ПРИНЦИПЪТ “КРАЧКА НАПРЕД – ДВЕ НАЗАД” ОТНОВО В ДЕЙСТВИЕ
Публикувано във вестник” Седем”бр.24 от 2006г. със заглавие “Дванадесетте апостоли и... БСП”
На 14.06.2006 г. се навършиха 150 години от рождението на Димитър Благоев. БСП организира шумни тържества, чиято кулминация, както пише в левия вестник “Дума”, трябвало да бъде чак на 21 юни в Народния театър в София. В медиите се появиха малко известни интервюта на Дядото от годините на болшевизация на неговата партия. Президентът Първанов подчерта, че партизирането на историята не вещае нищо добро и храбро направи предизборна крачка в тази посока. Той се включи в мероприятието и определи Благоев като политик с поглед в бъдещето, а идеите му сравни с европейските перспективи на страната. Неколцина депутати от Благоевградски регион из средите на опозицията протестираха, защото в отправените им покани стърчал мустака на Йосиф Сталин. Навярно те имаха своето право, опитвайки се да видят в президента надпартийния обединител на нацията. Реалността, обаче у нас е друга. Макар уж да сме на крачка от Европейския съюз тук още тоталитарната диктатура на БКП се разглежда като развитие на социалната идея, а досиетата на бившия репресивен апарат на ДС стоят затворени от страх да не би някой осветен сътрудник да се извини днес на наследниците на канибалите от остров Нова Гвинея, че навремето е забравил да изпрати на техните роднини менюто на вегeтарианския ресторант.



Не е ясно доколко изкараните на светло терзания на Благоев между симпатиите към Октомврийската революция в Русия от 1917 г. и разсипването на собствената му партия през 1923 г. по заповед на същите тези другари от Коминтерна ще впечатлят българското общество по поетия път на евроинтеграция. По интересното е, че въпреки заклинанията срещу партизирането на историята, нейното практическо манипулиране продължава. Това най-добре лъсва в обявата в електронното издание на в.”Дума” бр.136 от 13.06.2006 г., където във връзка с ”всенародните благоеви тържества” се препоръчва на читателите 12 томната библиотека “Социални идеи”: “Чрез нея те ще се запознаят с най-доброто от творческото наследство на апостолите на социалните идеи в България: Димитър Благоев, Никола Габровски, Георги Кирков, Янко Сакъзов, Георги Бакалов, Георги Димитров, Васил Коларов, Александър Стамболийски, Вълко Червенков, Тодор Живков, Петър Дертлиев.”
Не зная как би се чувствал Я.Сакъзов сред Г.Кирков и Г.Бакалов, особено в светлината на принципните им противоречия след 1900 г., но въпросът за идеите на П.Дертлиев в компанията на Т.Живков и В.Червенков определено се нуждае от коментар. Наследството на прекрасният оратор, председателят на БСДП д-р П.Дертлиев – няколко тома спомени, е пренебрежимо малко в сравнение идеите на “гениалния” генерален секретар на БКП Т. Живков, събрани в поредици и издадени на няколко европейски езика. Може би общото е това, че докато “Човекът от народа” е залагал принципите на прехода от диктатурата на пролетариата към развито социалистическо общество, а В.Червенков е давал ценни съвети на дейците на културата, от рода на това как писателят Димитър Димов да ремонтира романа си “Тютюн”, П.Дертлиев и съратниците му са експериментирали на гърба си по лагери и затвори ценностите на социалните идеи на двамата апостоли.
В интерес на истината сред теоретиците в библиотеката “Социални идеи” отсъства една видна фигура – тази на автора на теорията за социалния хуманизъм - д-р Атанас Москов. Преди няколко години наследниците на бившите комунисти се опитаха да го приватизират, ала днес очевидно го чувстват ненужен. Може би защото, ако беше прибавен към библейското число на апостолите – 12, то щеше да нарасне с 1, а това, както е известно е зла поличба и в разрез с канона. Най-вероятно Москов отсъства и тъй като, ако го имаше поне двама от социалните апостоли- Г.Димитров и В.Коларов трябваше да си ходят при тати Йосиф Джугашвили в Москва, иначе ще стане прозрачна идеята палачите и жертвите да се мерят с един аршин. На точно този подход помага днешния държавен глава, защото колкото и да се опитва да избяга със заучено удивление, човек трудно може да се раздели с миналото, в изграждането, на което активно е съдействал. Що се отнася до самото минало, нека го прочетем честно, а не сред чалга поколението да натрапваме и чалга история. Все пак пътя, по който сме поели изисква да поотупаме чувала със старите фетиши и лицемерни послания.

16.06.2006 г. Йордан Нихризов
Председател на БСДП