БСДП ЩЕ РАБОТИ ЗА СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА С НЕИЗПЛАТЕНИТЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

През месец юли 2002г. БСДП внесе в Народното събрание поредица от законопроекти, които третираха един съществен социален проблем у нас - изплащането на вземанията на работници и служители, дължими от работодателите на предприятия, обявени в несъстоятелност. ( Пълният текст и мотивите на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя и Закона за изменение и допълнение на Търговския закон са публикувани в бр.1 и бр.2 на "Позиция" и могат да се намерят в Интернет на адрес www.bsdp.bg.). Те предлагаха съвременно решение на въпросите, съобразено със Социалната харта и Конвенция № 173 на МОТ, такива, каквито съществуват в много развити европейски страни. Шест месеца управляващите се правеха, че нищо не забелязват и идеите събираха прах на лавиците на комисиите в Народното събрание. Съвместната инициатива с разработчиците на законопроектите - експерти от КНСБ през месец октомври 2002г. ги накараха единствено да заявят, правителството има свои идеи в тази насока и ще ги представи до края на 2002г. Предвиденият в правителствената програма срок 18.12.2002г. , обаче изтече, а законопроект по темата /"Работнически вземания", така и не се появи. Това не пречеше на представители на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) спокойно да признават, че дължимите суми към работници и служители на предприятия в несъстоятелност са многократно по-големи от официално обявените в средата на 2002г. - 125 милиона. Причината, разбира се, се крие не в недобросъвестността на оценителите, а на сложните взаимоотношения работник - работодател по отношение на изплащането на дължимите вземания - работна заплата, обезщетения и други. През месец януари 2003г., посредством Парламентарния съюз на ОДС, въпросът за Законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя бе поставен два пъти за включване в дневния ред на Парламента. Народните представители от мнозинството с механичното си мнозинство упорито го отхвърляха. Те, естествено, бяха далеч от проблемите на хората в стотиците фалирали предприятия като Балканбас, които стискаха съдебни решения в ръце и виждаха как парите от масата на несъстоятелност няма да стигнат до тях. Медиите увлечени в големите приватизационни скандали на управляващите също не обърнаха внимание. Вярно е, че въпросът:"Къде ще отидат и колко са милионите, които се въртят по сделките на БТК и Булгартабак ?"- е съществен, но ако той е важен за обществото като цяло, то за неговите отделни членове, останали без своите 500 или 1000 лв.,дължими като заплати от години, има не по-малка важност. Проявената активност в Парламента все пак накара Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание да постави Законопроекта за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя в дневния си ред. На заседанието, проведено на 30.01.2003г., решение така и не бе взето. В изказванията на представителите на МТСП прозираше неясна обида, че някой ги е прескочил и изпреварил в законодателната инициатива. Опитите да се смесят материите на социалното осигуряване и неизплатените вземания се оказаха несъстоятелни дори за членовете на мнозинството в комисията. Че проблема за неплатените заплати съществува и ще се разраства в бъдеще, ако не се намери решение, никой не отрече. Никой не отрече и това, че законопроекта се опира на основните положения в Конвенция №173 на МОТ, чиято ратификация България не може дълго да отлага. Все пак във въздуха увисна отговорът на питането:"Колко месеца трябва да се чака за правителственото предложение?" БСДП ще продължи да настоява проблема с неизплатените вземания на работници и служители от предприятия в несъстоятелност да бъде решена по убедителен начин във възможните кратки срокове. Ние ще продължим да изискваме задълженията към обикновените хора да не бъдат загърбвани заради корпоративни интереси. Дълбокото ни убеждение е, че само партньорството между труда и капитала може да бъде конструктивно. Всеки опит да се забрави интереса на по-слабата страна, тази на работниците, ние ще контрираме във взаимодействие със синдикатите, с наличните демократични средства. Редно е управляващите да разберат, че копаейки дупка по дупка могат да изровят между себе си и хората пропаст, която трудно може да се преодолее, а това не е в интерес на европейския път за България. 31.01.2003 г.

Йордан Нихризов