СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В ГОДИНИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОДС - ТЕНДЕНЦИЯ, РАЗВИТИЕ, ПРОБЛЕМИ
(Доклад, изнесен на теоретичната конференция "Социалдемокрация 2000 г."-гр.Варна)
Изборите през месец декември 1994 г. доведоха на власт коалиция, дирижирана от БСП, приела работното название "Демократична левица". Посткомунистическите тенденции в политиката и икономиката, опрени на носталгията, в условията на хронични ежби в демократичните сили, извоюваха пълна победа. Ефимерните надежди за някакво политическо развитие сред отделни членове на ръководството на БСП окончателно паднаха. Оформиха се два центъра - около представителите на БСП в изпълнителната власт и около силната фигура в сянка А.Луканов, които започнаха война на различни фронтове: финансов, политически, медиен. След края на пролетта на 1996 г. осезателно се очерта краха в икономиката, вследствие на неадекватни решения, липса на воля за реформи, скъсване с международните финансови институции и засилване ролята на черната икономика и свързаните с нея групировки. Като спасителен политически вариант част от кръга около Луканов предложи проекта "Евролевица". Целта бе обединение в условията на мнозинството в 37-мия парламент на група от традиционната социалдемокрация и среди на БСП. Офертата имаше чисто търговски характер - от едната страна фирмата и международното признание, от другата - парите и парламентарното присъствие. На проведените срещи през лятото на 1996 г. ръководството на БСДП отхвърли предложението. Убийството на Луканов сложи край на сондажите по тази операция.
По това време социалдемокрацията от различните й формации БСДП, СДП и НСДП бе в подкрепа на единната кандидатура за президент - Петър Стоянов, която убедително спечели. В края на декември 1996 г. се завъртя спиралата на инфлацията, а през м.януари тя вече взема застрашителни размери. Икономиката бе в колапс. Народът масово излезе на улиците. БСДП, която на 30 май 96 г. подписа анекс към първото изборно споразумение между СДС, ДПС и НС за обща кандидатура на президентските избори се вля в редиците на общодемократичното движение ОДС.
Последвалите преговори за подписване на ново споразумение ОДС за парламентарните избори показаха първите пукнатини в отстояваната до този момент позиция за единство на демократичните сили с цел провеждане на отлаганите икономически реформи и стабилизиране на финансовата система. Очевидно бе, че състоянието на страната не създава условия за дискусия относно целите и задачите, както и за мястото на социалдемократите в този политически процес. Завърналият се, обаче, от САЩ лидер на БСДП д-р Дертлиев е лично неудовлетворен от собственото си място в новата ситуация. Под негово диригентство се завърта сложна вътрешна интрига в БСДП, която официално се лансира като критика за нереализиран някакъв "трети път", подобен на отхвърления през лятото през 96 г. модел "Евролевица" и съмнения за подценяване на БСДП в коалицията ОДС. Фактически битката бе тривиална и касае персонажа на депутатските места. Допълнително масло в огъня наля скъсването на ДПС със споразумението ОДС. На практика, макар и поставил след силни перипетии подписа си под споразумението, д-р Дертлиев отваря фронт на идеята ОДС и започва формирането на група в БСДП за противодействие. Това бе причината за слабото участие на БСДП в изготвянето на предизборната програма на коалицията. Състоянието на страната, обаче, наложи платформа със силни социални елементи, която спокойно може да се определи като втъкана със социалдемократически идеи. Не може да се пренебрегне факта, че в СДС по това време, в качеството на присъдружна организация бяха и две социалдемократически партии (СДП, НСДП).
Предизборната платформа стана базата, от която се роди първата за периода след промените у нас през 1989 г. цялостна управленска програма - България 2001. Формулирани бяха задачите: реализация в края на първата година на финансова стабилизация, провеждане на цялостна приватизация, реформи в социалната област (здравна и пенсионна), евроатлантическа ориентация на външната политика. Във всеки от разделите на програмата са посочени конкретните закони, които трябваше да изградят законодателната рамка на пазарната икономика и гражданското общество у нас. Специален раздел бе отделен за социална политика и здравеопазване. Още през първата година парламентът приема седем социални закона. За сравнение предходният 37-ми за две години приема един единствен, този за инвалидите, и то предложен от тогавашната опозиция. При така сложените обстоятелства естествено за традиционната содиалдемокрация бе да подкрепи програмата "България 2001" и да работи за нейното реализиране.
