НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

ДОСИЕ 1582

В предишния 40 брой на бюлетина “Позиция” се опитахме да открехнем прозорец към житейския път и дейността на д-р Георги Петков – социалдемократът, организирал Българската социалдемократическа партия в изгнание след налагането на комунистическата диктатура у нас и съхранил членството на партията в Социнтерна. С помощта на неговия правнук Юри Юриев ще продължим в още няколко броя да представяме арестуваното от Държавна сигурност (ДС) идейно наследство на Георги Петков и да осветлим някой от най-тежките моменти от живота на българските социалдемократи.



Напоследък, във връзка с мъчителното формиране на комисията по разкриване на досиетата на бившата Д С, отново се заговори за мрачните сенки от миналото, чиито ръце, както са убедени доста хора у нас, направляват съдбините на държавата активно, даже в последните три петилетки, въпреки официалното погребение на организацията със страшните инициали. Във възникналия спор като автор на коментара и човек подбрал документите за настоящия материал, от представената ми част от архива, ще се присъединя към тези, които смятат, че новоизбраната комисия няма да хвърли очакваната светлина върху тъмата на тоталитарното време И не само защото съотношението в нея на управляващи (определено с корени във въпросното минало) - опозиция е съкрушително 7 към 2, а и защото в закона за пореден път е сложена “елегантна” преграда пред истината, наречена “защита на националната сигурност”. Навярно завинаги неизвестни ще останат лицата на прилежни сътрудници с псевдоними като “Ломски”, “Черно море”,”Котков”,”Потачин”,”Киров”,”Роза”, оперативни работници Е-94 и Е-97 и дори разузнавачите М. Костов, 15961, 4291, 210 па били последните и едно и също човешко творение. От тях е набъбвало досието на д-р Г. Петков, даже десетилетие след като той е напуснал при щастливо стечение на обстоятелствата страната, месец преди червената гилотина, да се стовари върху него. Тя, гилотината, обаче не е пощадила семейството му, останало в България и множеството съратници, преминали през ада на разпитите и процесите, организирани от същите органи за сигурност, подчинени на волята на комунистическата партия и нейните ръководители – верни слуги на Сталин и СССР.



На страниците на бюлетина “Позиция” ще се опитаме да направим паралел между идеите на д-р Петков, изложени в неговите статии и кореспонденция и изписаното в донесенията на ДС. В центъра на този паралел стои, разбира се, една присъда под №978А от 15 ноември 1948 г., с която съдебния състав с председател Константин Унджиев и членове Цвятко Цветков и Радослав Дончев, с участието на прокурора П. Петрински и зам. прокурора П. Спасов признава подсъдимите социалдемократи, начело с Коста Лулчев, в това число и д-р Георги Петков – намиращ се в неизвестност за виновни че:
“през времето от 1945 до 1948 г. на различни места в страната пред събрания и между свои съмишленици устно и чрез печатния орган “Свободен народ” съзнателно и организирано разгласявали клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта изобщо или към някой неин орган или да внесат смущение в обществото...”
“ по същото време и по същия начин давали преценки и разгласявали факти и обстоятелства, които са от естество да увредят добрите ни отношения с приятелската нам страна СССР, както и да уронят престижа на последния в лицето на българския народ...”
“по същото време и място и по същия начин разгласявали неверни слухове, съобщения и твърдения, които са от естеството да внесат смущение в стопанския живот и да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта.....”
“по същото време и място подбуждали и увещавали селяните да не изпълняват нарядите, като са насъсквали същите да крият произведените от тях продукти и не ги предават на властта......”
“през есента на 1947 г. в страната се опитали да възстановят като ръководители под каквато и да било форма БЗНС /Н. Петков/, забранен и разтурен със закон – ДВ, бр.199/28.08.1947 г.,поради което на основание чл.5 от Закона за забраняване и разтуряне на БЗНС /Н.Петков/ и всичките му поделения и секции и във връзка с чл.чл.98 /чл.1 от ЗЗНВ/ ал. 51 п.1 ........... ги осъжда както следва:... за подсъдимия д-р Георги Петков доживотен строг тъмничен затвор...”



