НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Преди 146 години в гр.Шумен се ражда един велик българин. Неговите виждания за развитието на социалната идея будят уважение сред най-видните социалдемократи от началото на 20-ти век. Със своите възгледи той се проявява не само като последователен патриот, но в теоретичните постановки изпреварва с десетилетия социалдемокрацията от Западна Европа. В България е политик съпътстван с почитта на съвременниците си и крайно противопоставяне на опонентите, повечето довчерашни другари. Дълги години комунистическите проповедници използваха името му като контрапункт на обсипвания с възхвали негов съратник и противник Димитър Благоев. Времето обаче доказа правотата на тезите, застъпвани от този велик наш сънародник и даже десетилетните му отрицатели се опитаха да го припознаят, забравяйки в бързината да изчистят калта, хвърляна през тоталитаризма върху творчеството му. Шестдесет и пет години след неговата кончина името му остава в нашата история не само като политик, поставил началото на социалното законодателство в България, а и като човек прозрял истината за приоритетите в едно общество.”В социалдемокрацията целта и движението са свързани в едно, те не трябва да се делят едно от друго, но когато целта и движението дойдат в противоречие едно с друго, тогава последното трябва да отстъпи, с други думи: социалното развитие стои по-високо от интересите на пролетариата и социалдемокрацията не може да защитава пролетарските интереси, които пречат на социалното развитие.”/”Земеделска политика и социалдемокрация” издадена София 1900г. стр.38/ За тези съждения Благоев престана да го нарича “другар”, комунистите го презряха, но той остана великият хуманист, социалдемократа



ЯНКО САКЪЗОВ
Роден е на 24 септември 1860 г. в средно еснафско-търговско семейство. Баща му бил кърджия по новопазарските български села, а после заседнал търговец в гр. Меджидия и гр.Кюстенджа в Добруджа. Янко Сакъзов започва да се учи да пише на пясъчни чинове и да срича думите изписани на родния си език.
През 1873 г. бащата завежда семейството във Варна Там Сакъзов изпитва революционното влияние на учителите Волов и Янчев. От този период е патриотичната и революционна закваска с четенето на забранени книги и пеенето на революционни песни. Три години по-късно семейството отваря дюкян в Кюстенжа и там дочаква руските освободители. Сакъзов става дребен чиновник в новото управление.През есента на 1878 г. заминава за Русия в гр.Николаев, а в последствие записва Духовната семинария в гр.Одеса, в същия клас, където учи дошлият от Цариград Димитър Благоев. Попада под влиянието на Трайко Китанчев, по препоръка, на когото започва да чете творчеството на Белински, Добролюбов и Писарев.
В политиката пряко Сакъзов се включва за пръв път в изборите за Велико народно събрание и против пълномощията на княз Батемберг. От 1881 г. е в Германия, където записва естествени науки, философия и история в Йена, Лайпциг и Тюбинген. Запознава се с труда на Енгелс “Селската война в Германия” и с “Комунистическия манифест”, който както сам посочва не му прави тогава впечатление поради липса на историческа и класово-политическа основа, както години по-късно.
През есента на 1883 г. заминава за Лондон, където следва биология и се запознава със социалната философия на Спенсър и Хенри Жорж /знаменитата тогава книга “Прогрес и бедност”/. Пролетта на 1884г. го заварва в Париж. Там се запознава с литературната и художествена критика при Иполит Тен и изучава Луи Блан и Прудон.



Завръща се в Шумен в лятото на 1884 г. и става учител в началното училище по естествена наука и история. Като учител чете реферати в учителското дружество и изнася сказки в читалището. През лятото на 1885 г. познатият от Одеса Трайко Китанчев среща отново Сакъзов и завърналия се от Петербург Благоев. Последният вече издава под псевдонима Желязков списанието “Съвременний показател”, на което Сакъзов обещава да сътрудничи.
Съединението на България е последвано от Сръбско-българската война. В нея Сакъзов участва като доброволец. Той се обявява срещу преврата детронирал Батемберг и от името на либералното шуменско гражданство говори пред генерал Каулбарс срещу тази руска намеса . Същата 1886 г. Сакъзов издейства учителско място в Шумен за Благоев и заедно с него уреждат реферати в учителското дружество. При тях Благоев се проявява като краен русофил, а междувременно за опити с животни по експериментална анатомия Сакъзов бива уволнен.
В периода 1887-1890 г. Сакъзов е помощник прокурор при приятеля си Хр. Тодоров, но с преместването на последният отново у уволнен. През тези три години той осъществява контакти с прогресивно мислещи млади хора от Габрово Севлиево, Търново, Сливен, и Котел . Запознава се с Никола Габровски, превежда и издава социална литература.
От 1891 г. Сакъзов започва изданието на списание “Ден”. Влиза във връзка с Мутафов и Конов от Севлиево и Бозвелиев от Казанлък. Води активна кореспонденция с Пол Лафарг и Карл Кауцки. Въпросът: “Съюз или партия?”- излиза на дневен ред. Социалдемократическите групи от Шумен, Севлиево, Габрово, София, Казанлък и др. са за създаването на съюз. През 1892г. в гр.Пловдив се свиква социалдемократическа конференция. Там се оформят двете течения. В Шумен идват от Женева Слави Балабанов и Кръстю Раковски и заедно със Сакъзов подготвят декларацията на БСДС. През 1893 г. е купена нова печатница, а свиканата през лятото конференция в Шумен решава седалището да се премести в София, а органа на Българския социалдемократически съюз да се нарича “Другар”. Редактори и ръководители стават Сакъзов Мутафов и Дабев.
