ИСТОРИЧЕСКО ОПРАВДАНИЕ ИЛИ ВНУШЕНИЕ
от д-р Г. ПЕТКОВ
публикувано във в. “Свободен народ” бр.207 от 17.Х.1946 г.

Не е една случайност, че проектоконституцията на О.Ф. е предложена от Р.П.(к). Нейният произход надхвърля нашите граници, а по своята форма, тенденции и замисъл тя е отражение на изживян исторически опит извън нашата страна. И все пак този проект не може да се освободи от неизбежната си съдба да бъде преценен от гледището на обществено-историческите и социално-икономически възможности на нашата действителност.Още повече, че този исторически законодателен акт на българския народ се съвпада с ерата на установяване здравите и ясно определени начала на световната демокрация на политическа и социална почва.



Изработването на Конституцията, като законодателен акт, върху чийто основни начала ще се изгражда цялата система от политически, социално-икономически и правно-юридически отношения на българските граждани, както и на отговарящите на това нови обществени институции, трябва да отрази политическата култура и постиженията на целия народ и неговата социално-икономическа структура.
Касае се за един акт, чрез който българския на род ще твори предпоставките на собствената си политическа история за дълги години. “Хората, казва Маркс, изграждат своята собствена история не произволно, не върху хрумнали, а върху непосредствено заварени, дадени и онаследени условия.”
Исторически погледната, българския народ може да си поставя само такива политически и социално-икономически задачи при изработването на новата си Конституция, които той ще може да разреши. А тази възможност може да бъде осигурена само при една Конституция, отговаряща напълно на неговите материални, политически и духовни сили и зрялост. Тези условия у нас не могат обаче да позволят историческите опити на други държави с чужда нам социално-политическа структура. От друга страна духовното и политическо възпитание на българския народ е вкоренено в него от далечното минало политически традиции на демократизъм и свобода, както и неотразимото влияние на новото време към истинска демокрация не ще позволят какъвто и да е опит да се насади у нас политическа диктатура чрез подчертаното в о.ф. проект всевластие на парламента. Защото това всевластие може да превърне парламента в конвент, от който се ражда само политически терор, който нявга провали Великата френска революция. Но трябва да се знае, че замисления проект и увлеченията на една партия да проведе своя исторически опит чрез предстоящата конституционна промяна у нас ще се разбие неминуемо в твърдата действителност на българската общественост, както и в непоколебимото съзнание на целия народ.
Не се касае да се спори върху тези замисли, скрити зад проекта на о.ф. конституция, те са така очевидни не само като тенденция, но и като конкретни положения. Касае се по-скоро да се спестят на българския народ страданията, изпитанията и суровите борби, които биха се родили от един такъв експеримент и неизбежните му последствия.
Историята и животът са сурови и неумолими, те жестоко отмъщават на всеки несполучлив политически опит, който изпреварва самото историческо развитие и пренебрегва живата действителност. А тъкмо тези основни грешки се крият в предлаганата от РП(к) проекто-конституция. Развитието на института на частната собственост и породилите се от нея форми социални противоречия у нас не са достигнали до там, за да се подготвя нейното премахване, та макар и чрез допълнителни законодателни декрети. Освен това не е този пътят на възможното колективизиране на собствеността у нас, който ни очертава правителственият проект. Нека авторите на този проект знаят още от сега, че животът и българската действителност ще бъдат в това отношение по-силни от техните “революционни” набеги и хрумвания.
Опитът да се възкреси у нас след току-що изживените исторически събития от световен мащаб тоталитаризмът в нови багри чрез предвиденото в о.ф. проект всевластие на бъдещия парламент, състоящ се от безволни и несамостоятелни депутати, поставен под знака на една партийна диктатура, ще трябва на всяка цена да се осуети на първо място от работническата класа и селячеството, гръбнакът на истинската демокрация и народовластие у нас. Нека в това отношение черпим ценна поука от примера на борящето се работничество и селячество във Франция, носящо в своето съзнание завета на великата революция.
Българският народ, израснал в петвековни борби за свобода, кален в своето политическо съзнание от изпитанията на преживените три национални катастрофи, ще намери в себе си достатъчно сили да отмине политическите недомислия и революционния романтизъм на една партия, изграждайки върху здравите основи на СВОБОДАТА, СОЦИАЛНАТА ПРАВДА И ТВОРЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ своето светло бъдеще. Денят 27 октомври ще потвърди тази истина!