Навярно изнесените мотиви, след които се редят години затвор и глоби, а не е пропуснато и “конфискация на цялото имущество”, днес звучат нелепо и смешно. Смешно, защото притежавайки партия с организационна структура те съдят, че си тръгнал да създаваш друга, току що забранена със закон. Нелепо, защото изпълнявайки функцията на опозиция те съдят, за това че критикуваш властта. Но така е по времето на комунистическата демагогия – управниците са винаги прави и само те могат да мислят за хората, а потърпевшите трябва да ръкопляскат и викат : ”Ура!” През 1971 г. тази философия се облича в конституционни текстове укрепващи “ръководната роля на Партията”.
За д-р Петков има и персонални обвинения, че ”подбудил бившите легионери Иван Костов Ковачев, Васил Янев Василев, Анатоли Коваленко и др., да образуват група, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата, чрез преврат, бунт метеж, терористични действия или общоопасни престъпления...” Какво точно от всичко изброено на куп си е поставила за цел “групата” не е ясно, но накрая има повторно “конфискува цялото имущество на подсъдимия в полза на държавата”, а това при тези процеси за комунистите е било най-важното.
Под напора на събитията последното комунистическо народно събрание през месец януари 1990 г. отмени политически горецитираните присъди, но акта се покрива от бурята на времето и от него не успяват да се възползват дори близките наследници. Въпросът :”Как се стига до политическото дело, наречено наказателно дело от общ характер №1785, по което е постановена посочената присъда?” – никой никога не задава. За това ще се опитаме да осветлим този процес с няколко документа.
На 7.Х.1948 г. Дирекция на печата при Министерството на външните работи пуска поверително писмо №3161 до Секретаря на Околийския комитет от името на директора на печата Теню Стоянов. В него четем:
“Предстоящо е разглеждането на процеса заведен срещу народните представители от опозиционната група на Коста Лулчев.



За разобличаване на реакционната и вредителска дейност на д-р Георги Петков, който също е подсъдим в този процес, необходимо е да ни изпратите пълни сведения за политическия му и частен живот през периода, когато е обитавал града Ви и по специално за деянията му, които биха го компрометирали пред очите на нашия народ и на външния свят.
Тук следва да бъдат включени негови статии в местния печат, ако има такива, насочени срещу демократичното развитие на страната, срещу Комунистическата партия, БЗНС – статии в защита на монархо-фашистките институции и пр.
Необходимо е да ни бъдат дадени сведения за негови изказвания в горния смисъл по възможност скрепени със съответни документи: цитати от речи, преписи от протоколи, писма и др.
В това направление биха ни интересували данни за неговия частен живот както и всички други такива, които смятате, че ще бъдат необходими за целта.
Ако статиите не могат да бъдат дадени изцяло, да се направят пълни извадки от характерни пасажи и ни се посочат източниците, които да потърсим тук.
Сведенията изпратете най-късно 5 дни след получаване настоящето.”



В същност писмото е циркулярно с точки, върху които е оставено празно място за нанасяне името на бъдещия потенциален подсъдим. Мотивите за всички са стандартни и могат да се определят с народния израз “да се намери кал под ноктите”. Машината вече е задействана и зъбните колелца се завъртат на бързи обороти..
“Деньо, др.Инспектор поръча да потърсиш в бюрото му в средното или дясното чекмедже имало едно писмо, отнасящо се за д-р Петков, с което се искали материали (обвинителни). Да отидеш при другаря Н-к Сектор и му кажеш това, а после да събереш обвин. материали и от младежите, които са говорили за него и ги предадеш на гр. к-т (б.а. градския комитет) на Отеч. Фронт на др. Ковачев, тъй като са искали публично да бъде разобличена неговата противонародна дейност”- нарежда по телефона съответното началство.
