ПОПУЛИЗЪМ ЛИ Е ДЕЙСТВЕНАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА?
(Размисли в навечерието на местните избори)

Близо половин век ни обещаваха среща със светлото бъдеще, но дори когато по едно време в Москва уточниха нейната дата – 1980 г., то така и не дойде. Затова обикновено за хората, устроили междувременно личното си добруване на гърба на народа и то за поколения напред, простосмъртните язвително подхвърляха: ”Тези построиха комунизма!” А причината бе, че визираните вождове щедро грабеха за себе си безплатни придобивки, съвсем не по реда, описан в дебелите томове на политпросветата, пропагандиращи равенството сред човешкия род. У едните остана надеждата и терзанието, а другите изпреварващо станаха “по-равни” от събратята си. Така се редяха летата, докато изведнъж червената приказка свърши и дойде денят на сблъсъка с грозната действителност. Тогава хората проклеха социалната утопия, наречена комунизъм, но заедно с това някои от тях забравиха, че съвременното общество не може да съществува и да се развива без ясна и целенасочена социална политика. А нейният носител в модерните развити държави, към чиито пример се стремим, е най-често социалдемокрацията.

Кметът на най-проспериращата община у нас Приморско - инж. Димитър Димитров

Тази прелюдия би била излишна, ако тя не идваше да представи едно “дадзибао”, разпространявано в наша крайморска община от очевидни неблагожелатели на кметския екип. То започва така:
“Дойде ли комунизмът в Приморско? Този въпрос ми задават в цяла България при моите пътувания. В общината са напълно безплатни:

1. градски транспорт в Приморско и Китен;
2. междуселищния транспорт от Приморско до Писменово, Ясна поляна, Веселие и Ново Паничерево;
3. детска градина;
4. детска кухня;
5. при раждане на дете дават 3000 лв.;
6. при смърт на човек дават 180 лв.;
7. общината заплаща таксите на студенти в затруднено материално положение;
8. автобус кара децата на училище;
9. безработица под 4%;
10. социален патронаж за всички жители над 60 годишна възраст (по 15 лв. месечно).

Най-бързо развиващата се и богата община.
За радост или за съжаление тук комунизъм няма, има единствено див популизъм.....”
Всеки, който малко познава значението на думата популизъм би си задал въпроса: ”Защо авторът на прокламацията е решил с нея да оцени социалните мероприятия на общинската управа?” Та най-разпространеното определение за популизма го формулира като “примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси, чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания.” С две думи демагогско флиртуване без желание за изпълнение на задачите.
Чудесен пример за илюстрация в това отношение са радикалните методи, пропагандирани в последно време за решаване проблемите с някои малцинства у нас. Едни предлагат изолация в гета, други изселване (неизвестно къде), но никой не се ангажира като кметската управа в Приморско да осигури образование със заплащане на таксите на обучение.
Авторът на писанието, очевиден сторонник на дивия капитализъм от епохата на френския писател Емил Зола, даже забравя, че още във времето на Османската империя, преди да сме придобили собствена държавност, е възникнала традицията българските общности да изпращат и издържат свои будни, но бедни деца на обучение в Западна Европа и Русия. За него тази инициатива на управата в Приморско е порочна, макар училищни автобуси да карат до школото малките поданици и в САЩ, навярно неговия социален идол.
Все пак настъпва предизборно време и когато срещу социалните идеи, реализирани от кмета на Приморско инж. Димитър Димитров, не могат да се намерят разумни аргументи, конкуренцията се опитва да погледне на тях през образа на кривото огледало. Къде по-добро за атака срещу него би било положението, ако вместо съществуващия безплатен общински транспорт и той беше в положение да излива пред медиите, като колегата си от община Трън застигналите го неволи, че от общинският център имало осигурен транспорт до населените места само веднъж седмично. Ето такъв капитализъм навярно би устроил автора на антисоциалното писание, афиширащ се уж като притежател на “модерен десен светоглед”. Той със сигурност би изнесъл цял трактат как демографската криза топи българската нация, но очевидно е несъгласен младите семейства да се подпомагат при раждане на дете и да има осигурена детска кухня и градина. Защото едва ли би разбрал, че това е социалдемокрацията в действие, а не тезисите по пленумите на др. Т.Живков за повишаване на раждаемостта, от които се родиха единствено забавни анекдоти.
Нима наскоро избраният десен президент на Франция не поставя също в кръга на своите приоритети същественото увеличаване на трудовата заетост и защо в този случай една община като Приморско, щастлива със своите природни дадености, да не се гордее, че може да ги реализира, снизявайки безработицата под 4%. Та дори мегаполисът, в който се превръща София не може да се похвали с подобни резултати. А факта, че местната управа в столицата ежедневно е в полезрението на средствата за масова информация със скандали и обвинения в корупция, не дава възможност на жителите й над 60 години, за разлика от тези в Приморско, да имат осигурен социален патронаж.
Та накрая, четейки дългия списък на уникални социални придобивки в община Приморско се питаш дали критикарстващият автор се е отказал от всички тях или по нашенски просто е награбил най-голямата лъжица?
И все пак в писанието с нещо трябва да се съгласим. Да, Приморско е най-бързо развиващата се и богата община. Фактът са го констатирали не само наши специалисти, но и чужди независими експерти. Това очевидно е дело на всички приморчани и на добра политика, осъществявана от местната управа. Нека все пак не забравяме, че Приморско бе първата община, оторизирана от държавните финансови институции с решението сама да събира данъци. Остава единствено предизборно да се оцени свършеното по достойнство, а не като в онази приказка да се правят нелепи опити да се вкарват в очите на хората парчета от счупеното дяволско огледало. Както винаги се случва накрая те успяват да прогледнат. За реализиране на вечния стремеж към едно по-добро бъдеще първото условие е честната и безпристрастна оценка на стореното, за да е успешна следващата крачка.

Янко Томов
Йордан Нихризов