IN MEMORIAL

На 21 януари 2007 г. се разделихме завинаги с Ангел Любенов Ахрянов (Джото), архитект и сценограф.

Роден е на 08.12.1927 г. в София.

Завършва архитектура в Белград (1949) и в Софийска политехника (1951) .

Работи като технически ръководител в строителството (1952), инвеститорски контрол (1952-1954), проектант в “Заводпроект” (1956-1961); преподавател по сградостроителство.

Сценограф в Хасково (1964-1965), в Младежкия театър (1965-1967), в Театъра на поезията и естрадата в София (1967-1969), в НДТ “Сълза и смях” – 1961-90 г. Гост-художник в повечето столични и провинциални сцени, художник-постановчик в в игралното кино, СИФ “Бояна” (1968-1990).

Член на четири творчески съюза - на художниците, на архитектите, на филмовите дейци, на журналистите. От първите членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Член на управителния съвет на Клуба. В неговия дом се провеждат заседания на организационния комитет на първите митинги.

След възстановяване на Българската социалдемократическа партия е член на Изпълнителния комитет, а след 38-я конгрес на БСДП 1991 г. на Изпълнителното бюро на партията. Ръководи групата на ораторите в предизборната кампания на СДС.

Депутат в Седмото Велико народно събрание от ПГ на БСДП – 1990–91 г., която е част от ПС на СДС.

Изпълнителен директор на в. “Свободен народ”, 1991 г.

На 41-я конгрес през 1995 г. е избран за зам. председател на БСДП Един от най-твърдите застъпници сред социалдемократите за единството на демократичните сили. Противник на всеки опит за съглашателство с БСП, той многократно се противопоставя на политиката водена по това време от д-р П.Дертлиев.

На местните избори през 1995 г. е избран от името на БСДП за зам. кмет на столицата и влиза в първият екип на Ст.Софиянски 1995-1999 г.

Подкрепя инициативата за свикване на 43-я извънреден конгрес на БСДП в гр.Пловдив през 1998 г. и участва в неговата работа и в изпълнението на неговите решения.

През 2003 г. в знак на протест срещу приемането на БСП в Социнтерна се разделя официално със социалдемокрацията. Постъпва в СДС, а в последствие става член на ДСБ.

Като пенсионер Джото продължава да живее на същия тавански етаж, където се събират неговите познати за първите митинги. Обстановката е непроменена. Той пише спомените си и казва, че ако сега (2004) трябва да правим промяната, щели сме да я направим както трябва, а не както се е случило.Вярваше в демокрацията и остана предан на нейните принципи до края на дните си.

Поклон пред паметта му!