В ПАМЕТ НА ЧОВЕКА, КОГОТО ВСИЧКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ПОЧИТАХА И ОБИЧАХА

Преди шест години се сбогувахме завинаги с почетния председател на БСДП инж. Груди Панчев. От нас си тръгна, човекът, който всички социалдемократи почитаха и обичаха като роден баща, защото той запали в тях искрата след почти половин вековния тоталитарен мрак. Бай Груди, както гальовно го зовяхме не получи постове и облаги. Други в битка за славата се натискаха в челните редици на първите митинги, за да леят по поръчение огнени слова. За разлика от тях Груди Панчев не кривна по лесния път, не се отдели от своето верою и в тежките за партията моменти бе на своя пост. Когато в редиците на традиционната социалдемокрация, започна да се прокрадва с външни инжекции “прагматичната” максима:”Да изтъргуваме марката БСДП, докато още дават добра цена за нея”, той беше авторитетът повел несъгласните по трънливия път на трудна и неравна битка. Тази негова принципна позиция му спечели непринудената почит на младите му последователи, които го избраха за почетен председател на партията и ненавистта на службогонците чакали години, за да присвоят популярното социалдемократическо наследство. Червените шамани го загърбиха и решиха да си отмъстят като изключат името му от списъка на политиците, участвали в демократичните промени след 1989 г. у нас. Те, обаче грешаха в едно. Ако постове и популярност могат да се закупят с пари, то с пари не се купуват любовта и уважението в паметта на хората. За нас социалдемократите от БСДП той винаги ще си остане възстановителят на партията, човекът с голямото сърце:

ГРУДИ ПАНЧЕВ

Роден е на 25.09.1919 г. в гр. Дедеагач, Беломорска Тракия (днес Александрополис, Гърция). Заедно с родителите си споделя трагичната съдба на тракийските българи след Първата световна война и през 1920 г. семейството се изселва в гр.Кърджали.
В Кърджали Груди Панчев завършва основно образование, а после гимназия. Паралелно на основното си обучение, за да научи перфектно втори език, по настояване на баща му посещава и джамийското училище.
През 1939 г. заминава за Германия и записва инженерство в Политехниката в гр.Мюнхен. По време на следването се свързва с германска антинацистка група. През 1943 г. поради опасност да попадне в полезрението на немската политическа полиция заминава за Бърно (тогава в немския протекторат Чехия и Моравия), където продължава следването в местния университет.
Завършва висшето си образование през 1944 г.и завръщайки се към България през окупирана Югославия преминава в нелегалност, встъпвайки в състава на сръбски партизански отряд. След 09.09.1944 г. успява да се прибере в България и заминава отново на фронта като обикновен войник, а не като политически офицер.
След войната в периода 1945-1946 г. е преподавател по немски език в гимназията в гр. Кърджали.
През 1945 г. активно подкрепя групата на социалдемократите, начело с Коста Лулчев, които формират БРСДП(о). Работи като зам..главен редактор на в.”Свободен народ”. Неговите статии често са свързани със съдбата и проблемите на тракийските българи. В деня на изборите за VІ-то ВНС 27.10.1946 г. е застъпник на обединената опозиция. По някой сведения и спомени, разказани от самия него, той е опозиционния представител, изхвърлил през вратата пийналия комунистически лидер Г. Димитров, който в една от изборните секции вдига скандал, псувайки опозицията и нейните представители в избирателното бюро.. Този акт навярно е основната причина през есента на 1946 г инж.. Груди Панчев да бъде арестуван с мотивировката:”заради злостни политически коментари, с цел обезличаване на Отечествения фронт”, а след това осъден на 20 години затвор .
По затвори и в лагера в Белене инж. Груди Панчев прекарва над 12 години. През 1959 г. е освободен и въдворен за местоживеене в гр. Ямбол. Там работи по изграждането на завод “Сила”. В София се завръща едва през 1970 г.
На 26.11.1989 г. в партерния апартамент на инж. Груди Панчев на ул.” Цар Асен І” № 51 е възстановена публичната дейност на БРСДП(о) получила от 05.01.1990 г. своето традиционно име Българска социалдемократическа партия (БСДП). От там тръгват двата основни документа - декларацията за възобновяване на дейността до председателя на Държавния съвет Петър Младенов и телеграмата до председателя на Социалистическия интернационал – Вили Бранд. Две години по-късно по поръчение на БСДП инж. Груди Панчев осъществява лична среща с Вили Бранд.
Подписът на инж. Панчев в качеството на организационен секретар стои под първото обръщение на БРСДП (о) към българския народ с дата 28.11.1989 г. Той прочита на І-та Национална конференция, проведена на 05.01.1989 г. в зала “България” предложението за възприемане на името Българска социалдемократическа партия (БСДП).
В периода 1990 –1992 г. Груди Панчев заема втория пост в БСДП, този на главен секретар. Негова в голяма степен е заслугата за бързото й организационно израстване. След 39-я конгрес на БСДП (12-14 юни 1992 г.) инж. Груди Панчев дава път на по-младите, оставайки член на Националния комитет на партията.
През 1998 г. той е моралния фактор, който повежда недоволните от политиката на ръководството членове на БСДП към нов извънреден конгрес. Негов е изразът, че между нас социалдемократите и комунистите има един дълбок дол пълен с кости, който никой не може да заличи и да запълни. С него той се обръща към всички, които се опитват да ревизират миналото и да уеднаквяват жертвите и палачите. На конгреса на партията, проведен в гр.Пловдив (24-25.10.1998 г.) инж. Груди Панчев е обявен за почетен председател на Българската социалдемократическа партия, заедно с другите двама живи възстановители инж. Александър Константинов и Михаил Петков. Тази почетна длъжност, израз на уважение, той запазва до смъртта си на 01.03.2002 г. в гр.Кърджали.

“Позиция”