Сведения от стари и по-нови разработки срещу д-р Петков, в качеството му на социалдемократ и парламентарист от опозицията се сбират и класират за бъдещия процес. Сред тях са статии, доноси, лична кореспонденция, части от изказвания и речи, показания на разпитвани, лични документи. “Доказателственият материал” набъбва и по него днес можем да съдим за моралното и образователно ниво на събиращите, но и за организационната дейност на видни деятели на БРСДП(о) и ССМ(о) от онова трудно време. Част от арестуваните статии и речи ще публикуваме отделно, а в следващите редове да дадем думата на агентите. Написаното ще оставим в автентичен вид, заедно с правописните грешки, доколкото това не пречи да се разбере смисъла.
26.VІІІ.1946 г. – “разузнавач” 15961 от Варна изпраща рапорт до “Господина Началника група държавна сигурност – отдел “А”:
“Господин Началник на 27. VІІІ.1946 г. в 19 часа в дома на водача на Б.Р.С.Д.П /о/ Д-р Петков се състоя събрание под председателството на представителка от София от централното ръководство на Б.Р.С.Д.П. /о/ Людмила Славова. На събранието присъстваха ръководството на С.С.М./о/ Боян Караиванов, Кирил Трошев, Божидар Тодоров, Анатоли Коваленко и още един на когото името не зная но е бивш ученик.Поставен бе въпроса защо Трошев има такова държание и истина ли е че същия е при С.С.М. при О.Ф. на което той отговори че в С.С.М. при о.ф. отишел само привидно за да вземе о.ф. бележка за да може да следва а колкото до въпроса дали е изменил на С.С.М./о/ той каза че не е изменил и че в редовете на С.С.М. при о.ф. има поприще за работа и там той ще проведе своята политика на опозиционер, като за това получи директиви от С.С.М. /о/..............
В понеделник 26 т.м. в дома на Д-р Петков ще има заседание да се оточни окончателно ръководното тяло на С.С.М. /о/.
В понеделник ръководството на Б.Р.С.Д.П. /о/ пак в дома на Д-р Петков имат събрание ще присъства Людмила Славова
В четвъртък 29 т. м. ще има общо събрание на С.С.М и Б.Р.С.Д.П. мястото не е още определено.
След това думата взе Людмила и по въпроса за становището на социалистите по предстоящите политически събития в нашата страна каза какво че по референдума становището им е известно т.е. те ще гласуват за републиката но борбата ще се проведе главно по време на изборите за велико народно събрание и тогава опозицията ще трябва да покаже какво може и какво е. За работата по тези избори ще се образуват специални комитети като се дадат инструкции от София....”
Ако се прочете внимателно написаното ще стане ясно, че датата, поставена под него - 26.VІІІ.1946 г. също влиза в маскировката, защото общото впечатление е, че “разузнавач” 15961 е бил сред членовете на Съюза на социалдемократическата младеж /ССМ (о)/ и докладва събития от следващия ден и такива в аванс от миналото, но да не му връзваме кусур с давност 60 години, както не му е вързало началството тогава. Друг вариант е ”храбрия разузнавач” да е ползвал старо писание на най-активния агент “Ломски”, който изниква от всяко второ донесение. На 26.ІХ.1946 г. въпросния “Ломски” рапортува на другаря началник служба Д.С. Варна:
“На 26 т. м. В 6 ч. без 10 м. Анатолий Коваленко е бил при д-р Г. Петков. По време на посещението което е траяло около 15-20 м. Те говорили главно относно Трошев и претърсването което е направено в дома му от властите. Петков е казал, че действително , такъв обиск е бил правен, но че това не трябва да смущава членовете на организацията, защото по същество, обиска е правен да се намери някаква си реч на Бърнс и Петков, изказа предположение, че не е изключено това да е някой трик на милицията....”