ПРЕДИЗБОРНА РЕЧ НА Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ
Произнесена във гр. Варна на 21.Х.1946 г.

Представяме ви речта на д-р Георги Петков със съкращения, които вероятно са дело на неизвестен нам сътрудник на Държавна сигурност. Ако в нея за конституционните реформи, относно съдебната власт и избирането на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, видите познати неща от наскорошни дебати в парламента не се учудвайте. Годината действително е 1946, а не 2006, но предложенията идват от една и съща партия с различни заглавия. Както казва народът, нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено в мераците да се подчини и управлява съдебната система в България. А ако случайно помните с какви мотиви бе отхвърлена Търновската конституция сигурно ще ви се стори 1990 г. Какво пък политиците като персони се менят, но доводите им си остават, нали новото беше всъщност добре забравеното старо.

На 27 октомврий вие сте призовани да кажете своята тежка дума върху едно велико историческо събитие. На 27. Х. не са едни обикновени законодателни избори, на тази дата се касае да се постави началото на една нова историческа епоха в политическия живот на българското племе. На 27.Х. българския народ ще има да каже и отговори на тежкия въпрос:”Да бъде или да не бъде българската история и българското племе?” За да отговори на този въпрос, за да може българския народ да отсъди правилно на тази дата ще трябва преди всичко да бъдем на ясно върху оная политическа обстановка при коя българския народ ще има да извърши това свое дело: 1/ вътрешно-политическа и 2/ международна политическа.
Нашият вътрешно-политически живот от 9-ти септември 1944 г. насетне се развива под знака на О.Ф. власт. Какво е О.Ф.? Един борчески съюз на демократични течения и партии, в България, със задачи и програма – основните принципни възгледи на тези парти, които го съставиха. Това беше преди 9-ти септемврий, това беше скоро след 9-ти септемврий същността на О.Ф. Но дойде от чужбина един “велик политик” и О.Ф. от творчески съюз на 4 партии се превърна в една каруца, една каруца, която търчи в тръс, тръска се и се мъчи да изтръска ония, които са се качили на тази каруца и са неудобни за кочияша. И започнаха тези изтръсквания. Изтръскана бе една партия, изтръскана бе втора партия и кочияша с особено задоволство наблюдава как някъде в края, в опашката на тази каруца са се закачили малки дребни душици, жалки останки от тези партии, но за пред света трябваше О.Ф. да се запази.
Реши се от 4 партии О.Ф. да стане на 5 партии и се привлече в каруцата “великата” Радикална партия на господин Стоян и съдружие син (б.р. има се предвид Стоян Костурков, чиито син остава в ОФ след ликвидирането на партиите), които закараха своята партия с един файтон хора. Но всичко това би било комично, ако нямаше известен трагизъм в тази работа, защото се изтърсиха две големи партии, които представляваха труда в града и селото.........
Това стана защото тези, които искаха да водят и да диктуват в О.Ф. си послужиха с вътрешната си партийна диктатура. Касаеше се за един стремеж да се освободят колкото се може по-скоро от своите ортаци, за да създадат една еднопартийна власт и диктатура. Виждайки това на нашите две партии в лицето на мощния БЗНС и БРСДП /о/ не остана нищо друго, освен историческата повеля да изпълним обществения дълг пред българския народ и да отпочнем борба и съпротива срещу тези опити за еднопартийна диктатура, за запазване интересите, свободата, бъдещето и политическата култура на българския народ.
2/ Външната обстановка, това е международния момент, оня момент на международната положение, в което се намира днес България. С какво се характеризира днес световната политика на голями и малки държави? Днес, както всички акции и усилия на големи и малки народи, така и на Международната конференция за мир в Париж, се развиват под знака на един единствен идеал: установяване и изграждане принципите на демокрацията на международни начала. Днес, след световната война се изгражда демокрация, принципите, на която се поставят в началото и основата на международните отношения, една предпоставка, при която единствено е възможно да се изгради световния траен мир. И при тази обстановка, за тези, които творят мира, тези които с надежната загриженост изграждат мира, те не могат да бъдат безразлични към това какъв вътрешно-политически режим се създава в тази или онази страна. Историческият горчив опит на фашизма, които се роди в Италия и се пренесе в Германия и който фашизъм запали огъня на световния пожар, този опит не може да бъде забравен от онези, които днес са загрижени за благото на човечеството....
