ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ

ПРЕДИСТОРИЯТА НА МАЗНОТО ПЕТНО

След свалянето на режима на Садам Хюсеин в Ирак на бял свят се появиха документи за тайно финансиране от страна на диктатора на политически партии, организации, дружества и отделни лица, посредством издавани разрешителни за износ на суров петрол, въпреки наложеното на страната ембарго от международната общност.. Нишката се проточи и достигна ООН и нейната хуманитарна програма “Петрол срещу храни”, а със списъка публикуван във вестник “Алмада”, започнаха да се занимават сериозно и службите в САЩ. Сред крупните приятели, надарени от Садам, наред с Либерално-демократическата партия на Жириновски и тази на комунистите в Русия, с православната църква на великата страна, се мъдреше и Българската социалистическа партия, наследник на БКП Избухна скандал за тайното финансиране на червените в един труден за тях период, когато общественото мнение в България още не беше забравило икономическата катастрофа, докарана от управлението на Жан Виденов. На прицел застанаха президентът Георги Първанов - тогава председател на БСП и новоизбрания лидер на партията Сергей Станишев – тогава международен секретар. В парламента доминиран от НДСВ и ДПС се сътвори комисия за разследване на случая, чиито заседания депутатите членове от левицата успешно започнаха да саботират. По познатия сценарий проблема взе да се отлага във времето и накрая приключи с валчестото становище за липса на достатъчно доказателства в момент, когато обществения интерес бе насочен единствено към интригата за победителя в предстоящите парламентарни избори.



“Много шум за нищо !”- би казал всеки, приемащ за нормални нахалните подмятания на червените:”Имали – дали, да сте взели и вие! С какво сме ощетили някого в България, даже твърденията да са верни?”- Работата е там, че от годините на комунистическото управление сред длъжниците към страната ни Ирак държи първо място с огромна преднина пред останалите. В това време България има дълг към западни кредитори натрупан през същия този период, когато сме отпускали щедри помощи на Ирак, помощи, които ще изплащаме десетилетия. Междувременно новите иракски власти използваха момента да изпросят опрощаване на дълговете и дори по повод скандала със списъка на любимците финансирани от Садам заявиха, че ще търсят възмездие за ограбените и раздавани без контрол от диктатора национални богатства. Както казва народът, студената вода, която трябва да пием по повод тези вземания вече ни е подготвена. Остава само да се насрочи мигът, когато официално ще я преглътнем и формата на нейното поднасяне.
Мълчанието днес е пълно, но все пак е нужно да осветлим малко генезиса на проблема, защото и той фактически бе дефиниран в решението на друга временна парламентарна комисия, насочено към днешните управляващи, решение което няма голям шанс да се претвори в дела. Възникването и нарастването на иракския дълг към България е затворено на страниците на ”строго секретни” и “поверителни“ решения от тип “А” на Политбюро и тип “Б” на Секретариата на ЦК на БКП от 80-те години на миналия век, озаглавени сега “Архивни единици”. На тях стоят подписите на Тодор Живков, Милко Балев и Георги Атанасов, доклади и бележки от министри като Христо Христов и секретари на ЦК като Димитър Станишев.
От справка с дата 29.І.1986 г. е видно, че икономическите отношения на България с Ирак стартират още в периода 1967- 1972 г., когато се сключват “инвестиционни спогодби за неголеми суми”. Двадесет години след това в цитирания документ се констатира, че вземанията ни са “почти погасени, част от тях с нефт”.
Големите дългове на Ирак начеват със спогодбите от 1983 г., където термина “специална продукция”, разбирай оръжия от различен вид и калибър и разни други потайни неща, присъства с пълна сила. Предвиждало се е за три години до 1986 г. режимът на Садам посредством доставки на нефт и в брой да издължи по-голямата част от кредитите. В справката от 29.І.1986 г. четем: ”Спогодба от 10.11.1983 г. за 95% от фобната стойност на специални доставки, срок 24 месеца от доставката, 5% годишна лихва, погашение от 1986 г. – в брой , лимит 300 млн. щатски долара.”