Идват избори и в досието на д-р Петков се пръкват нови псевдоними и номера на разузнавачи. “Нищо ново, събранието на ІV-та районна дружба не се състоя.....На съвместното съвещание в клуба между БЗНС /Н.Петков/ и БРСДП по въпроса за средствата за изборната борба са присъствали Атанас Попов, Димитър Христов, Стефан Ст. Трифонов и др. от страна БЗНС, от другата страна са присъствали д-р Петков, Михаил Стефанов Попов и бившия учител Петров” – докладва агента “Котков” на 11.Х 1946 г- в 7 часа и 20 минути.
“Господин Началник по възложената ми задача да присъствам на събранието на обединената опозиция /Б.З.Н.С./ и Б.Р.С.Д.П. устроено в салона на средищната прогимназия Варна с оратори от Б.З.Н.С. /Никола.Петков/- Хаджи Атанас Попов и от Б.Р.С.Д.П. /о/ водача на същата в Варна Д-р Георги Петков Георгиев донасям следното:
Събранието се откри точно в 18.20 часа от члена на Б.Р.С.Д.П. /о/ Рачо Михайлов Петров който даде думата на Хаджи Атанас Попов след което взе думата Д-р Георги Петков Георгиев.
Д-р Георги Петков Георгиев в своята реч която по нищо не отстъпваше на речта на Хаджи Попов по своята наглост а даже я надминаваше.......Демокрацията води борба против насилието и авторитаризма – води борба против хитлеризма и днес още продължава да води борба против не коронования монарх Франко и с това тя веднъж завинаги ще помете насилието и терора. Ако вие искате у нас да се върне онова положение което го имахме до 9.Х.1944 година то гласувайте с листата на О.Ф. Но аз от тук от таз трибуна заявявам че ние сме против насилието против диктатурата както в света така и у нас. На революционната ярост на РП 8к/ ние ще противопоставим бюлетината и независимо от това че един голям водач /в кавички/ които казва че О.Ф. е гранитна скала ние ще я пометем на 27 октомврий с бялата бюлетина на опозицията на мира и правдата.
От цялата реч лъхаше омраза и ярост по отношение на О.Ф. и специално комунистическата партия.
Речта му беше прекъсвана често от ръкопляскания в ония пунктове на обиди по отношение на О.Ф. власт и комунистите.
Събранието свърши в 19.15 часа.На събранието присъстваха около 500 души от които повечето бяха ученици-легионери и ратници.
Варна 19.Х.1946 година Разузнавачи 15961,4291”
Искрено благодарим на преданите разузнавачи, за това, че са запазили част от речите на д-р Петков, макар и съкратени по тяхно усмотрение. Една от тях, произнесена на предизборното събрание на 21. Х.1946 г. публикуваме отделно.
Д-р Георги Петков обявява, че ще се бори за правдата с изборната бюлетина, но хватката на комунистите е желязна и тя цели социалдемократа – опозиционер да бъде смачкан по всякакъв начин. Срещу семейното предприятие на индустриалеца Петков – “Българска консерва” в гр. Ямбол е открито конфискационно дело с обвинение за незаконно забогатяване. Предизборно профкомитета на предприятието пита в пресата собствениците чрез открито писмо:”1.Какво не им харесва в плаката, поставен във фабриката, представляващ царски крака с корона на коленете и опозиционери целуващи краката? 2.Когато освещавахме фабриката, защо изчезнаха портретите на избитите партизани и др. Георги Димитров? З.До кога ще говорят че в България няма свобода и че страната ни е пълна със затвори и концлагери? 4.До кога ще защитават Търпанов (б.а. социалдемократ, народен представител от БРСДП /о/ в VІ -.то ВНС) и ще обвиняват ямболското гражданство, че е против същия?”- Политическите въпроси на профкомитета на консервната фабрика са поместени в рубриката “Вземете си бележка” като заканителното размахване на пръста завършва с декларация:“Пред 8 септември денят на допитването за народна република, заявяваме на нашите работодатели, че нито ще ни направят опозиционери, нито ще ни отбият от правото дело на Отечествения фронт. Ние сме били и ще бъдем за него.”- Едва ли политическият профкомитет в състав Николай Цонев, Никола Станев, Желю Георгиев и Андрея Чобанов, декларирал подкрепата си за ”народна република” разбира, че д-р Петков също е републиканец, но не за страна в която властва диктатурата. В техните очи той е собственик, индустриалец, тоест враг.