................................................................................................................................
Това вмешателство от вън, с което на “злостната” опозиция се преписва един страшен грях, тая опозиция, която от злостна стана предателска, а като не стигна това стана и реакционна и фашистка, ние злостната и предателска опозиция “нищожната” опозиция сме диктували политиката на големите 4 държави, които днес диктуват съдбините на България.
Ние “нищожната” опозиция сме давали тон на външната политика на Ню Йорк и Лондон. Може ли да се представи по-голяма нелепост от това. Тази “злостна” опозиция е информирала най-подробно тези, които са загрижени не само върху международната политика на отделните материци и държави, то ако щете и върху вътрешния политически курс на отделните държави. Можете ли вие да си представите по-голяма нелепост от това, че тази опозиция, на която са отнети всички възможности на връзка с чужбина, постоянно по един чудотворен и необясним начин е осведомявала външния свят за това, което е ставало у нас, а тези, които изпращат всеки ден всевъзможни делегации, комисии, които изпращат на командировка отделни личности, цели делегации, които стигнаха до там, че изпратиха някоя си Цола Драгойчева, тези господа, те които имаха огромна делегация в Париж, те не можаха да информират външния свят в Париж. А ние злостната опозиция, социалдемократите, ние заедно със земеделския съюз в България сме информирали този свят, каква пошлост и непочтеност се крие в тази легенда, в това непочтено обвинение на опозицията, която информирала едностранчиво външния свят.
Драги Другари и Другарки,
Настанала е нова епоха на истинско побратимяване на народите, за създаване на едно общо човешко общежитие, върху началата на историческата демокрация, от нуждите и за нуждите на самия живот и историческо бъдеще. Ето това нашите приятели оттатък не могат да разберат. Те смятат, че могат да правят исторически експерименти, мимо българската политическа действителност, мимо историческите възможности до които е достигнал българския народ. Вие чухте от Христо Стоянов, който изтълкува ония недомислия и лукави намерения поставени в новата конституция. Аз не ще се спирам върху това и Христо Стоянов много добре ви изтъкна какво ще представлява бъдещия парламент, но аз ще прибавя, че съгласно този проект за конституция, в бъдещия парламент ща се концентрират всички власти на съвременната модерна държава. В ръцете на бъдещия парламент се концентрират най-пълно законодателната власт, цялата изпълнителна власт е обсебена от този парламент, този парламент ще назначава председателя на върховния касационен съд, ще назначава председателя на административния съд, ще назначава човек прокурор на републиката и ще посочва комисия от съдебното ведомство. Това показва, че в новия парламент са заграбени всичките власти, но тези исторически експерименти българския народ не ще позволи, не само по силата на своето политически възпитание, но и по силата на историческата необходимост на неговото развитие. Не може да се възкресява черното минало, за което човечеството даде толкова жертви, разрушения и изпитания.
Другарки и Другари,
Питат ме, срещу това, което вие отричате какво скочите? Ние им казваме,ние им посочваме Търновската конституция. Но те казват, Търновската конституция е овехтяла, тя е одърпан, скъсан парцал. Търновската конституция не е окъсана още, защото никой не е носил, никой не я употребявал. Ние препоръчваме конституцията, но не във всички постановления.......
..........................................................................................................................
Ето другари и другарки, това е становището, което ние социалдемократическата партия, заедно с БЗНС ви поднасяме като едно изяснение, за да може да ви улесним за правилното разрешаване на въпросите за бъдещето на България и нейните поколения. Ето това са становищата в името, на които ние сме решили да се борим до край , защото ние отстояваме, ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там от високо казват, че няма буря под българското небе, която да помете О.Ф. Българския народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по-страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателния български гражданин ще се нареди на 27 октомврий в неизмерими безкрайни върволици, въоръжени с най-мощното оръжие, изборната карта, за да помете без остатък О.Ф.