ДНЕШНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МАНИПУЛАЦИИ И ТЕХНИТЕ СТАРИ ТОТАЛИТАРНИ КОРЕНИ

Подмяната и фалшифицирането на историята бе едно от основните направления на тоталитарната комунистическа машина. Поправяха се или изчезваха документи, преиначаваха се исторически факти и като в “1984 година” на Оруел с това идеологическо мероприятие се занимаваха цели държавни институции под вездесъщият надзор на могъщата Държавна сигурност (ДС). Услужливи “свидетели” пишеха удобни за властимащите спомени, подчертавайки тяхното величие. Притиснати родственици набързо “оправяха” и неглижираха “грешките” във вижданията на свой известен роднина, с цел да се докопат до заветните привилегии на комунистическото управление. За да се героизират имената на едни, други трябваше да бъдат представени като черни дяволи. Стигаше се до там класици на българската литература и видни общественици да бъдат заклеймявани като фашисти без да са имали даже хабер за “Учението на фашизма” на италианския му водач Бенито Мусолини. Учениците в родните школа зубреха за измислени чутовни борби между комунисти и фашисти в България, които заемаха почти половината от времето в средата на ХХ-ти век, а след това в системата на политическата учебна година по месторабота се набиваше, че единствения верен път е начертаният от Москва - съветският. Народът раждаше по този повод свежи анекдоти като теоремата, че всяка крива, успоредна на “Априлската линия” е права линия, но това не пречеше пленумът дал властта на диктатора от Правец да се славославя от театралната сцена, от филмовия екран и даже в научната литература, чиято тематика отстоеше на светлинни години от политическата. Опълченският кръст в памет на Ботев и неговите четници, издигнат в Стара планина бе изчукан и превърнат в петолъчка, а поетът-революционер бе вкаран в редиците на социалистите – утописти, за да се върже българския принос към епохата на руските мислители Чернишевски и Добролюбов.
За идеологическото полиране на мозъци, което стана фундамента на днешната чалга култура, се ползваха всички методи и средства. От време на време за гарантиране на парадна безпристрастност, освен от СССР, авторитетно се трапосваха и становища на западни “журналисти” или “общественици”, които срещу съответната сума бяха готови да се закълнат, че са виждали как фараонът Рамзес ІІ срича за принадената стойност в ръка с първия том на творението на Карл Маркс – “Капитала”. Като пример в брой 43 на “Позиция” бе препубликувана от в.”Свободен народ” от 09.11.1946 г. гневната статия на Людмила Славова “Политическо безсрамие”. В нея авторката с незарастнали все още ръце от нанесения й от новозагорските ремсисти побой въстава срещу писанията на г-н Рене Бюлер за честно проведените избори за VІ-то Велико народно събрание у нас през есента на 1946 г. Е, естествено въпросния апологет на комунистическата демокрация за по-голямо удобство наблюдава процесите в България по онова време от Белград.
Миналото на българската социалдемокрация твърде често е ставало обект на подобни идеологически промивки. Причината се корени естествено във факта, че социалдемократите у нас са били едни от най-големите противници на диктатурата и най-вече на болшевишката, но същевременно са имали общи корени с отделилото се през 1903 г. течение на тесните социалисти, овладяно през 20-те години на миналия век от агентите на Коминтерна и наречено през 1919 г. БКП. Дамгосани в края на 40-те като социалфашисти, опортионисти, ревизионисти и всякакви други “исти” техните дела и биографии или са погребвани в праха на времето, или с усилията на “добри учени” са рендосвани и приковавани съобразно канона, често, за да блеснат комунистическите герои и да служат за урок на младите да не кривнат от правия път.
Ако някой си мисли, че с падането на Берлинската стена през 1989 г. в България нещо в посочената област като методология на силния се е изменило, дълбоко се лъже. Методите станаха по-рафинирани, но и по-дръзки, въоръжени с техниката на новото време и с проблемите на отчуждеността и размиване на чувството за чест и идеали. Феноменът често кръщаваме по народному с неговите изяви – чалгакултура или мутродемокрация. Тези определения до голяма степен напомнят за надмощието на простотията над мисълта, но докато в началото на червения тоталитаризъм от 40-50 те години на ХХ-ти век, водещо в налагането е било насилието, то днес тъпотата господства със съгласието на закупеното мнозинство. Колкото до процеса на пазаруване на въпросното мнозинство, за подчинеността му се заплащат на ръка жълти стотинки по време на избори, но за промиване на мозъци се вкарват милиони по разни медии, които ежедневно го облъхват в необходимата насока. Защото в епохата на глобализацията не е важно какво и как се е случило, а дали и как е то е било оповестено. Така нахално в информационното пространство се пробутват твърдения, които дори противоречат не само на нормалната логика, но и на утвърдени и известни исторически факти. Какво от това, си казва безразличната публика, силните пишат правилата и историята. Голяма работа, че истината е смачкана, както някога, нали днес са на мода кавърите, а киноиндустрията бълва исторически фантазии, които поради липса на интереси и познания се приемат за 100% достоверност и даже стават пример за подражание.