Паралелно с посочения процес, обаче, проектът "Евролевица" спешно бе модифициран и на основата на ГОР и група, напуснали в навечерието на изборите БСП, възникна коалиция със същото наименование. Не без благосклонното отношение на СДС, търсеща ефективен разпад у БСП, евролевицата успя да попадне в 38-то ОНС. Тя веднага афишира две неща - принадлежност към оформилото се реформаторско мнозинство и претенция за единственост в социалдемократическото пространство. Процесът на отвоюване на политическа територия не смути СДС, зает в това време с превръщането си в унитарна партия, ориентирана към европейската христиандемокрация. Много скоро от средите на евролевицата започна да се лансира тезата за необходимост от алтернатива. Понятието бе напълно абстрактно, защото нито съществуваше разработена стратегия, нито имаше някакви свободни ресурси, предвид ограниченията, наложени от въведения валутен борд и тежкото икономическо състояние на страната. Към хора на търсещите абстрактната алтернатива бързо се присъединиха д-р Дертлиев и проф.Кр.Петков, всеки със своя цел. Първият, след спечеления с манипулации 42 конгрес търсеше поле за включване в проекта, а втория - реализиране на ръководни функции посредством пришиване на своята ялова организация към БСДП. По същество най-облагодетелствана от тези амбиции се оказа БСП, защото удобната формула в проекта - да не се рови в тъмното минало, а да се ползват само материалните дивиденти от него, я устройваше напълно. Лесидренската инициатива и последвалия Солунски процес не само извадиха БСП от изолация, но и осигуриха и международния й престиж. Дребните играчи в този процес се правиха на разсеяни за предизвестения финал - организационното обединение, което между неравностойни партньори напомняше брак между заека и питона. Единствено в БСДП засвириха тревога и с проведеният извънреден конгрес в гр.Пловдив, отложиха и блокираха стремежа на част от участниците за бърз обединителен процес и обявяване на мимикриращия посткомунизъм за европейска социалдемокрация.
Косовската криза и антинатовската позиция на БСП, ОБТ и Дертлиев и двойнственото поведение на евролевицата отдалечиха миражите за бързо признаване от европейската социалдемокрация на всички посткомунистически амбиции. Проектът зацикли и скоро се прояви ефекта на бумеранга. БСП, оглавена вече открито от бивши служители на ДС, прояви претенции за ръководна обединителна сила, базирана на електорален потенциал, който другите нямаха. В евролевицата, групата дошла от БСП, се опита да вземе връх и след неуспеха обяви проекта "Евролевица" за мъртъв и започна нов в работно название "Нова левица". След местните избори ОБТ се присламчи твърдо към БСП, а остатъчният състав около Дертлиев начена поредната вътрешна борба. Резултатът от всички комбинации бе реанимирането на БСП, която вече открито проповядва двойнствената си политика, една за Европа и друга за своите гласоподаватели - правоверни комунисти. Последната модификация на терминологията "Нова левица" просто е необходима, за да узакони постигнатото смесване на понятието "ляво", "социализъм" и вече "социалдемокрация" с реалния конгломерат на фактическия посткомунизъм, за който се търси европейско лустро.
Какво остана в другата част на социалдемокрацията, стремяща се в България да се реализира социалдемократически модел, а не носталгичен сурогат, в който комунизмът се вписва като етап в развитието на социалната демокрация? На първо място тя бе изтласкана в ъгъла, както във вътрешен, така и в международен план. Възникналият през 1999 г. БСДС имаше за цел да организира разпръснатите отломки около едно юридически регистрирано ядро и, запазвайки структурата, да потърси решение в дългосрочен план. Необходимо бе да се съхрани идеята за социална демокрация като част от демократичното пространство у нас и паралелно да се реализира обединение отдолу нагоре. Всички учредители бяха наясно, че старта е от нула, особено що се отнася до международната дейност и финансовите ресурси. Трябваше да се търсят партньори извън кръга на вече неуспелите съюзи, извън кръга на някогашната единна БСДП. Такъв бе случаят със сближаването с НДПС, реализиращ три неща: сътрудничество с реален субект от политическото пространство, приобщаване на съюзник с преобладаващ друг етнически и религиозен състав, демонстриране на партньорство без доминанти, изградено върху общи цели и обща програма. По този начин, именно в ОДС, може да се формира социален център, от който да израсне бъдещата социалдемокрация от европейски тип у нас. Естествен бъдещ партньор се явяват аграрните формации със социална насоченост като БЗНС. В настоящия момент това остава единственият шанс за спасяването и прорастването на "широката" социалдемокрация като контрапункт на посткомунизма. Процесът навярно ще бъде дълъг, тъй като нещата са още в родилна фаза. Всяко желание, обаче, да се изпревари времето, да се приеме желаното за реалност, просто ще угасят и последното огънче. Потенциалът е преди всичко в младите, защото връщането към носталгията на несбъднатото партньорство и затваряне потенциала само до бивши членове на БСДС, просто е гибелна. Разширяването е необходимо да става стъпка по стъпка при формирана база с поглед не само към т.нар.политическо пространство, колкото към отделния човек, чийто интереси трябва да отстоява бъдещото политическо формирование. Започналият процес на икономическа стратификация на обществото от нас ще подпомага процеса за организиране на твърдия електорат и потенциалните привърженици. Те трябва да се търсят сред хората от средния и дребен бизнес, както и сред хората на наемния труд.
Пътят на социалдемокрацията в периода 1997 - 2000 г. е сложен и противоречив, но главната нейна задача е запазване на посоката на развитие на България. Това да приемането ни в евроатлантическите структури е задача, която може да се реши само при единодействието на всички демократични сили у нас.



06.10.2000 г. ЙОРДАН НИХРИЗОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДС