ХРИСТО ПУНЕВ - ПОЕТ, ПОЛИТИК И ПУБЛИЦИСТ

В “Позиция” ще илюстрираме два момента от творчеството на Христо Пунев. Първият е с едно стихотворение на младия поет с псевдонима Венковски от стихосбирката “Нови дни”- тази, която го прави известен като творец в социалдемократическите среди. Вторият е от неговата късна публицистика, свързана с борбата срещу надигащата се диктатура. “Демагогията и насилието” е уводната статия на в.”Свободен народ” в брой 205 от 15 октомври 1946 г. След 12 дни е изборния ден за депутати в VІ-то Велико народно събрание. Предизборната борба е в ход, а маските на тъй наречените “носители на прогресивните идеи” падат една след друга. Под тях лъсва демагогията, а с нея и насилието, което скоро ще вземе връх в една тежка и обречена борба. Борба, в която всеки ще избере своя път на правдата и честа, а за някои тя ще се превърне в тяхната Голгота.

НА БОЙ МИ ЛИБЕТО ОТИДЕ

На бой ми либето отиде,
На бой свиреп – на грозна сеч!
Ах, младост няма то да види,
А може..... живо не е веч!
-
Кой знае? – там се кръв пролива-
Шурти гореща кръв порой
И брата - брата си затрива
С един замах в жестокий бой!
-
Той жив ще дойде – кой ли знае!-
Отиват рой – остават сал
Малцина живи: туй съдба е,
А маже той да е паднал!...
-
Отиде той – не ще се върне
Да види бащиний си край;
Че мойта младост ще посърне
И туй ще е о, Боже, знай!...
-
На бой ми либето отиде,
На бой свиреп – на грозна сеч...
Ах, младост няма то да види,
А може – живо не е веч!...

Христо Венковски от “Нови дни”

Снимка от оригиналното издание на "Нови дни" от 1905 г.

ДЕМАГОГИЯТА И НАСИЛИЕТО
Х. К. П.
Публикувано във в.”Свободен народ” бр.205 от 1946 г.


Политическата лъжа се резюмира с едно единствено име – ДЕМАГОГИЯ. Политическото “сработване” се движи под един единствен знаменател – НАСИЛИЕТО.
Демагогията и насилието са едноутробни рожби – те са рахитични близнаци. Тяхните родители са човешката алчност и вълчия нагон за давичкане и за умъртвяване на жертвите. Родителите и децата са познати от както свят съществува. И с развитието на обществата – разширявали са се, за учудване и съжаление, и плоскостите на политическата лъжа и на жестокото подчинение.
В нашето столетие и демагогията и насилието достигнаха до кулминационния си пункт: демагогията разсипа много души, а под ударите на свирепия терор – хиляди и милиони божи създания изчезнаха от лицето на земята. Народите се заблуждаваха от декласирани демагози и пред техните погледи се чертаеха най-светли перспективи – те, всичките, се движеха като лунатици и бясно се нахвърляха един върху друг, без да се познават дори, и напояваха и урви, и полета, и балкани с алената си кръв и с черепите и костите на свидните си синове издигаха пирамиди из “свещените” граници на империалистическия свят: ХИТЛЕРИЗМЪТ, ФАШИЗМЪТ, ВАРВАРИЗМЪТ И ВОЙНИТЕ СА ФАКТИ И ЕПОХИ НА ДЕМАГОГИЯТА И НА ГРУБОТО НАСИЛИЕ.
След големия капиталистически бяс – сега с право може да се твърди, че в обществения живот, който заблуждава, който лъже и който проповядва фантасмагории и рисува пред ожаднялите хора невъзможни условия - той развращава, той яде съвести и убива уморените души. А който разпилява човешката душа – той може да убива. Демагогът, като не успява с лъжата – готов е да вземе и камшик и парабел: от насилието на съвестта и над душата, чрез демагогията, до унищожението на физиката, посредством всевъзможните инквизиционни машинации – разстояние няма. Те се покриват!
Българският живот познава много политически лъжи – демагогията на миналото не е забравена: някога Драган Цанков, който си палеше лулата от Петербург, казваше, че с Русия политика не прави. Тоя голям хитрец знаеше чувствата на нашия народ към храбрите синове – братушките, нашите освободители, и умееше да се нагажда, за да управлява. Не на циничната демагогия ли се дължи историческия факт, че във Враца, при едни избори, бе поставена кандидатурата на руския цар за български народен представител?-Партийните наследници на дядо Цанковва усвоиха неговата тактика: един от министрите, които дойдоха след него, пред едно селско събрание беше казал на дребно- “драги селяни като дойдем на власт- ще ви построя мост”. На отговора на селяните:”господине, ами ние в селото, нямаме река”- демагогът не се поколебал и божествено отвърнал:”и река ще ви прокараме!...”
И противниците на старите цанковисти си служеха също с лъжи и измами – демагогията е въздух за българския живот. По едновременно с политическите лъжи – вървеше и насилието: Стамболов, изгубил вече почва, започва да управлява с терор. Участъците кънтяха от писъците и изтезаваните, устройваха се засади против “враговете и предателите”, а бащата на Конституцията Петко Каравелов и Илия Георгов безпричинно лежаха цели пет години в Черната джамия. По-късно при един белослатински избор, историята записа ”гасенето на свещите” и убийството на Щастливеца, а след това имаме кланетата през време на “десятъка” и, логически, едновременно чрез демагогия и чрез насилие – България се изправи пред кървава вакханалия на фашизма и на Борисовото всевластие...
И в днешните дни – не сме освободени от методите на “порочното минало”. Напротив, те са възприети и усъвършенствани от комунистическата партия и от нейните сателити, които до прегракване твърдят, че са представители на българския работен народ и от негово име действат за “спасението” на България. Накичили се с “прогресивни” идеи – се намериха пред затворена улица по въпроса за СОБСТВЕНОСТТА и сега се чудят как да се извинят пред селския народ – блъскат си главите и как да залъжат Америка, пред пълномощниците, на която в Париж декларираха, че ще има “НЕБИВАЛА, НЕВИЖДАНА, НЕПОЗНАТА И НЕЗАПИСАНА” до сега свобода при изборите за Велико народно събрание. Освен това тръгнали са агитки,жени, десетници и куриери – всички скъпо плащани! – из къщите да увещават избирателите в “НАБЛИЖАВАНЕТО НА ЗЕМНИЯ РАЙ” Една работничка вчера публично се възмущаваше в трамвая:”Втръснаха ми се тия събрания и митинги. Все едни и същи гласове- все едни и същи лъжи. От тях децата си не мога да опера...”
А пък за насилия – не питайте! Не ни е думата, че вестниците са под контрола, не е думата за “Росица”, не е думата за “Заград”( б.р. автора намеква за концлагерите с техните имена), нито прави впечатление, че кандидатите за народни представители се възпрепятствуват да изпълнят гражданските си задължения – не е дума за “свободата на събранията” в Лом, нито пък се оплакваме, че неотдавна нашите другари Данаил Трифонов и Тодор Крайнин бяха подложени на жесток побой в село Карабунар, а не бе ли арестуван в село Попово и пишещия тия редове, защото се явил да говори пред публично събрание, и разкарван посред нощ към полицейския дом в Борисовград? – Тъкмо дописвахме и поставяхме въпросителната – един близък ни поднесе следната “ПОКАНА. Днес, след обед в 3.30 часа, всички чиновници, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, да се явят в банката, от където ПОД СТРОЙ ще бъдат заведени на събранието, устроено от Националния комитет на българските кооперации в кино парк “Родина”, улица “Цар Освободител”, 14. За неявилите се ще се държи строго...” Под строй без изключение и заведени като – да кажем ли като стадо?...
ДЕМАГОГИЯТА И НАСИЛИЕТО СА ПОЗОРНИ ДЕЯНИЯ! Демагогията и насилието са отречени в културните страни – те ще трябва да бъдат презрени и у нас: С БЮЛЕТИНАТА СИ, НА 27 ОКТОМВРИ, ДА ЗАЛИЧИМ ПОЗОРЪТ НА НАШЕТО РЕВОЛЮЦИОННО ВРЕМЕ!

В своите публицистични творения след 09.ІХ.1944 г. Христо Пунев не веднъж се възмущава срещу пороците на властта, която е дошла в името и уж с идеите на прогреса, но се опитва да върне България в мрачните години на диктатурата. Избрахме тази статия, защото в нея авторът предугажда тясната връзка, която новите властници осъществяват между демагогията и насилието. Той, обаче едва ли е предполагал до къде ще стигнат комунистите в развитието на диктаторския модел в налагането на правилата на тоталитаризма. Навярно в последните години на своя живот Пунев е видял колко рафинирано и колко многолико може да бъде насилието. Предстоят още 40 години, в които хората в България не само ще действат под заповед и ще вървят под строй, но и ще бъдат принудени гласно да изразяват своя възторг, своята радост от това си положение по митинги и манифестации. Те ще крещят до безумие “Ура!”,”Долу!” и “Смърт!” без дори да се интересуват за каузата, която са ги принудили да отстояват, защото в ръцете си ще държат изписани красиво лозунги – символи на измамата, а над главите им ще се поклащат по шествия портретите на техните поробители. Демагогията ще стане управленска същност, а страхът от насилието ще навлезе в съзнанието и ще обремени нравствено няколко поколения. Така ще се роди хранителната среда за поникването на робския манталитет, където тъпоумието се конкурира със завистта като национална ценност и за всеки дръзнал да бъде различен е подготвено разпятие, а последователите на предателя се вият на опашки за своите сребърници.
Да, това беше обществото, на което днес някои възторжено ни предлагат ремикс, в който физически актьорите са други, но ролите са същите. Дали пък не е време, ровейки се в миналото, да прочетем внимателно написаното от нашите предшественици, за да се поучим както от техния пример, така и от техните грешки
“Позиция”