През 1893 г. в София се урежда първата работническа социалдемократическа вечеринка. Реч на нея държи Сакъзов. При първия опозиционен общински съвет в Шумен Я. Сакъзов участва на изборите. Първата работническа петиция до Народното събрание е съставена също от него.
Опитите на Дабев и Мутафов за споразумение успяват и през февруари 1894 г. се сключва съглашение между” партисти” и “съюзисти” След падането на Стамболов Сакъзов е освободен от полицейски надзор и се среща с Габровски, подготвяйки проект за устав и програма на новата обединена партия по немски образец. Обединителният конгрес е през юли 1894 г. и избира Я Сакъзов и Г. Георгиев за редактори на общия вестник “Социалист” През септември същата година се кандидатира за народен представител в Нови пазар. Сакъзов и Габровски стават първите социалдемократически депутати в Народното събрание. От тук насетне животът на Сакъзов и историята на партията на социалдемократите се превръщат в едно и също нещо.
Я. Сакъзов се проявява като блестящ теоретик..През 1896г. той прави първия цялостен опит да обясни българското политическо развитие от Възраждането до появата у нас на социалистическите идеи. Най задълбочените му трудове са свързани с издаването на списание “Общо дело”- 1900 г.
Периодът 1901-1903 г. за Сакъзов е период на непрекъснати разпри и борби, както в така и вън от партията. През 1902г. е избран заедно с Благоев и Вл. Димитров за депутат от Ямболско. В Народното събрание защитава дребната семейна собственост на земеделеца. Развива активна международна дейност в защита на българите от Македония. Пише поздравително писмо до Жан Жорес за неговото застъпничество в тази област. Следва разцеплението от юли 1903г. Органът на широките социалисти става вестник “Единство”, в последствие “Работническа борба” и се оглавява от Сакъзов. Той посещава отново европейските центрове и записва БРСДП /ш.с./ и синдикалния съюз в съответните интернационали. През есента на 1903г. е пак на избори в Ямбол, които са окървавени, а самият той попада за 16 дни в сливенския затвор.
През 1905 г. Сакъзов написва книгата “Царизъм и демокрация”. Следват борби с демократите на Малинов и спорове с “тесните социалисти” /Кр.Раковски/. После идва битка против изменението на чл.17 от Конституцията, свързан с пълномощията на монарха и избори за ВНС. През 1911 г. на демонстрация против Фердинанд в Търново Сакъзов държи пет часова реч, а през 1912 г. е избран за депутат за пръв път от София и става редактор, заедно с Хар. Христов на ежедневника в.”Народ”.
Катастрофата след Междусъюзническата война докарва на проведените избори в парламента 19 депутати социалдемократи. Сакъзов тежко преживява трагедията на Македония и отказът на сърбите за компромис. На няколкото срещи с македонските революционери те настояват за включване в световната война на страната на Австрия и Германия. Сакъзов пледира за неутралитет на България.
През лятото на 1918 г. Сакъзов отказва на Фердинанд да влезе в кабинета в условията на продължаващата война. Става министър на търговията, промишлеността и труда след абдикацията на Кобургът. Като министър в правителството на Т.Теодоров /28 ноември 1918 - 06 октомври 1919 г./ въвежда 8 часовия работен ден в нашето трудово законодателство. На конгресът на Социнтерна в Берн/ 1919г./ прави опити да смекчи съдбата на България.
След като Стамболийски осуетява общо управление на земеделци и социалдемократи, Сакъзов става последователен критик на безизходната земеделска политика. Опитът на депутат във всички народни събрания от ХV до ХІХ /1911-1923г./ го прави противник на желанието за недемократично овладяване на цялата власт в държавата. Приема преврата на 9 юни 1923 г. с условието за нормализиране на положението и демократично управление, но в началото на 1924 г. скъсва отношенията със Сговора.
В периода 1923-1934г. е депутат в три народни събрания /ХХІ до ХХІІІ/. Противопоставя се на преврата от 19.05.1934 г.преминавайки в опозиция и постепенно се оттегля от активна политическа дейност.
Умира в гр.София на 02.02.1941 г.
Янко Сакъзов завещава богато творческо наследство. Малцина навярно знаят, че патриархът на социалдемократическите идеи у нас е и автор на първата история на България, написана от българин след Освобождението. За този свои труд излязъл в годините на Първата световна война, Сакъзов изказва в предговора благодарности към Константин Иречек, завещал ни първата цялостна история на българите, руските професори Погодин и Успенский и на професор Златарски за неговите лекции,четени във Виена.
В ”Позиция” ще ви представим финалните част от труда на Сакъзов “Българите във своята история”, както и мнението на Карл Кауцки за Сакъзов поместено в юбилейния сборник във връзка с неговата 70-та годишнина.