В изборния ден 27.Х.1946 и след това агентите са на своя пост. Някой си доносник с псевдоним “Потачин” докладва на 30.Х.1946 г.:
“Днес 27.Х. 1946 год. Всички застъпници се събраха в клуба на опозицията и от там разпратени по всички подсекции с нужните потреби и вещи.Пълномощно, молба за препис от протокола/ през време на изборите имаше нередности, обаче ги прескочихме/ вечерта след това всички бяхме в клуба, където Панайот Костов обявява резултата от изборите Митю Митев стъпал на една маса обявява резултата на всички, след като се свърши всичко. Д-р Петков каза, че не сме били нищожна опозиция както ни обижда О.Ф.-то и приканва всички да се обединят още по-смело за крайната победа.....
Днес 29.Х.1946 год. В клуба се говори от Дева Вангел и др., че изборите минали при терор затова нямало победа.......
Прилагам телеграмата която изпратиха на 25.Х.1946 год.”
Д-р Георги Петков е вече депутат, но агента “Ломски” е плътно до него и рапортува чинно по поставените задачи:
“На 2.ІІ.1947 година в клуба на РСДП /о/ се състоя общо събрание на партията съвместно с ССМ при същата. Събранието бе открито от Д-р Георги Петков който след няколко думи прочете един доклад на тема из социализма. Салоно бе препълнен от хора освен възрастните присъствуваха около 60 души от ССМ. Георги Петков не закъсня да изкаже задоволството си от това обстоятелство, а именно, че младежката организация в последно време доста нарастна. В настоящия момент се наброяват над 120-130 души членове които са подали деклараций.........На този ден трябваше и се очакваше да дойде политическия секретар на ССМ Д-р Петър Дертлиев, а също така и Трифон Кунев но поради това че, Дертлиев имал известни събрания и конференций в София той не можа да дойде; Трифон Кунев не дойде поради болест. Поне така бе съобщено на събранието в клуба. Но както и да е събранието все пак се проведе в неделя при доста голямо посещение. Следващото събрание с положителност не е насрочено, обаче в четвъртък 6.ІІ.1947 година ще има среща на членовете на ръководството на ССМ.......
Имената на новите членове ще бъдат съобщени допълнително по късно.”
“Ломски” е вътрешен човек, от ССМ /о/ и участва в събранията, но за д-р Петков има ангажирани и целодневни съгледвачи. Ето как изглежда част от рапорта на разузнавач под кодовото наименование” 210”.
“На 7.ІІІ.1947 год. се завърна в дома си (б.а. отнася се за д-р Г. Петков) в 9.15 ч., излезе в 10.15 ч. Тръгна по ул.”Мария Луиза”, зави в ляво по ул.”Иван Вазов” и по нея надолу достигна ул.”9-ти септември”, зави надясно, мина покрай централната омнибусна спирка, зави надясно по ул.”Преслав”, влезе в комисариатството, където извади купони за мазнини. След това излезе и тръгна надолу по ул. “Преслав” и влезе в Приморска Популярна Банка. Там говори нещо с чиновниците, излезе и тръгна нагоре по ул.”Преслав”. Пред ресторант “Златен Рог” се спря и говори с един непознат господин, семпло облечен, с каскет и носеше една чанта в ръка. Непознатия продължи надолу, а д-р Петков – нагоре по ул.”Преслав” Пред Популярната Банка говори с един възрастен човек и една възрастна жена, обаче много малко. Продължи нагоре, взема си вестник от будката, мина пред общината, зави наляво по ул.”Шуменска” /Адвокатска/ влезе в кантората на адвоката – Котаров, но веднага излезе. Изглежда адвоката го е нямало и продължи надолу по ул.”Шуменска”. Пред агенция “Стрела” се спря с трима господа и почна да говори подсмихвайки се. Единият беше на възраст около 55-60 год. с брада, висок, слаб, черноок, облечен с черен балтон и черно бомбе..Другите двама на възраст около 45-50 год. с меки шапки и балтони. Говориха около 10 мин. и се разделиха.....” И така до 19 часа вечерта, когато Петков най-сетне се прибрал в къщи с жена си.
