СМЪРТТА НА ЛЮДМИЛА СЛАВОВА – “НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ” В ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ?

В материалите по обемистото досие на д-р Георги Петков – народен представител в VІ-.то ВНС, за което писахме в предишни броеве на “Позиция”, присъства името на Людмила Славова – съюзен секретар на младежката организация ССМ (о). Доносникът, с псевдоним “Ломски” бе докладвал чинно на Държавна сигурност за нейните срещи при посещения в гр. Варна. Както мнозина свои млади съидейници, тя попада в машината за насилие на комунистическата диктатура и същата, неспособна да се справи по друг начин я ликвидира жестоко физически. С помощта на племенника и Крум Славов ще представим спомените за нея, публикувани в бр. З на изданието на СДП “Изход” от 1992 г. Те са адресирани на вниманието на главна прокуратура и озаглавени :”Смъртта на Людмила Славова- “Нещастен случай” в Държавна сигурност ?”. Както на много аналогични сигнали отговор и до ден днешен няма.

ЛЮДМИЛА КРУМОВА СЛАВОВА е родена на 13 август 1913 година в семейството на видния шуменски адвокат и изтъкнат деец на социалдемократическата партия Крум Славов. Благотворната семейна среда се оказва решаваща за оформянето на Людмила (Миля, както и днес я наричат всички, които я помнят и обичат) като емоционална пламенна натура, великолепен оратор и обществено ангажирана личност. Тя активно участва в живота на социалдемократическата младежка организация ССМ, на която е съюзен секретар, а също и като член на ЦК на БРСДП (о)



Людмила Славова завършва право през 1936 г. в Софийския университет и тъй като по онова време още не е разрешено на жени да практикуват, адвокатска професия, работи като юрист при домостроителна къща “Подслон”.
След излизането на социалдемократите и земеделците в опозиция през 1945 г. Людмила Славова е във фокуса на борбата срещу зараждащата се комунистическа диктатура. Проявява се като неуморим организатор, говори по митинги и събрания на опозицията, печели огромна популярност сред широката общественост – нещо, което комунистите не прощават никога и никому.
През есента на 1946 г . та е кандидат за народен представител от Новозагорско в изборите да Велико народно събрание В деня на изборите – неделя 27 октомври – по пътя между селата Коньово и Младово, отивайки на обиколка в избирателния си район заедно със своя застъпник от ЗМС Васил Гатев, Людмила Славова е нападната и пребита до смърт от група ремсисти. Въпреки всичко тя печели изборите, но резултатът е фалшифициран и изборът и е касиран. По- късно е изпратена в в концлагера Босна (Ножарево), от където по етапен ред е отведена в Държавна сигурност в София. Именно там при неизяснени до днес обстоятелства настъпва фаталният “`нещастен случай”, който по своята жестокост съперничи на издевателствата на средновековната испанска инквизиция. Почти сварена жива, Людмила Славова е преместена от затворническия лазарет в южното отделение на Александровска болница, където след нечовешки мъки секва нейния кратък 35 годишен живот. Погребението е на 16 октомври 1948 г. Не успяват да се простят с нея баща и Крум Славов, който се намира в ареста и очаква присъда, заедно с Коста Лулчев, Петко Търпанов и други свои колеги, както и брат и Димитър Славов – по това време в лагера “Куциан” Той ще научи за жестокия край на сестра си едва през месец май на следващата година , когато ще го преместят в Богданов дол....
Така в трагичната летопис на българската социалдемокрация до имената на Кръстю Пастухов, Петко Търпанов и Цвети Иванов се нарежда името на Людмила Славова, незабравимата Миля, посветила сили и талант в борбата да се отстоява правото на всеки да живее с достойнство в едно справедливо и демократично общество.

