоталитарна партия през всичките тези години дадоха успешен за нея резултат.Докато за отколешната и по-голяма сестра КПСС вече никой не си спомня и дори бе забранена, БКП ревностно се лансира напоследък като етап на развитие на социалната идея в България.За да се докаже това е необходимо да се опилят още някой исторически ръбове, но с помощта на правилото:”Историята се пише от силните!” – и с известно късата историческа памет у мнозина, реализацията не е невъзможна.
По пътя към новия си образ и евроструктурите БСП стелеше не само финансови аргументи, но и строеше “ нови “ леви структури.Така с паравана “Новая левеца” тя покри с мъгла миналото и стана пълноправен член на Социнтерна, без даже да принуди верните си поддръжници да произнесат омразната за тях дума социалдемократ.От този момент насетне творението “Нова левица”, което сега някой се опитват да припишат на д-р П.Дертлиев, макар родено два месеца след неговата кончина , стана ненужно.Ненужно, защото БСП спечели най-много гласове на парламентарните избори през 2005г. И въпреки, че не бяха колкото очакваше, състави правителство с партньори, които до вчера уж яростно клеймеше.Спечели ги с популистки обещания под името “Коалиция за България” и остави бившите си лейбъристки съратници от ОБТ да умуват дали е дясна партия с леви лозунги или лява с десен курс.Естествено първото нещо, което се случи в следвашите месеци бе безцеремонното неизпълнение на предизборните обещания и дори отказа от тях, а последващото – призива за консолидация на левицата в единен политически субект.Така гравитиращите около нея политически партии, които уж трябваше да я социалдемократизират се получиха в небрано лозе.В началото на управлението те се опитваха да защитават сюзерена си за нестореното в икономическата сфера,но когато БСП си намери извинение за новата псевдосоциална политика в партньорите от тристранната коалиция, даже за тях станаха видни разликите между думи и дела.Мигом задейства синдрома :”Ами ние накъде?”,ала пряко свързан с поговорката:”Хем сърби, хем боли.”Щението хем да си в критикуваща позиция, хем да си част от коалицията и управлението, криейки се зад оправданието:”Ние сме по-различни – социалдемократи сме” – може да доведе до едно – компрометиране на понятието социалдемокрация.
А може би това е реалната цел на някой кръгове.БСДП не можа да бъде заличена, въпреки ударите от вън и от вътре..45-я конгрес на партията тури точко на опитите за компроматна война по схеми дали вече плод в близкото минало.В България все още се прави разграничение между живковия “социализъм” и европейската социалдемокрация.Страната има потенциал за идеите на една социална партия, особено в проблемните области по отношение на нашиге национални и социални интереси в процеса на присъединяване към изискванията на ЕС.
Най-честия и най-елементарния упрек към социалдемократите днес е :”Вие сте лява партия, какво търсите с десните?”Товая обикновено се тиражира от хора, чието ниво на познание започва със следобедния сапунен сериал и завършва с откъси от вечерното “реалити шоу”.В лозунгов стил за тях стига обяснението, че БСДП е била винаги нелицеприятна за комунистите партия, защото е имала исторически социални идеи и опора в дребния бизнес, структурите на кооперативното движение и синдикатите на висококвалифицираните работници, с една дума, хората,които бяха обявени за десни и слуги на буржоазията.
Днес в условията на реализиран стремеж към гражданско общество, социалдемокрацията е необходимо да търси своите партньори сред тези,които имат реални цели за отстояване правата на редовия български гражданин на дребния и среден бизнес, но не на основата на противоречиви националистически възгледи или в предъвкването на бляскави заклинания, а в неща, които е нужно да се направят, за да бъде утрешния ден по-добър от днешния.Вярно е, че обещанията дадени на избори бързо се забравят, но семената на икономическата политика на БСП скоро ще започнат да дават плод с високште цени на стоки и услуги,разходите за отопление, новите данъци и.т.н.Тогава хората ще започнат да виждат проблемите с други очи и много важно е кой и как ще ги поведе в техните стремежи.Дали това ще бъдат националноотговорни сили на съзиданието или голия популизъм с националистически привкус.Социалдемокрацията у нас има място в този съществен процес и опитите тя да бъде неглижирана, дори компрометирана като безидейна разпокъсана група, чието единствено спасение е вечната дружба с БСП едва ли ще успеят.Въпросите пред българското общество се трупат и изтърканите политически трикове вече едва ли ще намерят почва.Времето за ясни и конкретни решениея настъпва,.Остава консолидоцшата на отговорните за тях фактори да стане също реалност, за да не започва всеки анализ с тъга по пропуснатите възможности и грешки от миналото.

Йордан Нихризов 12.01.2006г.
Председател БСДП