АКО СЕ БЕШЕ УСЕТИЛ НА ВРЕМЕТО ГОРСКИЯТ ?!

На връх деня 14-ти февруари, за който спорят поклонниците на любовта и влюбените във виното, представителният ежедневник “Труд” излезе с огромно заглавие, посветено на новата идея, внесена в Столичния общински съвет - с такса да се облагат организаторите на протести за ползването на площади и булеварди в София. Кой е пробутал тази авангардна новост в пазарната икономика на кмета Бойко Борисов не е известно, но в негово лице трябва да се търси автора на техниката за купуване на избори, включваща плащане на избирателните комисии, вместо на безпаричните цигани. Принципът се оказа еманация на пожеланието, отправено между таксиджиите: “Хайде, безаварийна и доходна!”. Ефектът му удари в земята не само политиците от малките, линеещи партии, но и здравите основи на оттъргуваното положение на големите играчи в управлението.
Очевидно разработката на тези, за които всичко е пара и далавера, трябва да продължи със свежи мисли в “защита на гражданското общество” от износената партийна система и те ти новата площадна такса. Цифрите за заплащане на протеста за сега са скромни – има, няма хилядарка и нещо за някой и друг час. Така де, ще ми се разлайват, ще скандират, ще вдигат шум и ще мърсят улиците, а после кой ще чисти, кой ще покрива щетите от нарушеното спокойствие на гражданите от задръстванията на трафика. Затова по бързата процедура, който иска да крещи - да си плаща, колкото по-силно скандира, по-висока тарифа. Нека се разберем, тук е столица, Европа. Нали навсякъде се ветрее онова синьото знаме със звездите. Тези дето ще ми се правят на селяни, ей там на полето да реват и да се кинат колкото си щат. Та единственото, което остава неясно в предложението е, до къде важат тарифите и дали те са едни и същи за жълтите павета, по булевардите до околовръстното, па и в кварталите след него.
И ако някой мисли, че само на софийските общинари им е влязъл в главата бръмбара как да ограничим протестите и да докараме келепир от тях, много се лъже. Преди месец група депутати от БСП под предводителството на г-н Мръцков, повечето от регион Стара Загора, решиха да изменят Закона за колективните трудове спорове като на практика елиминират правото на работниците на стачка. Понеже БСП взе властта като лява партия, но се вживя в своите икономически корени и подкара с дясна политика предложението предвижда ни повече, ни по-малко, при колективни трудови спорове един обстоен няколко месечен арбитраж. През това време ни “гък”, ни “мък”, тоест без дума на криво. На всичкото отгоре кандидат стачниците ще е нужно да си плащат на органа, който ще им прави арбитража. Ха, сега си представете, ако спорът е за неизплатени трудови възнаграждения, от къде ще им дойдат парите на обладаните от желание за протест и защита на своите права. Добре, че синдикатите се озъбиха, а техните протести подкрепиха и социалдемократическите среди (БСДП и ПД”Социалдемократи”), та в БСП набързо навиха законопроекта си на руло в очакване на по-добри дни за реализиране почина по възпиране на потенциално растящата народна любов към тристранната и коалиция.
Все в този ред на мисли, относно стремежа да се изгради у нас “пазарна политическа система”, която да стане рай за родната олигархия, се питам: ”Ами ако на времето горският се беше усетил и бе ударил една таксичка на партизаните за замърсяване на родните балкани или им бе начислил нощувките като в хотел с три звезди заради чистия въздух, що щеше да чини нашата антифашистка съпротива? Дали днешните важни червени бизнесмени щяха да са същите като нямаше да я има родната БКП с куфарчетата и задграничните дружества? Може би пък няколко поколения щяха да живеят с по-малко страдания, кой знае?”. Едно, обаче е вярно, че ако горският се бе усетил за тези доходни мероприятия овреме като влезе у нас Червената армия през 1944 г. той щеше да бъде първия оземлен за век и веков от Народния съд като гнусен представител на фашистката диктатура.
Защото някога, пък и сега, причината да се правят избори, да се сменят правителства, да има улични протести и да се изразява недоволство е, за да се даде на хората правото мирно да определят своите съдбини и да споделят позициите си. Ако тава право им се отнеме или някой застане с карнетката и почне да го таксува, тъй като бил десен или ляв с пазарна ориентация, остава единствената алтернатива - пушката и шумата. Тогава думата демокрация се заменя с диктатура и пак ехтят изстрели, раждат се герои и някой някому разплаква жалната майка.
Това е положението на практика, но днес в стрес от проблемите, залети от гълчавата на евтини прелести, колцина го разбират. Обществото очевидно задрямва в апатия по подобие на застойното Живково време и както в известния виц от тогава, току от коневръза се дочуе сервилно треперещ глас: ”Като сте решили да ни бесите всинца, въжето сами ли да си го носим или ще ни го дадете по профсъюзна линия?”
Е, никога не е късно за събуждане, но все някой трябва да навие будилника!

19.02.2008 г. Йордан Нихризов
Председател на БСДП