В същност публикацията от месец юли 1992 г. в “Изход” започва не с биографията на Людмила Славова, а с питането към прокуратурата за неизпълнените задължения по едно решение на ХІІІ- та сесия на последното комунистическо Девето обикновено народно събрание и едно писмо в ръкопис от гр. Варна с дата 10 април 1990 г. написано с равен и четлив почерк:
“Уважаема редакция, изпращам ви тази картичка с пожелания за много успехи и светлина в трудния ви път за Възкресението на правдата и свободата!
Изпращам я на вас, защото не мога да я изпратя вече на своята приятелка Людмила Славова, с която прекарах няколко месеца в концлагера Босна. Аз бях изпратена там на 16 юни 1946 г. и прекарах там 18 месеци.Бяхме освободени заедно с Людмила и се разделихме с нея в държавна сигурност в София, където бяхме откарани по етапен ред. На мен съобщиха, че съм изселена от София. Там се разделихме, но продължихме връзката си с писма, които получавах до повторното и задържане. Много по-късно научих и за жестокия и край Писмата унищожих след години при едно посещение от държавна сигурност във Варна.”.
Редакцията на “Изход” е забравила да постави името на подателя, но дори и така то стои като илюстрация на отправеното успоредно питане до прокуратурата:
“Преди две години и пет месеца на своята ХІІ сесия Деветото обикновено народно събрание гласува решение за реабилитиране на репресирани по политически причини организации и дейци. В точка 5 на това решение, основано на чл.79 и чл.84 от тогавашната конституция четем следното :”Възлага на главния прокурор да разследва обстоятелствата около смъртта на Кръстю Пастухов в Сливенския затвор и на Людмила Славова по време на следствието срещу Централния комитет на БРСДП” ( в.”Работническо дело” бр. 16 от 16 януари 1990 г.)
До този момент не са предприети никакви ефективни действия по изпълнението на горецитираното решение, няма и официален отговор на съответните инстанции. Пресцентърът на СДП е готов да представи на компетентните органи документи, свързани с обстоятелствата около гибелта на Людмила Славова, както и имената и адресите на лица, които могат да свидетелстват по този “нещастен случай” в ЦСУ на ДС.”
Забележете, че годината е 1992, а месецът юли, тоест на власт е първото правителство на СДС, където част от управляващата коалиция е СДП. Както тогава, така и до ден днешен, когато свидетелите и авторите на едно престъпление, реализирано по особено извратен средновековен метод, са вече покойници реакция няма. А защо няма ще си отговорите, когато от разстоянието на времето видите, че в първите редици на управляемия преход с крайна цел реализиране на икономическите устои на червената олигархия, и от синята и от червената страна са стояли същите онези агенти, на същата онази мракобесна организация с инициали ДС. Така нам остава да дадем думата задочно на свидетелите, така както за записани техните спомени в онова време и отразени на избледнелите страници на “Изход”.

Из спомените на ПЕНКА СЛАВОВА НЕЙКОВА от гр. Нова Загора, записани от Деньо Жеков Динев от Сливен на 22.Х.1990 г.
“С Людмила се запознахме през 1946 г., тъй като бяхме кандидатки за народни представители на обединената опозиция – аз като представител на БЗНС – Н.Петков, а тя като представител на социалдемократическата партия. Разполагахме с една джипка, с която движехме из околията през агитационния период. Околията тогава имаше 72 села. Това беше през октомври 1946 г. в изборите за ВНС. С нея сме били на публични събрания в Нова Загора, тя говори много пламенно и хората я слушат с внимание. Последната седмица бяхме в балканските села – Твърдица, Гурково, Козарево, Конаре и Сборище....В деня на изборите Людмила замина за за новозагорското село Коньово с Васил Кунев Гатев и на път за Младово става инцидентът ( побоят и издевателствата от групата ремсисти над Васил Гатев и Людмила – бел.ред)....
Втората ми среща с Людмила стана в лагера Босна Силистренско. Въведоха ме в стаята, където бяха жени, политически лагеристки, между тях познавах само Людмила. Срещата ни беше и трагична, и радостна – около един месец делихме сламения нар. Неочаквано съобщиха на Людмила, че я освобождават, но тя не го посрещна с радост. Като предчувстваше, че не я очаква свобода, а нещо по-лошо. И ми каза:”Пенке, не знам какво ще се случи с мен...”. Така се разделихме с Людмила.
Не след дълго от Държавна сигурност пристигна Магда, софиянка, много честен и коректен човек. Тя сподели с мен, че е била в една килия с Людмила и когато трябвало да ги водят на баня, повикали Магда и Людмила. Магда пожелала да влезе първа в банята, но милиционерът, който ги водил наредил да влезе първо Людмила. Така и станало. След определеното време за баня Людмила не излязла, тогава Магда отваря вратата и вижда Людмила в безсъзнание, полята с вряла вода. Това се случва в Държавна сигурност....
За съжаление единственият свидетел на трагичния инцидент с Людмила Славова е прегазен от трамвай и днес не може да каже това. Магда го каза на мен. Тя е очевидка на престъплението.”

