ЧАКАТ НИ ФАЛИТИ НА МАЛКИ ФИРМИ
(интервю на Йосиф Аврамов, зам.шеф на Предприемаческата и занаятчийска камара, публикувано във в."Труд", бр.5 от 6.01.2004 г.)


- Г-н Аврамов, да предположим, че ни приемат в Европейския съюз още догодина. Какво ще стане с членовете на Вашата камара, които са предимно малки и средни фирми?
- Те ще се окажат в небрано лозе, както казва народът, защото преговорите с Европейския съюз се водят зад гърба на бизнеса. Той късно научава какво трябва да прави, за да бъде в крак с новите изисквания. Нашата камара обединява над 2 000 фирми от строителството, ресторантьорството, хотелиерството, транспорта и хранително-вкусовата промишленост. И основният проблем пред тях е, че нямат достатъчно средства за сертификация по ИСО 9000, нито за въвеждане на европейските норми за здравословни и безопасни условия на труд, хигиена, опазване околната среда и др.
А това означава, че работата им ще бъде блокирана. Те ще могат да продават стоките си в Албания или в Мали, но и у нас, нито , разбира се, в другите страни членки на съюза. Така, че нашите фирми трябва да направят значителни инвестиции в машини, оборудване, сграден фонд и квалификация на персонала. Понякога това надвишава в пъти направените капиталовложения.
- От къде ще бъдат намерени толкова средства?
- Първият източник са кредитите от банки. В момента банките игнорират малкия бизнес. Напоследък се говори много за кредитен бум, но аз смятам, че подобно нещо няма. У нас отпуснатите кредити са 24-25 на сто от БВП, а в страните от Централна и Източна Европа са около 50 на сто. Най- добрият пример е Унгария, където са 60 % от БВП. В абсолютни стойности от януари до октомври 2003 г. в България са отпуснати 8,9 млрд. лв., от които 6,6 млрд. лв. са получени от фирми. Нашите проучвания, обаче показват, че кредитите за дребния бизнес са под 5 на сто. И тези няколко хиляди кредита, което е много малко при наличието на 700-800 0000 малки и средни фирми у нас, се дължат на няколко банки. На първо място Прокредитбанк, която отпуска заеми предимно на фирми от търговията и туризма, и донякъде на ОББ и Банка ДСК.
- Защо малкият бизнес остава извън борда?
- Основната причина за ограничения достъп на фирмите от провинцията до кредитен ресурс е липсата на обезпечения, защото стойността на недвижимата собственост в страната е смешно ниска. Има имоти в средно големи български градове, които се оценяват на 3-5 хиляди лв.
За какъв кредит може да се кандидатства с такъв имот при положение, че цената на една нова технологична линия е 10-20 пъти по-висока. А банките искат минимум 150 % обезпечение.
- Как може да се реши този проблем и банките да се отворят към малките фирми?
- Един от начините е създаването на Гаранционен фонд за малки и средни предприятия в размер на 50 млн. лв. Той трябва да осигурява до 50 % от обезпеченията, необходими на фирмите при отпускането на кредити.
За съжаление, предложеният от нас законопроект бе отхвърлен от Икономическата комисия през ноември. Няма една стотинка за създаването му и в бюджета, макар че България е получила специални заеми и плаща лихви по тях, но парите не стигат до малкия бизнес.
Сега идеята ни е да бъде предложена промяна в Закона за малките и средни предприятия, който предстои да бъде гледан на второ четене. В преработения вариант на законопроекта се предвижда 51 % от фонда да се формират от държавния бюджет, а останалото - от международни финансови институции, банки и фондове. В управителния съвет на фонда ще има освен представители на държавата и представители на работодателските организации, както и на малкия и среден бизнес.
Така ще се извършва обществен контрол върху разхода на средствата.
- Какви ще са последиците, ако не бъде прието предложението за създаването на този фонд?
- Очаквам над 50 % от малките и средни фирми да загинат при приемането ни в Европейския съюз. По-младите хора ще се ориентират към наемния труд, но тези над 50 години ще се пренастроят трудно, което ще се отрази негативно на безработицата. Очаквам тя да се повиши с 30 %, като увеличението на безработните ще започне още от следващата година. Ще продължи и тенденцията на миграция на хората под 40 години. Но за да не стане всичко това, трябва да се мисли от сега.
Ние искаме да знаем по браншове какви са сроковете за сертификация по ИСО 9000, както и сроковете за въвеждане на нормите за труд и опазване на околната среда. Този график трябва да бъде оповестен по Интернет и по медиите, а не през 2006 г. да се окаже, че трябва да се прави всичко на пожар и да се дадат прекалено кратки срокове на производителите.
Второ, държавата трябва да помогне на малките фирми чрез насочване на средства по ФАР и САПАРД.Могат да бъдат взети също специализирани заеми Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, с които да се подпомогне процесът на сертификация.
Нужно е също въвеждането на система за качество, защото в момента само големите фирми, които изнасят в Европейския съюз, сертифицират продукцията си.


Интервюто е изготвено от Леонора Лекова