Кражбата на идеи и идентичност, манипулации и клюки са неща обичайни в информационния поток. Изброените язви засядат в мрежата на Интернет и се мултиплицират преднамерено или случайно по разни издания. Ако неангажиран наблюдател например, се опита да надзърне, търсейки нещо за БСДП ще установи, че или в последните 8 години има поне 3-4 политически субекта с подобна абревиатура, в разрез със Закона за политическите партии, сдружаващи се с целия политически спектър, а по някога и по между си, ала разделяйки се на другия ден или че си има работа с формация на нервно болни хора, които не държат на мнението си от днес до утре, сменят си ръководствата през седмица и гневно заплюват тези, с които вчера са се споразумели за общи действия. На всичко отгоре в най-голямата търсачка в Интернет “Гугъл” ще ви попитат на два пъти с големи червени букви дали не търсите случайно БСП, а от няколко “справочника” ще ви информират как след смъртта на д-р Дертлиев и даже още след 1998 г. името БСДП не винаги точно отговаря на онова, което е Българската социалдемократическа партия, навярно защото така е угодно за маститите им създатели. Други любезно ще скъсат връзката между възстановената на 26.11.1989 г. БРСДП (о) и нейното ново име БСДП възприето на Първата национална конференция на партията на 05.01.1990 г., проведена в зала “България” в София. Причината е проста – на 07.12.1989 г. същата партия става член-основател на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). После в някой материали неудобните лидери на традиционната социалдемокрация ще бъдат идентифицирани като членове на СДС или ОДС, коалициите, в който БСДП участва, но в никакъв случай не и като социалдемократи.
Преднамерената журналистическа “неграмотност” обикновено се гарнира с голямо високомерие от авторите на тези псевдоинформации, които почти никога не реагират с опровержение или уточнение. Така с международна помощ вече ще трябва да поправим българската история, защото има във виртуалното пространство партия, член на Социнтерна от 1893 г., която е основана с документирано решение на Софийски градски съд през месец декември 2002 г. Но какво е един век разлика във века на манипулацията?
Навярно малко успокоение може да ни бъде факта, че не се е родило нищо изключително ново под слънцето. Затова в рубриката: “Незабравимите наши предшественици” ще продължим да изваждаме на светло погребаната истина за българската социалдемокрация, в опит да я съхраним за бъдещите поколения, които навярно ще мразят да ровят в прашните пожълтели архиви.
Годината е 1945 – та. Комунистите са започнали своята атака за превземане на БРСДП. Отпорът на главния секретар Коста Лулчев и неговите съратници Григор Чешмеджиев, Кръстю Пастухов, Атанас Москов ражда БРСДП(о) и вестник “Свободен народ”. Започва конкуренцията с довчерашните другари, готови да предадат делото на слугите на сталиновия режим. От основателите на партията, от патриарсите на социалдемокрацията са останали живи единици. Най-видния сред тях, политически все още активен, е Константин Бозвелиев. Естествено последва първата манипулация с неговото име и авторитет, метод до болка познат ни днес.
Във вестника на БРСДП в ОФ “Народ” в брой 366 от 10.12.1945 г. е публикувана статията на Бозвелиев “Монархизъм или република”, а в следващия брой 367 от 11.12.1945 г. се оповестява:” Видният социалист Константин Бозвелиев заклеймява махзарджиите!” За несведомите за проблемите на времето, с този турски термин са “заклеймени” представителите на тогавашната опозиция, които нежелаейки псевдоизбори под съветски контрол информират Западните демокрации за състоянието на нещата в България.
На провокациите патриархът на българската социалдемокрация, верния другар на Янко Сакъзов отговаря с писмо до Коста Лулчев, публикувано в брой 281 от 18.12.1945 г. на в.”Свободен народ” под заглавие “Още една лъжа разобличена”. Текста на писмото с малки съкращения ще предадем така, както е публикувано в уводната страница на вестника:
“ Др. Лулчев,




В бр.366 от 10 декември 1945 година на в.”Народ”е поместена уводна статия под надслов “МОНАРХИЗЪМ ИЛИ РЕПУБЛИКА”, като под статията е поставен литографиран моя подпис. Дължа да заявя, че такава статия на в.”Народ” аз не съм пращал. Тази статия е писана от мен през 1911 година, при изменение на Конституцията и е поместена в бр.2 от 5 март 1911 година на в.”Светлина”, излизащ в гр.Казанлък, която статия сега се намира в сбирката ми от статии, издадени през 1930 година под надслов “В защита на социализма”. Мислите, които излагам в тази статия и сега споделям, но така както е дадена във в.”Народ”, читателят остава с впечатление, че аз сега съм я изпратил нарочно на редактора на вестника, макар в хрониката да се съобщава, че е заета от в.”Светлина”.
В брой 367 от 11 декември 1945 година на същия вестник е поместена моя снимка, с изявление под заглавие:”ВИДНИЯТ СОЦИАЛИСТ КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ ЗАКЛЕЙМЯВА МАХЗАРДЖИИТЕ”. Тези “мои изявления” в.”Народ” препечатвал от в.”Септември”, който излизал в гр. Казанлък. Изявления пред в.”Септември” не съм правил. Такъв вестник в гр. Казанлък не излиза.
