СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

Встъпителен доклад на председателя на БСДП Йордан Нихризов пред предстоящата теоретична конференция “Социалдемократически перспективи за решаване актуални икономически и социални проблеми в България”

Социалдемокрацията в България има вековна традиция и въпреки това тя е участвала в управлението на страната в твърде кратки периоди от нейната история, обикновено след обществени катаклизми, катастрофално загубени войни или политически преврати. Този парадокс се дължи на факта, че нашият народ е търсил винаги бързите и радикални решения, които ще го спасят от неволите и често е следвал ония, които са му обещавали магически резултати, даже с цената на загърбване на демократичните принципи в името на “светлото бъдеще”. Да се посочи  някакъв носител на злото, независимо истинския или набедения, да се заклейми и смачка той, за българското общество често се е оказвало нещо много по значимо в цели десетилетия, отколкото да се гради върху естественото еволюционно развитие едно широко народно благоденствие. Едва ли можем да приписваме личния режим на монарха след преврата на 19.05.1934 г. само на групата офицери от кръга “Звено”, които виждат лек за страната уж посредством ликвидиране на плутокрацията и партизанщината, а на практика погазват Търновската конституция и разбиват демократичната система. Достатъчно е да отворим тогавашната преса, за да разберем колко стабилни защитници имат тези “народолюбиви” идеи и то точно от среди, които претендират, че са носители на прогреса. Подобен е случая с комунистическата диктатура установена след 09.09.1944 г. Да, ръката, която дърпаше конците бе в Москва, но тълпите, които приветстваха и боготворяха всяко движение на марионетките в София имаха наш, роден произход. На този фон социалдемократите у нас с техните идеи за свобода, демокрация в условията на многопартийна система, конституционен ред, справедливост, солидарност и развитие, опряно на реформите и разума, в очите на редовия представител на българското общество са изглеждали като отвлечени от реалността идеалисти и често са се превръщали в мъченици за правдата, репресирани лагерници или изгнаници. Въпреки, че от посочените събития са изминали няколко десетилетия не бива да забравяме, че и днес гордо се въздигат гласове, обявяващи относителния икономическия възход на България през 1939 г. за дело на превратаджиите от 1934 г., а  на другите тирани от 1944 г. се приписва индустриализацията на страната ни. Никой от новите глашатаи и носталгици на тоталитарните подходи не си задава въпроса: “А къде би била България, ако тези революционни събития не бяха се случвали?” Някога ние сме били страна с развито кооперативно движение като Дания. Днес без да преживее “благините” на “развития социализъм” тя е десетилетия пред нас, а нам остава освен да гледаме гърба на съседна Гърция, да се закотвим на последното място по жизнено равнище в Европейския съюз. Единствения положителен извод от ситуацията е, че поне за сега не можем да изпаднем в “Б” група на съюза, тъй като тя официално не е формирана, макар полъха за такива наченки да става видим. Затова в следващите раздели ще се опитам да маркирам в икономически и политически план отговорите на три въпроса:”Какво загуби българското общество с ликвидирането на социалдемокрацията преди 60 години? Какво направи социалдемокрацията и какво пропусна в периода след своето възстановяване през 1989 г.? Какви са непосредствените виждания и предложения на БСДП за решаване на актуални икономически и социални проблеми в днешния и утрешен ден на България ?.

КАКВО ЗАГУБИ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО С ЛИКВИДИРАНЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА ПРЕДИ 60 ГОДИНИ ?

