БСДП В ИЗГНАНИЕ

Може би един от най-слабо известните периоди от историята на БСДП е този от 1948 до 1989 г., макар той да има съществено значение за съхранение на позициите й в международните институции. Обикновено се пише, че след като ръководството на Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/ ( БРСДП /о/ ) и депутатите и от парламентарната група в VІ-то ВНС са арестувани през 1948 г. и срещу главния секретар Коста Лулчев и неговите съратници е произнесена на 15.-ти ноември същата година присъда № 978А, партията е прекратила своята публична дейност. Тази теза е най-удобна за нароилите се съвременни крадци на минало и идентичност, които си приписват част от историята на БСДП, за да обосноват собственото си съществуване на политическата сцена.


Така изглежда виенското издание на в."Свободен народ" месеци преди промянята у нас през 1989 г.

Факт е, че за разлика от БЗНС на Никола Петков, БРСДП/о/ не е била забранявана с какъвто и да е акт на властта. Историческа истина е, че след като групата начело с Нейков, Братанов и Митовски, участваща в Отечествения фронт (ОФ) като БРСДП се обединява на 11.08.1948 г. с комунистите от БРП(к) и възниква новата Българска комунистическа партия (БКП), никой от управниците не си е дал труда да се замисли за статуквото на организацията на презрените опозиционери “лулчевисти”. Достатъчно за сталиновите протежета е било нейните активисти да бъдат изпратени, къде със скалъпена присъда, къде и без такава, по лагери и затвори. Максимата:”Отрежи главата и тялото само ще падне”- е била широко известна. Самочувствието на диктаторите се е допълвало от мисълта за непогрешимост и вечност на тяхната власт, а освен на насилието те са разчитали и на страха и забравата. На отделни представители от някогашната социалдемокрация в тоталитарните години е било осигурено уютно съществуване като “общественици” от ОФ и БКП. На други къде с насилие, къде не, е било направено обвързване със службите на Държавна сигурност, а “най-заклетите врагове”, оцелели след репресиите са били разпръснати из страната и въдворени по местожителство. И всичко това до 26.11.1989 г., когато в дома на Груди Панчев в София на ул.”Цар Асен”№51 искрата пламва отново.
Така представена ситуацията е вярна за съдбата на социалдемократите, останали под комунистическия гнет в България. Оттатък “Желязната завеса”, обаче българската социалдемокрация е продължила да съществува и дори се е превърнала във водещ фактор сред съидейниците от останалите Източноевропейски страни. Нейно е било, в значителен период от време, представителството в Социалистическия интернационал и в ООН на поробените от комунизма народи. Всичко това се дължи до голяма степен на един ярък човек - социалдемократа и народен представител в VІ-то ВНС д-р Георги Петков и донякъде на случайността той да попадне, със самолета отклонен от полковник Михалакев, на 30.06.1948 г. в Истанбул.
Задачата на този и следващи материали е да повдигне поне малко завесата за дейността на българската социалдемокрация в емиграция и да призове останалите живи участници и свидетели да осветлят неясните събития и моменти.
Както вече беше отбелязано в статиите посветени на д-р Петков, той поддържа тесни контакти с европейската социалдемокрация по онова време. С помощта на нейни лидери, сред които Леон Блум, д-р Георги Петков се прехвърля от Турция във френската столица Париж, където през 1949 г. възстановява организационната дейност на партията в изгнание, а по-късно започва издаването на в.”Свободен народ”. Името на партията, посочено на заглавната страница на вестника е вече Българска социалдемократическа партия (обединена) в Изгнание (БСДП /о/ в Изгнание).
На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се състои конференция за учредяване на социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На нея д-р Петков присъства като представител на България и е избран в изпълнителния орган на съюза. През 1952 г. той се прехвърля в САЩ като пълномощник на Социнтерна в Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.
За дейността на БСДП /о/ в Изгнание и за нейните дейци информация днес може да се събере от разсекретените доклади на агенти на българската Държавна сигурност, тръгнали по петите им из света (сега тези хора твърдят, че са работили като разузнавачи за родината си). Материали има и в печатния орган на партията в.”Свободен народ”. Той започва да излиза във Виена по всяка вероятност през 1955 г. и продължава своето съществуване до март 1992 г. Главен “виновник” за това дълголетие е упоритостта на неговия издател - българския емигрант Стефан Табаков, който става член на ЦК на БСДП /о/ в Изгнание и след смъртта на д-р Петков на 26.04.1968 г на практика оглавява партията. Изданието носи всички белези на материалните трудности, от грубата хартия и циклостилния печат до неговата периодичност и тираж, съобразени вероятно с постъпващите финансови средства. За печатането му Стефан Табаков разчита на създадената фондация и на емигрантските волни пожертвования. То все пак е лъч в непрогледната тъма на червената диктатура и отразява вижданията и позициите на българската социалдемокрация по важните през годините проблеми.


Стефан Табаков като ръководител на БСДП(о) в изгнание.

