НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Под заглавията на уводните статии на в.”Свободен народ” в периода 1945-1947 г. често стоят инициалите Х. К. П. Не е трудно да се досети човек кое е лицето, което се подписва така. Това е старият социалдемократ Христо Константинов Пунев. И макар той да е бил виден сторонник на силата на перото, днес се оказва трудно да се опише неговия жизнен път, даже с най-едри щрихи. Името му отсъства от поетичните антологии и от сборниците с биографии на български писатели. Единствено в литературния атлас стои многозначителното изречение: “Христо Константинов Пунев (Христо Венковски) - един от първите поети социалисти, пионери на социалистическия печат.” Подозрително е, че комунистическата пропаганда, която е свикнала с лекота от мухата да прави слон, тук на удобна почва е крайно лаконична. Всъщност се сблъскваме с типичната ситуация за съществуването на човек, с биографията на който червените шамани имат проблем и тогава естествено е задействан механизмът на мълчанието.
В случая с Христо Пунев два са “тежките” от идеологическа гледна точка моменти. Неговата първа стихосбирка е с предговор не от кого да е, а от Вела Благоева, но пък неговата дейност след “победния 9-ти септември 1944 г.” се свързва не с “вожда” и “учителя” на родния пролетариат Г. Димитров, а с презряната от комунистическата пропаганда обединена опозиция. Е, Христо Пунев не е включен в показния процес по дело № 1785 от1948 г. срещу Коста Лулчев и ръководството на БРСДП(о) и името му отсъства от произнесената присъда № 978А от 16.11.1948 г., но той е народен представител от VІ-то ВНС, избран с бялата бюлетина, за който президиумът на същото дава съгласие да бъде съден, заедно със своите колеги. А в годините на тоталитаризма, когато се гони светлия пример на идейната чистота, това да се обявиш срещу комунистическата диктатура е проблем, и то какъв. Но нека оставим настрана тегобите на комунистическите доктринери и се опитаме да очертаем по откритите и изровени от прашните лавици страници образа на социалдемократа

ХРИСТО КОНСТАНТИНОВ ПУНЕВ

Неговата рождена дата е 01.01.1979 г., а градът, където се е явил на бял свят е Пещера. За своето семейство самият Пунев пише в предговора на една от книгите си: ”Понякога майка ми, измъченото лице, на която започнах вече да забравям, наведена през мразовитите вечери, над загасналото огнище и пред слабо мъждукащото газениче, наплитайки изпокъсаните ми шарени чорапи – спомняше си за баща ми, когото не познавам, заглеждаше се кой знае де далеко, в миналото, и току ще заприкаже:
- Их, от Узунджово той носеше накити за момите, броеници и шамии за старите, на мене ту копринена кутния или сребърни пофти, разглеждаше и някакви писма и, ей там, и онази свята книга – тя посочваше към Иконостаса – и все чудни работи разказваше за големите, които ще дойдат да бунтуват...”
Очевидно Христо Пунев, останал рано сирак, не е успял да се сдобие с високо образование, каквото са имали повечето от социалдемократическите лидери от онова време. По сведения от парламентарния архив той е завършил някогашния пети клас, тоест основния курс на обучение.. Въпреки това неговите въжделения са насочени към литературата и през 1896 г. издава първия си сборник разкази “Из живота на бедните”.
Поетичната му душа се свързва с младата българска социалдемокрация и Пунев встъпва в БРСДП. В началото на 1905 г. от Дружествената печатница “Труд” гр.Пловдив излиза и първата му книга със стихове “Нови дни”. Предговора към стихосбирката написва на 18.ноември 1904 г. жената на Д. Благоев – Вела Благоева. В него тя казва: ”От едно художествено произведение, каквато е сбирката от песни на нашия млад поет, която предлагаме на българския четец, иска се не само красота на формите, но и възпроизведение на живота с неговите копнежи и устреми напред към доброто и прекрасното: изображение на нашето аз, с неговите копнежи, блянове и страдания.” И по-надолу следва сравнението: ”Реализмът не толкова нов в изящната литература. На тъмните герои служеше със същия жар чутовната френска писателка Жорж Занд (Санд), както и Максим Горки ги възпроизвежда днес. Тяхната песен пее и нашия певец в тази сбирка.”. Предговора завършва с окуражителното: ”Но... нашият строител и разрушител твърдо стои на краката си, с вяра в гърди, за общото щастие на човечеството, той гради без спир деня и нощта. На този смел борец се посветяват тези песни, тях пеят дъщерите на труда.” Стихосбирката издадена от Пунев под псевдонима Христо Венковски играе както ще видим твърде важна роля в живота му. Тя дава начало на поетичното му творчество и става причина след години да бъде приет в Съюза на българските писатели.
Сред творбите на Христо Пунев трябва да се прибавят и стихосбирките :”Глас в пустиня”(1908 г.), “Неизплакани сълзи” (1923 г.) и антологията “Книга без име” (1931 г.) Творчеството му е разнородно както и неговите интереси. През 1919 г. издава сборника “Думата на фронта”, който сам определя като “откъслеци”. Ориентира се към стопанската проблематика с изследванията си “От Узунджово до Пловдив” (1935 г.) и “Килимарската промишленост и Тютюнът у нас и в чужбина”(1930 г.) В тях се опитва да представи българското стопанство от онези години, а причината за тази нова творческа насока е, че Христо Пунев се превръща в радетел на тогавашното българско кооперативно движение, в чиято основа стои социалдемокрацията у нас. Сътрудничи на кооперативните издания и на в.”Кооперативна защита”. Това особено ярко проличава, когато след преврата на 19.05.1934 г. политическите партии са забранени и лидерите на БРСДП(о), а сред тях и Пунев, осъществяват своята политическа дейност като кооперативни дейци. Наред с изброената тематика пише “История на Съединението”, “История на Пловдив”, “Кънчата” – повест из историческото минало на Карлово, издава сборник със спомени “Голгота” (1934 г.) и др. Сам участва в разпространението на своите творби, вплетени в Библиотеката “Наша дума”, най-вече чрез книжарница “Заря” на Благой К. Пунев в гр.Пещера.