Разказва ВАСИЛ КУНЕВ ГАТЕВ, пенсионер от Нова Загора, застъпник на Людмила Славова в изборите, тогава член на опозиционния ЗМС:
“......В деня на изборите с Людмила Славова тръгнахме пеш от Коньово за Младово да направим проверка на изборното бюро и да предадем там пълномощното ми на застъпник. Горе-долу по средата на пътя между двете села, при моста, върху нас неочаквано се нахвърлиха десетина души въоръжени и с тояги – всичките родом от Коньово., някой от тях мои роднини. Мен ме вързаха и ми нанесоха жесток побой, загубил съм съзнание... Поне 40 дена лежах завит в овчи кожи.... Както и да е, оцелях , здрав съм и добре, че съм жив сега, да разкажа за Миля...
Нея я отведоха към акациевата горичка наблиза, викаше за помощ и се молеше, горката, но никой не смееше да се отзове, за да не пострада и той. А имаше хора по съседните нивя и бахчи... Там са я били и издевателствали над нея, счупили са и двете и ръце, пърлили са я с бюлетините, които носехме със себе си за попълване в избирателните бюра......След побоя, цялата в кръв Людмила се довлича. По пътя до зеленчуковото градина на дядо Диньо Пенчев от Коньово, която се намира край ж.п. линията Това става над вечер и когато дядо Диньо отива да полее градината си, чува стенание и глас, който моли за помощ. С парцали и клечки старият човек стяга някакси счупените ръце на Людмила, купува и билет за вечерния влак за София и и помага да се качи на последния вагон..”

“СВАЛЕТЕ ШАПКИ !” – Из спомените на д-р Никола Грозев от гр. Поморие, април 1991 г. :
“..... Като лекар бях принуден да присъствам на смъртта на много хора. Така протече животът ми, че повече бях свидетел на насилствена смърт.......Веднага след дипломирането ми през 1943 г. постъпих като лекар в хирургическото отделение на болницата “Б.Ч.К.” Бомбардировките довеждаха много убити и ранени.Участвах във войната - пак убити и ранени. После, от 1945 г. – лагери, затвори до 1955 г.... Така навикнах със смъртта.
Хората реагират различно като усетят края: едни се вкопчват в теб и молят за помощ, други апатични, безразлични, примирени..
Един поглед, поглед на мадона, спокоен с християнска благост, не ще да забравя никога. То й и сега е пред очите ми Това бе погледът на жена, събрала мъката, болката, вярата и надеждата на целия ни народ през годините на изтреблението на интелигенцията ни - 1946 – 1950 г. Докарана бе по спешност в затворническата болница на Софийския централен затвор Людмила Крумова Славова – цялата сварена! Да, сварена в буквалния смисъл на думата.... Видях сивобялата попарена кожа, почти цялото тяло....Беше в съзнание само три дни. Отказа и морфина. Държейки ръката ми, прошепна: “Кажи на всички приятели,че изпълних дълга си. Така трябвало да се случи...”
Хора, граждани свалете шапки пред светицата Людмила Славова. Тя умря в разцвета на живота си, умря за всички нас, които днес се радваме на свободата и демокрацията.”

И накрая на материалът в памет на Людмила Славова нека поставим малкото каренце отпечатано в “Изход” със заглавие:
“ИМА ЛИ ДАВНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ – РЕМСИСТИ ?
Във връзка с жестокия побой, нанесен на кандидата за народен представител в Шестото Велико народно събрание Людмила Славова на 27 октомври 1946 г.- в деня на самите избори – едно от първите заседания на новия парламент е направено официално запитване по случая от депутатите от БЗНС – Никола Петков, Кирил попов и Кочо Бонев. Но до разследване, както и до налагане на съответното наказание за това престъпно деяние така и не се стига. Нещо повече, по повод запитването в парламентарната зала коминтерновския палач – доскоро зован като “вожд и учител на българския народ” - Георги Димитров изрича недвусмислената реплика (документирана в протоколите на заседанието), от която лъха откровен цинизъм.
Така или иначе днес имената на комунистическите бандити от Коньово са известни Доньо Михайлов Недялков от Димитровград (през 1992 г. е бил жив), Васил Колев Сербезов от Нова Загора (през 1992 г. бил жив), Илия Желязков – Джагата, Жечо Вълчев от Коньово (през 1992 г. е бил жив), Георги Стефанов, Георги Радонов, Андрей Иванов Здравков, Кольо Дядката.
Остава по случая да се произнесат компетентните органи. И ако не друго, поне морална присъда на обществото днес е абсолютно наложителна, за да може наистина да бъде затворена една от трагичните страници на нашата близка история”.
Така завършва кратката бележка на “Изход” бр.3 от 1992 г. От тогава минаха 15 години и нито реална, нито морална присъда над палачите не бе произнесена. Напротив с времето те се окопитиха и започнаха да претендират, че са работили за интереса на родината, а жертвите им просто или са били бандити или не са разбирали повелите на епохата. А колкото и тъжно да звучи, ние в “Позиция” публикуваме материали за живота на нашите предшественици – социалдемократи, за да не останат техния жизнен път и делото им завинаги покрити от праха на мълчанието или съдбата им да бъде пренаписана със задна дата в удобен вариант от силните на деня , както често се е случвало у нас.

