НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Дълги години имената на първите социалдемократи в България, дори тези участвали в Бузлуджанския конгрес оставаха в сянката на грижливо лъскания ореол на Димитър Благоев. Мнозина дължаха тази своя анонимност на факта, че са отказали да последват Дядото по неговия идеен път и поради това бяха дамгосвани с клеймото опортюнист. В дните на парадни чествания на 150 годишнината от рождението на Благоев и възхвала на делото му, довело до болшевизирането на тесните социалисти в България, в дните, когато отново съветския комунизъм се дефинира като естествено развитие на социалната идея у нас, в “Позиция” ще представим още един забравен участник в Бузлуджанския учредителен форум от 1891 г.



САВА АТАНАСОВ МУТАФОВ

Роден е през 1864 г. в гр.Севлиево, град превърнал се в център на ранните социалдемократически идеи в страната. Сава Мутафов завършва Априловската гимназия в гр. Габрово и първоначално учителства, а след това е секретар на прокурора при Севлиевския окръжен съд. Участва в създаването на един от първите социалдемократически кръжоци – този в Севлиево (1889 г.) и фактически е негов ръководител. През 1889 г. открива печатница и книжарница в родния си град и разпространява предимно литература със социална насоченост.
Сава Мутафов взема участие в Търновската сбирка (1891 г.) и в учредителния Бузлуджански конгрес., на които се противопоставя на Д. Благоев. На конгреса от името на севлиевци той представя контрапроект, изработен от студентската социалистическа група в Женева, Швейцария. В него се набляга на тезата социалистическите дружинки да продължат просветната си работа преди да преминат към открита политическа борба..
През 1892 г. Мутафов става един от учредителите на Българския социалдемократически съюз и член на неговия Централен комитет. Редактира печатния орган на БСДС вестник “Другар”, а заедно с Андрея Конов урежда и редактира тримесечния обществено-литературен сборник “Социал-демократ”. В периода 1892 – 1893 г. материали в сборника изпращат български студенти социалдемократи от т. н. Женевска група. Сава Мутафов участва още и в редактирането 1893 – 1895 г. на списание “Ден”.
По време на следването си в Берн, Швейцария Мутафов установява връзки с руския социалдемократ Г. Плеханов и с Кр.Раковскси. След дипломирането си като юрист той се завръща в България и работи като адвокат в Севлиево , София и Стара Загора. По време на разделянето на тесните и широки социалисти е един от лидерите на БРСДП /ш.с./- 1903 – 1905 г. като в последствие постепенно се оттегля от политическа дейност. Сава Мутафов умира в Ст.Загора през 1943 г.