До края на живота си д-р Георги Петков присъства на страниците на вестника със свои статии във всеки брой. Периодично от името на БСДП /о/ в Изгнание се правят обръщения по случай Нова година или Първи май към българския народ или към трудещите се у нас, които понякога звучат и от предаванията на радио “Свободна Европа”. Освен Стефан Табаков имената на останалите сътрудници на виенското издание на “Свободен народ” са за момента трудни за индентификация, тъй като са маркирани с инициали или псевдоними, очевидно заради “родолюбивата дейност” на комунистическите български “разузнавачи”
Все пак след смъртта на д-р Георги Петков - председател на БСДП /о/ в Изгнание, от страниците на социалдемократическия орган става ясен състава на Централния комитет (ЦК) от онези години. В брой 4 от 1969 г е публикувана информация за заседание на ЦК на БСДП в изгнание, проведено на 19 април 1969 г във Виена. На него са били разгледани организационни въпроси, въпроси свързани с в.”Свободен народ” и положението в България след инвазията в Чехословакия. В съобщението е отбелязано:”Бъдещият състав на ЦК на БСДП – в изгнание е следния: Стефан Табаков, Милка Краус, Асен Драндаревски, Никола Ангелов и Михаил Иванов. Освен това бе потвърден изборът на другаря Стефан Табаков за Председател на ЦК на БСДП в изгнание, определен за такъв по протоколно решение на ЦК от месец август 1966 година”. На същото заседание ЦК на БСДП(о) в изгнание приема резолюция, в която като констатира, “че диктатурата си остава същност на комунистическия строй, че целта на комунизма продължава да бъде завладяване на света, че в стопанско отношение страните под комунистическа диктатура са останали далеч по-назад, което личи от нивото на живота там, че народите в страните под комунистическа диктатура продължават да бъдат лишени от основни права и свободи, гарантирани от хартата на ООН, и за това (ЦК на БСДП/о/ в изгнание)
Реши:
1. С негодувание и възмущение осъжда окупацията на Чехословакия от силите на Варшавския договор.
2. Отхвърля изцяло новите съветски теории за т.н.”ограничена национална независимост” за страните от Централна и Източна Европа.
3. Осъжда отново комунистическите методи за управление, изселванията, преселванията и наказанията заради политически убеждения.
................................................................................................................................
6 Апелира към всички здрави сили в емиграция да се обединят на основата на демократичните им разбирания и с общи усилия да поведат борбата за смъкване на диктатурата в нашата Родина.”
Във всички документи, призиви, декларации, обръщения на ръководството на БСДП/о/ в изгнание се подчертава разликата между позициите на управляващите в България и това, което мисли и чувства поробения народ. В точка 2 на Декларацията във връзка с инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия от 22.08.1968 г., публикувана в бр. 5/6 от 1968 г. на в.”Свободен народ” е посочено: ”БСДП в изгнание с погнуса се възмущава от софийското комунистическо правителство, което за срам на българския народ изпрати български синове да стрелят срещу един миролюбив народ, борещ се за свобода.”, а в точка 7 на същата се подчертава:” На БСДП в изгнание е известно, че народите от поробените от болшевизма страни, включително нашия народ със затаен дъх и симпатии следят изхода на борбата на чехословашкия народ срещу руския узурпатор, с най-искрено желание за успешното и завършване – освобождаването на Чехословакия от окупационните войски и налагане на своите стремежи.” Същата теза срещаме и в Новогодишното обръщение към българския народ на председателя д-р Георги Петков, огласено в бр.1 от януари 1968 г. на в. “Свободен народ”:”Аз знам, колко трудно е да се поддържа дълбока вяра в пресъхващия от съмнения, отвращения и гнет човешки дух при обстановка на една жестока тирания, под която страда българския народ. Защото злото надвиснало над Родина и народ е неизмеримо. Никога обаче един тирански режим не е могъл да препречи неудържимия устрем на човека към свобода, като да сподави бунта на възмутената човешка съвест, отвратена от тиранията и страданията”
След кончината на д-р Георги Петков функцията на ръководител на БСДП(о) в Изгнание поема Стефан Табаков. Автобиография на Табаков е публикувана във в.”Про и анти” в брой 16 (799) 20-26. 04. 2007 г. и тъй като същият е жив и може да спомогне със своите спомени за изясняване на историята на партията в емиграция ще маркирам само няколко от главните моменти в неговия житейски път. Роден е на 01.03.1925 г. в гр. Фердинанд (днес Монтана) и както твърди е родово свързан с българската социалдемокрация. През 1939 г. завършва прогимназия. В последствие работи различни професии, учи като частен ученик и записва Търговската гимназия в Монтана, после в София и отново Монтана, поради изключвания в периода 1946-1948 г. След 9.ІХ.1944 г. става член на ССМ(о) и като активист на опозицията е преследван и арестуван на 11.11.1948 г. Същия ден се отскубва от милицията на ул.”Московска” в София и емигрира в тогавашна Югославия. След множество перипетии на 17.12.1951 г успява да. избяга в Австрия. В гр. Грац работи като градинар и следва право. Установява се във Виена, където работи 16 години в Радио “Свободна Европа”, а после до пенсионирането си е чиновник в министерството на вътрешните работи на Австрия.
