НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА СТАВА ТЯХНА СЪДБА

В настоящият брой на бюлетина “Позиция” ще представим една социалдемократическа фамилия - Славови и тяхната трагична участ в годините на комунистическия терор. Бащата Крум Славов е адвокат и няколко мандата народен представител от БРСДП (о). Дъщерята Людмила Славова е съюзен секретар на младежката организация на партията ССМ във времето след 9.ІХ.1944 г. Нейният жизнен път завършва с жестоко убийство в килиите на Държавна сигурност. Синът Димитър Славов, също адвокат, навършил през месец април 90 години е концлагерист в лагерите Куциан и Богданов дол в периода 1948-1949 година.
Материалите за своето семейство подготви внукът Крум Славов–депутат в 37 – то ОНС и доскорошен председател на СДП, комуто изказваме искрена благодарност. Някой от спомените са били публикувани в бр.3 на изданието на Социалдемократическата партия “Изход” от 1992 г., но въпросите поставени в тях звучат актуално и днес.
“Позиция”

КРУМ СЛАВОВ

Роден е на 1 май 1883 г. в гр. Търговище / тогава Ески Джумая/.
Учи в Шуменската гимназия. През 1899 г. (16 годишен) влиза в един от първите марксически кръжоци у нас, поради което е изключен от гимназията и следващите 2-3 години учителства в околните села. В последствие е приет в Априловската гимназия в Габрово, която завършва с отличие.
Записва се да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но продължава да бъде ангажиран със социалдемократическите идеи. През 1907 г. при откриване на Народния театър, участва активно в освиркването на княз Фердинанд и бива изключен от университета. Отново учителства известно време, след което продължава следването си и през 1911 г. завършва право.
Адвокатства в Търговище, а в последствие в Шумен и скоро става един от най-известните адвокати в града, ползващ се с огромен обществен авторитет.


Крум Славов като депутат в 18-то ОНС

През 1914 г. се кандидатира за народен представител и печели първия си мандат убедително. В последствие обаче е касиран от избирателната комисия поради ненавършени 31 години. (Изборите са през март 1914 г., а той навършва 31 г. на 1 май същата година). На следващите парламентарни избори през 1919 г. отново печели мандат и почти без прекъсване е депутат до 1948 г., когато на 3.ІХ.. е арестуван като народен представител от опозицията в VІ ВНС (избрано 1946 г.), осъден в набързо скалъпен процес с присъда от 10 години затвор.
Амнистиран излиза от затвора през 1956 г. Възстановен е като адвокат в Търговище и в навечерието на първото си дело, след излизането от затвора, вълнението и разклатеното здраве си казват думата - умира от инфаркт през месец февруари 1957 г. на 73 годишна възраст.


Депутатското удостоверение на Крум Славов

Крум Славов е бил дългогодишен член на ЦК на БРСДП, на Изпълнителното бюро, включително и след като през месец май 1945 г. излиза в опозиция, заедно с Коста Лулчев, Петър Братков, Петко Търпанов и др. Близък приятел и съратник, той става и пръв защитник в съдебния процес срещу безспорния лидер на социалдемократите, политик и държавник Кръстю Пастухов.
Баща е на Людмила Славова (Миля), обаятелен лидер на младежката организация ССМ, умъртвена жестоко по време на следствието в Държавна сигурност през месец септември 1948 г. и на Димитър Славов – адвокат и концлагерист от Куциян и Богданов дол, който днес на преклонна възраст живее в гр. Варна.

30.07.2007 г.
Крум Славов (внук)

Публицистичната дейност на Крум Славов ще представим със статията “Договорът за мир”, публикувана на уводно място във вестник “Свободен народ” от месец януари 1947 г. Тя разглежда един от важните тогава въпроси - за информираността на българското общество в навечерието на подписването на Парижкия мирен договор. От съдържанието и става ясно, че както и в наши дни при преговорите за приемане в ЕС управляващите държат народа в пълно невидение за подготвените условия, а после тръбят,че договореното било единствено възможното за България. Разликата в събитията е повече от петдесет години, но подходът е един и същ, защото играчите са от една школа.

ДОГОВОРЪТ ЗА МИР
Крум Славов
(Публикувано във в.”Свободен народ” бр. 21 от 29.01.1947 г.)

На 19 февруари ще се подписва мирния договор. Правителството определи своите представители за подписването на тоя договор. Дадоха се и техните фотографии. На правителството са известни условията на договора. Той е публикуван в чуждестранната преса. Обаче в нас той не е публикуван и българският народ не знае точния текст на договора. Правителството не само не направи достояние условията на мирния договор на българското общество, но не свика и парламентарната комисия на Министерството на външните работи, да изложи тия условия и да се разменят мисли за тоя тъй важен за народ и държава въпрос.
Известното за нас е, че условията и клаузите на тоя договор са по-тежки от Ньойския договор след миналата общоевропейска война, в която България активно воюваща страна срещу победителите. При тая война въпреки волята, чувствата и настроението на народа, българските правителства на цар Борис ІІІ свързаха нашата държава в колесницата на хитлеристка Германия. Но въпреки това, България не даде нито един войник, нито срещу братския руски народ, нито срещу обединените демократични народи, съюзници на Съветския съюз.. Напротив, той имаше своето съпротивително движение, той воюва и даде своите скъпи жертви във войната срещу Германия под общото командване на Червената армия, независимо от материалните средства. Въпреки това България не се признава за съвоюваща страна и се наложиха тежки репарационни тежести., а освен това се отхвърли признатото ни право за излаз на Бяло море още по Ньойския договор след миналата война, макар и воюваща у победената страна.


Снимка от първа страница на в."Свободен народ" на която заедно с Никола Пектов и КостаЛулчев се вижда групата на Обединената опозиция при откриване на VІ-то ВНС.На втория ред е Крум Славов.

Тия условия на мирния договор са не само несправедливи, но те са и в грубо противоречие с принципите на Атлантическата харта. И решенията на последующите срещи и конференции на великите сили победителки.
Поставя са въпросът защо става това. Ние сме малък народ и не можем да вършим световна политика, нито имаме решающо значение в тая политика.. Ние сме длъжни да се съобразяваме с решенията на великите сили за установяване на траен мир и да не внасяме елемент на разногласие и без това в техните спорни въпроси и тяхната мирова политика. Ние това не изпълнихме. Нашето правителство не само не се съобрази с това, но то отиде в разрез с принципните начала в решенията на великите сили. Ние не създадохме нито представително правителство, нито обезпечихме демократичния режим и свободата на личността, свободата на словото , печата и убеждението. По този начин правителството допринесе в разрез с Атлантическата харта твърде много за тия тежки условия на мирния договор. Отговорността е негова и то историческа отговорност пред българския народ.
Независимо от това, длъжни сме да констатираме и да подчертаем, че заради правителствата на малките държави, не бива и не може да се наказват тия народи, да се отнема възможността за тяхното стопанско и културно развитие и да се идва в разрез с прокламирани начела, каквито са тия на Атлантическата харта. Народите трябва да престанат да бъдат разменна монета в световната политика на великите сили. За човечността, правдата и справедливостта не трябва да се говори само във време на войната, а да се твори и след войната, за да има мир на земята.