На 7.ІІІ.1947 г. разузнавач “210” положително е скъсал един чифт обувки и е мръзнал геройски, за да се справи с поставената задача, ала партията иска жертви. Не случайно години наред хора като “210” се гордеят с измислените си подвизи и вярват, че са служили на Родината.
През пролетта на 1947 г. положението на опозицията става изключително тежко. Водачът на земеделците Никола Петков е арестуван. Опозиционната преса е затворена. Предстои ликвидирането на самите опозиционни партии. Д-р Петков се опитва да подържа духа на социалдемократите с вяра във възможността на западните демокрации да спрат надигащата се вълна на червен терор. За това докладва агента “Ломски” в донесението си от 18.VІ.1947 г.
“На 17. т. м. Д-р Георги Петков се завърна от София и на другия ден на 18 с. м. Боян Караиванов и Анатоли Коваленко отидоха при него. Отначало Караиванов разправя на Георги Петков за арестуването си. В разказа си, той подчерта че уж Държавна Сигурност храни голяма ненавист към доктора, като даже се заканва макар и не открито. Също Караиванов каза, че бил задържан и питан за някакви позиви, за които той и понятие си нямал, освен това той разправял, че бил питан за някакви осведомителни брошури, които идвали вместо вестник “Свободен народ”, за които той също нищо не знаел. За тях Георги Петков премълча и нищо не каза, обаче за позивите, той каза,че това е шантаж....
Освен това доктора много накратко засегна вътрешното положение на България. Той каза:”Тези типове сега се намират в голяма паника, в всяко едно проявление виждат конспирация. Те не могат да разберат, че социалистите и земеделците в България не са конспиративни партии и винаги се борят с легални средства. После той добави, че макар Георги Димитров и да вика навсякъде, че това може да се направи и ли онова, че него не го интересува нито Америка нито разните там народи или комисии. Все пак те са много смутени и преживяват криза. Те по думите на Петков – сега всячески се мъчат да привлекат опозицията, даже са съгласни да отстъпят едно или две министерски места, обаче опозицията не е съгласна, тя чака ратифицирането на мирния договор което ще стане най късно до един месец и след това вече като успоредно с това се приложи и член 2 от мирния договор, те ще си вземат клубовете обратно, вестника пак ще се върне и тогава опозицията ще поведе още по-голяма борба.......
Относно арестуването на Никола Петков, д-ра нищо не спомена. За сега нищо друго няма. Евентуално ако има нещо ново ще бъде съобщено.”
Надеждите за помощ от западните държави се оказват химера. Десетилетия след това ще стане ясно, че още на Конференцията в Ялта през февруари 1945 г. България е оставена в съветската зона. Никола Петков увисва на бесилото, БЗНС опозиционен е разтурен и забранен. За БРСДП (о) остават броени месеци. Клубовете са затворени, ръководството е следено на всяка крачка, организациите бъкат от агенти, които предлагат спасителни пояси в редиците на нейковистите, застанали в служба на БРП (к). Нека тук забравим набиващите се аналогии с едно по-сетнешно време и да продължим с доносите, които документират картината, макар и от специфичен ъгъл.”Ломски” отново докладва на 22.Х.1947 г.:
“”Неотдавна Боян Караиванов се завърна от София като следващия ден се среща с Анатоли Коваленко. На срещата Боян Караиванов каза, че в София той е отишъл в клуба на РСДП /о/, обаче последния бил затворен като на вратата стоял на пост войник, който казал, че клуба е взет от страна на властта. Това обстоятелство окончателно убеди Караиванов, че да продължава да играе някаква роля в организацията е безмислено и затова той при срещата си с Коваленко му каза, че няма смисъл дори да мислят за организацията, тъй като те затвориха Ц.К. в София, та какво остава за тях тука. В това положение се намират сега всички членове...