През 1990 г. в условията на възстановена БСДП между новото ръководство у нас и задграничното представителство възниква конфликт, който се разгаря след месец май1990 г., във връзка с възвърнатото пълноправно членство на партията в Социалистическия интернационал. От страниците на продължаващото да излиза виенско издание на “Свободен народ” проличава, че Стефан Табаков се е почувствал изолиран и пренебрегнат от новия лидер д-р Петър Дертлиев. Конфликтът се прояви и по време на заседанието на 38-я конгрес през март 1991 г., когато случайно, пишещия тези редове, като председател на мандатната комисия, стана свидетел на доста тежки взаимни обвинения. По това време Табаков се ориентира в помощ на опозицията на Дертлиев в БСДП и в.”Свободен народ” от Виена печата декларациите на клуб ”Кръстю Пастухов”, в който тя се бе организирала. На извънредния конгрес, свикан от клуба през месец август 1991 г. Стефан Табаков става зам. председател в новото ръководство, а след това е избран за почетен председател на СДП, какъвто е и до днес.
Неизвестно по какви причини в БСДП бе лансиран друг задграничен представител г-н Радослав Косовски от Мюнхен, за който във виенският “Свободен народ” има неласкави твърдения, че е провокатор, изпълняващ поръчения. Вярно или не, за сега е трудно да се установи, защото мюнхенската група настоява на същото за виенчани. Косовски бе три мандата член на Националния комитет на БСДП и доби известност с тъй наречения “Преврат на Косовски”, който същият бил готвил срещу управлението на БСП и Жан Виденов през 1996 г. На този случай бяха посветени една публикация във в.”Дума” от април 1997 г. и в последствие две във в.”Труд”. Като човек, чието име, разбрах след време, е било замесено в преврата, в качеството на бъдещ министър на промишлеността, съм дълбоко убеден, че това е било активно мероприятие на кадрите на ДС или на тогавашното ръководство на МВР. Целта е била да се оправдае въвеждането на военно положение в страната, която затъваше в криза с всеки ден, а противоречията между икономическите кръгове на управляващите ставаха непримирими.. Подобни разработки ДС е правила през 40-те години, когато организации като “Неутрален офицер”, например, са съществували само във фантазията на оперативните работници, но реално са помогнали да бъдат осъдени хора. Скандалът между Виденов и Луканов през пролетта - лятото на 1996 г. бе в разгара си, а старият комунистически политически играч, организирал преврата на 10.11.1989 г. искаше да ползва марката БСДП. Очевидно е по набедените участници, всички зам. председатели на Дертлиев по онова време: В. Тодорова, Й. Нихризов, Т. Дечев, както и други членове на изпълнителното бюро като Гр.Шишков, че се е търсело с един куршум да бъдат ударени два заека – установяване на извънредно положение и ликвидиране на БСДП. Доколко прословутия мюнхенски представител на БСДП г-н Косовски е бил вкаран несъзнателно или доброволно в тази игра е трудно да се посочи, но факта си остава факт. Той по-скоро маркира съмнението, че сред българската социалдемократическата емиграция са действали и доста внедрени лица, готови да осъществят това, което техните господари желаят, но не са могли или не са искали авторството им да стане известно пред обществото.
Все пак в заключение е редно да отдадем дължимото на хората в емиграция, които четири десетилетия са полагали усилия да поддържат искрата на идеите за демокрация и социална справедливост, с желанието им да пребъдат някога в тяхната Родина - България. Те не са имали нито апарата, нито средствата да се борят с машината на комунистическата Държавна сигурност и нейните многобройни платени агенти. Често наивно са попадали в чужди мрежи и чуждо влияние, разгарящи междуличностни спорове и страсти, но не са губили вярата, която лъха от финала на Новогодишното обръщение, към работниците и селяните в България, отправено от д-р Георги Петков по радио “Свободна Европа” в далечната 1961 г.:”Комунистите в целия свят са обзети от смут и несигурност. Комунистическата тирания е разклатена в нейните основи. Тя ще рухне неизбежно под тежестта на собствените си противоречия и престъпления. Това са перспективите, които ни носи идващата година. Това трябва да бъде твърдата вяра и упование на българския трудещ се народ.” Оптимизъм опрян на пророчеството, че силата на тирана не е несломима и в житейската притча, че доброто е винаги по-силно от злото.
Йордан Нихризов

В настоящия брой на “Позиция” се опитваме само да надникнем в живота на хора, свързани със социалдемокрацията, да илюстрираме част от техните виждания и стремежи в годините, различни от героичните призиви у нас за изпълнени предсрочно петилетки и всеобщ възторг от поредните конгресни решения в мизерната комунистическа действителност. Навярно за пълната картина на тези 40 години история на БСДП /о/ в Изгнание ще са нужни още много усилия и най-вече помощта на тези, които са били техни свидетели и участници. Започнахме и нека кажем :”Добре дошли ! “ на всички, които искат да продължат темата.

“Позиция”