Случаят с тези “изявления”, напълно изопачени, е следния: Преди два или три месеца ме посети един младеж от гр. Ст.Загора, когото не познавам. Представи се за наш другар и се казвал Росен Георгиев. После разбрах от нашите младежи, че не бил наш другар. Същият Росен Георгиев беседва с мене доста много време по разни въпроси. Постави ми и следните три въпроса: Как гледам на Отечествения фронт, какво е мнението ми за чуждата намеса в нашите вътрешни работи и трябва ли да се произведат законодателни избори в България. Тези бяха трите въпроса, така приблизително формулирани. На първия въпрос аз му казах следното: Аз лично и партията сме за Отечествения фронт – за тази коалиция от четири партии, но съм за ОФ в оная му форма, в която той се роди преди и на 9 септември при автономия на всички партии и при равноправието им. На втория въпрос по принцип, изказах както моето така и становището на партията. Ние социалистите сме, изобщо, против чуждата намеса в нашите вътрешни работи, на която и да било малка или голяма държава. Името на г-н Никола Петков никога не съм споменавал. Той е от младите политици и аз дори не го познавам. Що се касае до третия въпрос – изборите,, казах му, че аз съм на становището, че избори трябва да се произведат в България, за да се нормализира положението в страната, но ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ИЗБОРИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СВОБОДНИ, да участват всички партии и да бъде въобще осигурена свободата на всички партии, за да се състезават идейно. Всичко друго в моите “изявления” е изопачено.
................................................................................................................................
На в.”Народ” досега съм изпратил само една статия за др. Янко Сакъзов, но редактора на вестника не благоволи досега да я помести във в.”Народ”. Когато я изпратих, а то бе на 2 февруари 1945 година, в-к ”Свободен народ” не излизаше още.. Писана бе по случай годишнината от смъртта на др. Янко Сакъзов.
Други статии снимки или изявления не съм изпращал на в.”Народ”, няма и да изпращам. Бих желал в.”Народ” да не си служи повече с моето име, нито с мои снимки.
Ако има нещо по моите становища, ще го кажа чрез партийния орган в.”Свободен народ”
Приемете , мой стари другарю Лулчев, най-искрените ми и другарски поздрави”
Следва саморъчния подпис на Бозвелиев. Коментарът колко много си приличат и колко много се различават политическите спекулации тогава и днес е излишен.
Интересни бели петна се появяват през тоталитарните години и в биографията на Григор Чешмеджиев – първият директор на в. “Свободен народ”. За да излезе навярно книгата за него по онова време, както вече писахме в предни броеве на “Позиция”, решителните му действия с напускане на правителството на Отечествения фронт през лятото на 1945 и преминаване в редиците на демократичната опозиция се обясняват с болест и заблуда, с натиск, оказван от недобри другари. Истината за идеите и атмосферата в семейството на големия социалдемократ в годините след преврата на 9.ІХ.1944 г. намираме отново на страниците на в. “Свободен народ” брой 210 от 20.10.1946 г. Там, под заглавието “Едно име, което е знаме” е поместена статия за съпругата на Чешмеджиев, която месеци след неговата кончина става кандидат за народен представител от листата на Обединената опозиция ( БЗНС на Никола Петков и БРСДП (о).Ще илюстрираме материала с два кратки откъса от него:




“ БЕЗСМЪРТИЕТО НА СПОМЕНА
На стълбите, които водят към втория етаж, е седнала между слушателите една жена. Облечена е цялата в черно. И без да се вгледате внимателно в нея, обхваща ви чувството, че до вас седи една необикновена слушателка.
Тя трепетно поглъща думите за безсмъртната борба за свобода, за братство между земеделци и социалисти, за великото предназначение да изпълниш безстрашно гражданския си дълг....Някакъв далечен спомен я кара да бледнее. През замрежените клепачи жената вижда друг образ, застанал на малката естрада. Друг пламенен водач говори за същите безсмъртни идеали...
.................................................................................................................................
БОГАТСТВОТО НА НЕВЕНА ЧЕШМЕДЖИЕВА
Увлечени в трогателния разказ, ние забравяме въобще да задаваме въпроси. Пак сама другарката Чешмеджиева се връща на темата, която е цел на нашето посещение
- Никога не съм била общественица в истинския смисъл на думата. Приех да бъда кандидатирана за народен представителка, защото считам, че по този начин продължавам неговото дело. Мъжът ми като всеки идеалист, не ми остави богатства – остави ми само честното си, златно име И аз се гордея с него. Искам да продължа борбата до край – до деня на възтържествуването на неговия идеал за свобода и демокрация! И вярвам, че този ден е близък!”
Илюстрирахме два реални факта от миналото на българската социалдемокрация, такива каквито са и ще продължаваме и в бъдеще да следваме поетата посока, защото най-точния лек срещу политическата манипулация е правдата и истината, а най-здравия противник на полираното чалгасъзнание е интереса и знанието.
“Позиция”