Христо Пунев,Коста Лулчев, Димитър Нейков и Петко Търпанов пред ковчега на Янко Сакъзов при погребението на патриарха на българската социалдемокрация 02.02.1941 г.

Христо Пунев работи като редактор в социалдемократическия вестник “Народ”, но в сложната ситуация в началото на тридесетте се разгаря конфликт между него и ръководството на изданието. Поетичният му нрав го кара да излее своите виждания в специално издадена брошура през 1933 г., озаглавена ”Нашите работи –Quid obsurum-или защо напуснах в.”Народ”.
В политиката Христо Пунев взема дейно участие още в годините след Първата световна война. Той е няколко пъти депутат от квотата на БРСДП (о) като особено обагрени са с емоции участията му в 18-то ОНС (1919 г.) и 21–то ОНС (1923 – 27 г.). Това е времето, когато социалдемократите се сблъскват със земеделското управление време съпътствано от противоречия и баталии.
В годините на Втората световна война Христо Пунев е сред активно застаналите в защита на българските евреи. В подписката, подета от него, се включват хора с имена като Димо Казасов, Стоян Костурков, Иван Руневски и др.
Както голяма част от социалдемократите Христо Пунев посреща възторжено преврата на 09.ІХ.1944 г. С протокол № 3 от 24.10.1944 г. ръководството на Българския писателски съюз (БПС) приема “Първи отечественофронтовски набор на съюза”. Под номер 71 заради стихосбирката “Нови дни” с известния вече предговор, за член е приет и Христо Константинов Пунев – Венковски. Със следващия протокол № 4 от 04.11.1944 г. от съюза, наред с проф. Богдан Филов, заради “фашистка дейност” са изключени проф. Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Фани Попова – Мутафова, Йордан Стубел, Славчо Красински и др. И под двата протокола стоят подписите на членовете на УС на БПС: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Боян Болгар, Димитър Пантелеев, Пантелей Матеев, Никола Фурнаджев. Само няколко месеца по-късно нещата ще добият друг облик. Във в.”Отечествен фронт”, бр.369 от 1945 г. комунистът Крум Кюлявков ще напише:”Това е злополучният поет, още по-злополучен бивш председател на писателския съюз, компрометираният по всички направления бивш директор на Народния театър и просто скудоумният нещастник в политиката Трифон Кунев /.../ В зеленото “Земеделско знаме” този господин започна да се подвизава в колоната “Ситни дребни кат камилчета”. А неговият събрат Георги Караславов ще прибави във следващия 370 брой на в.”Отечествен фронт” от 1945 г.:”Ако на страниците на тези вестници имаше и по някое антисъветско антрефиле, ако имаше по някоя подигравка срещу ръководителите на Англия и Америка, вместо “Народно земеделско знаме”, “Знаме”, “Свободен народ”, можеше да се пише “Днес”, “Вечер” и “Зора” (вестниците, определени тогава като фашистки).
Ситуацията е напрегната, изискваща позиция и Христо Константинов Пунев (Х.К.П.) я изразява ясно на страниците на в “Свободен народ”, така както Христо Венковски е излагал своите виждания за новите дни. Избран от Пловдивски избирателен район, той става депутат от БРСДП(о) в обединената опозиция на VІ-то ВНС. Там работи в Прошетарната комисия (днес Комисия за жалби и петиции на гражданите), в комисията по проверка на изборите и в тези, отговарящи за министерството на пощите и телеграфа и министерството на информацията и изкуствата. Дейността му като депутат завършва с прословутото решение на Бюрото на ВНС за даване разрешение за съдене на последните депутати от БРСДП(о) от 01.09.1948 г.
Житейският път на Христо Константинов Пунев завършва на 19.09.1967 г в гр.София.

Йордан Нихризов