София 31.07.2007г.
“Позиция”

Темата за изборното насилие и отношението към него у нас ще продължим със статия та на Людмила Славова “Политическо безсрамие”. Тя е писана по конкретен повод - начина на отразяване на изборните събития у нас от “услужливи” западни журналисти, но в тази си част е актуална и в наши дни. Нима в зората на прехода демократичните сили в България не се осланяха на подкрепата и моралните устои на западната демокрация. Какво се случи на практика? Очакваните застъпници от Запад братски се целунаха с бившите си врагове и агенти на ДС, защото последните си платиха индулгенцията, а както е известно от времето на Древния Рим – парите не миришат. Дори изпратиха политически представители като г-н Фридрих Рол, които на практика трябваше да заличат и малкото останало от традиционните демократични партии. Че подобна борба за оцеляване и налагане на моралните ценности са водили нашите предшественици в края на 40-те години на ХХ-ти век се вижда от материала на Людмила Славова. Борба на два фронта, без подкрепа, изоставени и предадени. Затова трябва да направим всичко възможно дейността на хората от това поколение да не потъне в забравата подготвена им от наследниците на техните палачи.

ПОЛИТИЧЕСКО БЕЗСРАМИЕ
Людмила Славова
(Публикувано във в.”Свободен народ” бр.228 от 9.11.1946 г.)

.“Изборите в България бяха проведени абсолютно честно – по демократичен начин”, повтаря от Белград г. Рене Бюлер.Не искам да оспорвам журналистическите похвати и главно верноподаничеството на този чужденец към новата религиозна църква – комунистическата партия Неговите писания, особено последните не отговарят по форма, съдържание и “цветист стил”, патент на една българска партия, на неговия произход. Пристрастните му и неверни твърдения ме възмутиха и накараха да посегна с още счупената си и гипсирана ръка да изкажа насъбралото се човешко възмущение от чужди и свои.
Тук не мисля да оспорвам и заглушавам “правдата и истината” по изборите, която г-н Бюлер изнася. Българският народ от градове и села знае истината, защото пред него са още пресните гробове, счупени глави, ребра и ръце и безпримерното варварство на най-тираничните избори, станали у нас.
На чия съвест ще легне отговорността за пролятата и проливаща се още кръв, ние знаем.Ние , българите, пет века не сме забравили, че сме българи, а сега господин Бюлер идва да ни учи, той, който забравя, че тъпчи нашата земя. Ние не сме разочаровани от него, нито умъчнени от абсолютно неверните му изказвания и твърдения “ имайки предвид политическите му убеждения”
“Българските избиратели са имали пълна възможност да изразят свободно волята си” – казва Централната комисия за обществено наблюдение на изборите
На горната комисия държа на разположение избирателната си карта, тъй като Людмила Славова, кандидат-народна представителка в Нова Загора, бях възпрепятствана да гласувам и съм готова за анкета
Обвинявам не само послушните непосредствени извършители на неокачествимото престъпление в самия изборен ден в с. Коньово Ново-Загорско, съобщено и в официалното комюнике на М-вото на вътрешните работи, а обвинявам и тия, които са дали ПАРТИЙНАТА ДИРЕКТИВА – думи на един от побойниците и мъчителите ми.
Питам: как можаха всички отговорни и неотговорни фактори да възпират своето “възмущение”, до сряда вечер, 23 м.м. частично в моята колегия? И как, по свое усмотрение и своеволие ли, започнаха безчинствата от определен ден повсеместно в цялата страна?
На самия изборен ден бях по проверка на секциите на с. Коньово и ЛИЧНО посетих премазаните от бой двама наши застъпници, които са между битите над десет души. Имената и подробностите са в “отнетите” ми документи, пари и писалка.
Аз се осмелявам да обвинявам без страх, защото от изживяното по-страшно човешкият ум не може да си помисли: видях разплакани майки и деца, писъците им, още чувам, ужаса в очите им още веднъж, синявиците и кръвта по гърбовете на българските избиратели са пред очите ми, и е събрано с моя собствен изживян и неокачествим с човешкия морал ужас в един кошмар на “ най-, спокойните и законни избори”
Жени, майки, сестри и всички български граждани, от ваше име аз обвинявам и търся гаранция за свободата и живота ни. Затова ние трябва да работим срещу позорящите низки сили на варварството, които днешните претенденти твърдят с нечувано нахалство, че са ги победили. В името на човещината, свободата и демокрацията болшинството, грамадното болшинство от народа, сред който бях, съм и ще бъда, трябва да продължаваме борбата