На 22 т. м. Анатоли Коваленко отиде в дома на Георги Петков да му обясни как стои положението с материалите на организацията и същевременно да чуе някои новини. В дома на Г. Петков Коваленко свари и Златарски..... Уж Коста Лулчев казал, че трябва да се потърпи малко да се изчака, че развръзката наближава и че жалко, че младежите се отчаяха тъй скоро. Той каза че скоро ще има война между Англия и С.А.Щ. от една страна и СССР от друга, и разбира се и България и тя ще се бие на страната на Русия...... С една дума Златарски само това разправя, че иде скоро момента, когато “правдата” скоро ще възтържествува”
На 11.ХІ..1947 г. “Ломски” отново е на линия пред оперативния работник Г. Антонов: “На 5 т.м. Анатолий Коваленко отиде при Д-р Георги Петков, обаче същия в момента излизал и срещата се състояла за кратко време на улицата. Анатоли Коваленко попита Петков относно вътрешното положение на България и въобще какво ново се чува. Петков ядовито отговори, че най-новото е това, че всички младежи и тези от групата на Нейков са пропуснати през машинка и са смляни в една каша О.Ф-ето. Обаче той подчерта, че тези, които не смятат да стават слуги на комунистите трябва да стоят твърдо на своите позиции и за сега да не мърдат много, а да чакат по благоприятни времена, в смисъл : щом се разреши окончателно въпроса с социалистите /опозиционери/ то тогава Лулчев и др. ръководни хора ще искат постепенно отваряне на клубовете, пущането на вестника и с една дума ще искат да разгънат пълен организационен живот.”
На финала на донесението “Ломски” си преговаря задачите:”Да се срещне с Златарски – секретар на РСДП /о/ - единствения, който още се интересува и поддържа връзка с Д-р Петков. Да отиде на събранието на ССМ /н/ в петък и види кои бивши опозиционери са се прехвърлили там. Да проучи лицето Люцкан Люцканов – студент, член на ССМ /н/ как се държи в академията и каква дейност развива”
В началото на 1948 г. в досието на д-р Г. Петков се вмъква нов доносник “Черно море”, който сам утвърждава че е работил по линията на ССМ /о/ и БЗНС /Н.Петков/. След като прекарва на 21.І.1948 г. празнично именния ден на Иван Василев Йорданов, източника докладва от къщата му: “Научих от сина на д-р Петков, че баща му донесъл марки /някакъв фонд/ по 1000 и 5000 лева и е искал да се срещне с младежите на които да им възложи да ги разпространяват измежду гражданите”. До агента “Черно море” се нарежда и агент “Роза”. Тя трябва да установи кои фабриканти са дарили суми на опозицията и да се сдобие с “квитанций”, за да се разкрият неизвестни дарители.