Идва въпросната 1986 г. В докладна до Секретариата на ЦК на БКП от 25.11.1985 г. министърът на външната търговия Христо Христов информира, че иракската страна иска нов кредит за периода 1986-1990 г. в размер на 1 милиард щатски долара и предлага решение той да се отпусне, а министър-председателят Гриша Филипов да подпише спогодбата. Държавният комитет по планиране и Българска външнотърговска банка не възразяват. Единствено в министерството на финансите са шокирани от размера на предлагания кредит. Те посочват в писмо от 16.І.1986 г. до Министерството на външната търговия, че:” До сега не е потвърден дълга по ползвания специален кредит от 10.11.1983 г. и не са потвърдени изпратените погасителни планове, съгласно които погасяването трябва да започне от месец май 1986 г. Просрочени бяха погасителни вноски в размер на 5050 хил. щатски долара, по-късно изплатени с нефт при голям процент дизажио, което не е разчетено при договаряне на сделката.”- Предложението е размерът на кредита да бъде 350 – 400 млн. щатски долара, “които да се използват само за финансиране на специално имущество”.В Секретариата на ЦК на БКП, обаче бързат: ”Бързо да се изпълнява без да се събират други подписи – по указание на др. М.Балев” – стои в архива ръкописна бележка от 31.І.1986 г. Резултатът е на страниците на Решение “Б” №5 на Секретариата на ЦК на БКП от 31.-.1986 г. с гриф “лично строго поверително” и текст: ”Дава съгласие: да се предостави кредит на Република Ирак в рамките на общия обем на разчетените за ІХ петилетка по години кредити и погашения в размер на 1 /един/ милиард щатски долара Ф.О.Б. за доставка на специално имущество...”-. Следват условията по кредита.
В края на 1988 г. тогавашният министър-председател Георги Атанасов пише докладна записка до Политбюро на ЦК на БКП от 24.11.1988 г.: “В отговор на това решение на Политбюро на ЦК на БКП по време на срещите през 1983 г. и 1986 г. на иракската страна бяха предоставени кредити на сума 1494,9 млн. долара. На два пъти със съответните решения тези кредити бяха разсрочени. От сумата на кредитите досега Ирак е изплатил 482 млн. долара, като за изплащане до 1991 г. остават още 1012,9 млн. долара.”- В докладната идва ред на дежурната възхвала на правилността на взетите решения за отпускане на кредити на Ирак от 1986 г., след което министър-председателят отново е принуден да премине към реалността: “При това следва да се има предвид, че въпреки натрупания през войната дълг, който по някои оценки възлиза на повече от 60 млрд. долара, се счита, че Ирак в непродължителен период ще излезе от трудното финансово положение, в което се намира сега. В момента нашите икономически отношения навлизат в особено деликатна и би могло да се каже критична фаза. Това е свързано с натрупаните значителни задължения на Ирак към нашата страна. За 1987 г. трябва да ни се изплатят 15,6 млн. долара; за 1988 г. – 162,8 млн. долара; за 1989 г. – 505 млн. долара, и за 1990 г. – 332 млн. долара....... В разговорите иракската страна заяви, че не е в състояние да изплаща до 1990 г. своите задължения, след което ще ги изплатят изцяло в течение на 2 до 3 години.”-Изведнъж в следващите редове на доклада предложението за възможния период на изплащане се премества на “след 1991 г.”, а срокът на погасяване на милиардния дълг скача на “ 3 – 4 години”. Министър-председателят Георги Атанасов прави предложение за разсрочване на иракските задължения до 01.01.1989 г. за “3 – 4 години”, а секретарят на ЦК Димитър Станишев оставя към документите бележка от 28.11.1988 г. с предложение “да се обмисли част от задълженията” на Садам Хюсеин към България “да се погасяват със свободни количества петрол”?!?В оперативен порядък докладната записка на др.Атанасов е одобрена като основа за преговори с Ирак с Решение “А” № 195 на Политбюро на ЦК на БКП от 19.12.1988 г. Въпросът някак изглежда приключен, за изплащането на задълженията България трябва да се въоръжи с търпение в долината на Тигър и Ефрат да настъпят по светли дни.



Странното в този случай е, че страната ни обявява фалит пред своите кредитори през м.април 1990 г. по време на управлението на Андрей Луканов без да може да получи нищо от разсрочените иракски вземания. Последващите документи по дълга на Ирак към България показват единствено неговото ежегодно нарастване, свързано с лихвите по неизвършените плащания. Точният размер на вземанията в днешни дни е вече въпрос на дебат, тъй като към проблемите се включва естеството на извършените доставки за падналия от власт диктатор Садам Хюсеин, кодирани в обобщаващия термин “специална продукция”.
Последната сесия на Смесения българо-иракски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество, създаден през 1967 г., е от периода 22 – 24 май 2000 г., видно от писмо, изпратено от министерството на икономиката на проверяващата комисия от Народното събрание. Очевидно Садам Хюсеин е намерил друг път да удовлетвори задълженията към приятелите си. Как той е определил кои да са в списъка му облагодетелстваните с купони за получаване на суров петрол, личи от отношението, което те са имали към него в разни периоди на властването му. Естествено остава съмнението дали някой от управляващите среди у нас през “далечните” 1986 – 1988 г., които са били наясно с приближаващите промени на статуквото в света, не са решили да използват режима в Ирак като своеобразна банка, в която вложените средства от една страна стоят като държавни задължения, а в другата графа се превръщат в корпоративни вложения. Доколко тази хипотеза има някакво основание личи от прекомерното бързане да се отпусне големия кредит на Ирак през 1986 г. в състояние на просрочени задължения, както и от поведението на отговорните членове на Политбюро, подкрепили решението с подписите си в следващите години. Не трябва да се забравя и наличието на общи действащи лица и организации в списъка на получилите щедри петролни дарения от Садам Хюсеин, чието минало се преплита тясно с решенията, вземани от ЦК на БКП.
Навярно никой от управляващите днес България няма да се разрови в тези въпроси, защото властващата червена върхушка отдавна обяви процеса на съмнителното натрупване на първия милион на новите “бизнесмени” за история, в която никой няма право да надзърне. Що се отнася до милиардния дълг на Ирак към България, както вече посочихме чашата със студена вода е приготвена. Единственото, което остава да видим, е дали тя ще е комплектована и с по един студен политически душ за закаляване на нацията.
“Позиция”