През пролетта на 1948 г рапортите за д-р Г. Петков стават вече като към лице, на което ареста е предстоящ, макар той да продължава да бъде депутат от VІ-то ВНС. Оперативните работници Е-94 и Е- 97 докладват на 24.ІV.1948 за срещата на Петков с друг народен представител от БРСДП /о/ Петко Търпанов: ”Другарю Началник, по възложената ми задача да наблюдавам обекта д-р Петков донасям следното: В 11.50 в домът на д-р Петков влезе едно лице с кафяво дипломатическо бомбе, среден ръст, със сиво пардесю, което по-късно установихме, че се казва Търпахов – народен представител. В 14.15 ч. Д-р Петков и Търпахов излязоха от домът на Петков и отидоха в зданието, където се помещава френското консулство. Там стояха до 16ч. И след това отидоха в парфюмерийския магазин “Тутанкамен”, където стояха около 15 мин. От “Тутанкамен” обектите Петков и Търпахов излязоха наедно с собственика на магазина и отидоха в сладкарница “Република” стояха около 10 мин. Излязоха, като до сладкарницата се разделиха с собственика на “Тутанкамен” от там обектите тръгнаха по посока на “Морско око”, като до ресторант “Хоремаг” се срещнаха с адвоката Ст. Пешев с когото говориха около 5 мин. И след това отидоха /Петков и Търпахов/ в дома на Петков.....” и така докато Петко Търпанов си хванал влака за Карнобат в 19,10.. Нищо учудващо като се има предвид, че само две седмици по късно на 13.V.1948 г. в Дирекция Държавна сигурност -София началника сектор Ап. Зафиров ще изпрати следния текст с молба за указания: ”В резултат на проведения разпит на участниците в обезвередената на 16 април младежка група направила опит да преминат към бандитизъм – конкретно от показанията на водача на групата Иван Костов Ковачев – роден 1928 год. се установява, че за заминаването на групата и изобщо за вземане на решение за минаване в нелегалност – Е УКАЗАЛ ВЪЗДЕЙСТВИЕ Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ – роден през 1885 год., народен представител – лулчевист – активен и опасен враг.”
Цитираните материали от въпросното досие, по които д-р Петков получава задочно доживотна присъда днес са нищо повече от архивни единици. Ръководителите, оперативни началници сигурно отдавна са покойници. Може би са покойници и доносниците “Ломски”, “Черно море”, “Котков”,”Роза” и “Потачин”, макар в онези години да са били очевидно младежи. Тяхната съдба навярно е протекла по-различно от тази на близките на д-р Георги Петков, с която ще ви запознаем в следващия брой. Може би в годините след 1989 г. те са развявали също сини знамена и са крещели :”Демокрация!”, а може би са били сред онези, които са заплювали лидерите на възстановената БСДП като предатели на лявата идея. Навярно те са се гордеели със своите доноси като герои допринесли за ликвидирането на противонародната опозиция и пълната победа на Отечественофронтовската власт и комунизма, а може да са се оказали случайно в средите на людете, които също са посетили лагерите и затворите на червения режим, защото когато враговете се посвършили комунистите започнали по сталински със своите. Каквито и да са били съдбите на хора като “Ломски”, “Потачин” и ”Черно море”, Е-94, Е-97 и 15961 е сигурно, че те никога няма да се разкаят за погубеният в килиите на ДС живот на Людмила Славова, за това, че са били здрави колелца в репресивната машина, напротив ще се оправдават с повелите на времето и ще се тупат в гърдите, както техните последователи се гордеят сега, че са новата бизнес класа, завладяла конфискуваните от “Народната власт” имоти като тези на д-р Георги Петков.
Какво можем да кажем в заключение за тези безименни хора с псевдоними? Навярно най-точното определение се съдържа в един опит в мерена реч с неизвестен автор, опит, който няколко пъти срещах в различни варианти по страници в Интернет и който ще поставя в заключение като народно творчество:
“Когато бях другарче, бях тъп като галош.
Признавам си, макар че и днес не съм по лош.
Та като бях другарче сънувах сладък сън,
че съм богат, макар че съм тъп кат някой пън.
Щом пукнеше “Аврора”, в миг ставах комунист
и трепех, трепех хора, но бивах все по чист.
Живеех в чужди къщи и плюсках чужд имот,
бях пън един и същи, ала ми беше гот.
Тогава бях другарче, сега съм стар Другар.
От мъничко гаднярче, пораснах до Гадняр.
А колкото до съдбата на жертвите в този процес ще продължим нашия разказ и в следващите броеве на бюлетина “Позиция”.

Йордан Нихризов