Участието на социалдемократическата партия през първите десетилетия на ХХ-ти век в управлението на страната, макар и както отбелязах в твърде кратки периоди е реализация на възприетата от тогавашното поколение социалдемократи теза, че преходът от капитализъм към социализъм не може да стане по пътя на стихийните и насилнически действия, а само чрез постепенните социални преобразувания, по пътя на реформите и парламентаризма. Тези идеи социалдемократите се стремят да реализират в политическата си практика. С тяхното активно участие в Народното събрание се приема Закон за осигуряване на работниците и служащите в случай на болест и злополука, Закон за подпомагане на рудничарите, Закон за данък върху военновременните печалби и други законодателни актове с определена социална насоченост. С Указ от 24.06.1919 г., министърът на търговията, промишлеността и труда Янко Сакъзов въвежда осем часов работен ден, едно огромно завоевание на работническа България. / 1 /
Най- съществен е обаче приносът на социалдемокрацията за пропагандирането на нови идеи за изграждане и развитие на икономиката на младата българска държава. Във време, когато патриархалните порядки в нашето общество, със всичките свои недостатъци, но и с предимства като чувството за чест и достойнство и уважението към традициите, са били още силни социалдемократите у нас залагат на солидарните икономически структури, каквито се явяват кооперациите. Д-р Атанас Москов пише в статията си “Кооперация и социалдемокрация”: ”Кооперацията като стопанска организация се е зародила в Англия почти едновременно със зараждането на политическата организация, добила в процеса на развитието си, названието социална демокрация. Мотор на двете движения е идеята за солидарност при самозащитата на социално слабите, онеправданите, потиснатите, експлоатираните, жадуващите социална справедливост. Съвсем същия феномен се появява в България преди повече от един век: първата кооперация (1891 г.) в с. Мирково, Бузлуджанския конгрес (1891 г.) за учредяването на Българската социалдемократическа партия. Това не е случайно съвпадение, а е наложено от необходимостта и идейната ферментация, като стремеж на българина към солидарност и прогрес, при свободна борба за самозащита, стремеж към сигурност и благоденствие.” / 2 /. В друга своя статия “Кооперативните възгледи и дейност на социалдемокрацията в България” д-р Москов обобщава: ”Така през първото десетилетие на ХХ век БРСДП (ш.с.), а след 1908 г. БРСДП (о) разработва кооперативна доктрина. Тя се оформя под силното влияние на видни теоретици на международната социалдемокрация като Карл Кауцки, Едуард Бернщайн, Жул Гед, Виктор Адлер, Едуард Ансал и др. Лансираните от тях кооперативни идеи оставят траен отпечатък върху социалдемокрацията. Тя умело ги пречупва през призмата на специфичните обществено-икономически условия в България и адаптира към особеностите на нашето кооперативно движение” / 3 /
Българската социалдемокрация се обръща с еднакъв интерес към всички форми на кооперацията и стимулира развитието както на производителната, така и на потребителната и на кредитната кооперация. По този начин се раждат и развиват потребителните кооперации “Напред”, обединени в последствие от обща централа, популярните банки и техния съюз и Чиновническото кооперативно застрахователно дружество / 5 /. Въпреки, че от края на ХІХ век земеделците изграждат своя политическа организация, не е загърбена и земеделската кооперация. Защото това е пътя на защита на интересите на трудовото съсловие от производството до реализацията на продукцията на пазара и осигуряване на финансови средства за развитие. Да не забравяме, че прословутите еретични за марксистите догматици мисли: “В социалдемокрацията целта и движението са свързани в едно, те не трябва да се делят едно от друго, но когато целта и движението дойдат в противоречие едно с друго, то тогава последното трябва да отстъпи, с други думи социалното развитие стои  по-високо от интересите на пролетариата и социалдемокрацията не може да защитава пролетарски интереси, които пречат на социалното развитие.”, са изложени от Янко Сакъзов през далечната 1900 г. именно в брошурата под заглавие ”Земеделческа политика и социалната демокрация” / 4 /
В изграждането и развитието на кооперативното движение в България се включват социалдемократи с различни професионални биографии, от хора ориентирани към финансите като Христо Ганев – дългогодишен ръководител на Чиновническото застрахователно дружество, общественици в лицето на Константин Бозвелиев, юристи и политици от ранга на д-р Петър Джидров, Коста Лулчев, Кръстю Пастухов, Григор Чешмеджиев, Атанас Москов и дори творци с поетична душа и журналисти по призвание като Христо Пунев. Какво е била за тях кооперацията личи от мислите, цитирани от Христо Ганев в негов реферат: ”Кооперацията е демокрация. Тръгвайки от самопомощта тя минава във взаимопомощта и води до обществеността. Преследвайки стопанските интереси на отделните индивиди и постигайки ги по пътя на кооперирането, т.е. колективното предприятие, тя има голямо политическо и обществено-възпитателно значение.”Чрез стопанската дейност, с помощта на колектива, отделния стопанин се научава да цени значението на общественото стопанство и на неговото развитие за своите лични интереси”(проф.Маслов)” / 6 / Какво е било пък икономическото значение за страната в онези години узнаваме от реферата на д-р Илия Палазав – гл.директор на Съюза на популярните банки: ” Ако трябва да се говори за последната стопанска криза, неминуемо ще трябва да споменем периода  от 1929 до 1934 г. включително, в които тя се изрази в това, че националния доход на нашата страна за 5 години падна с около 50 на сто.....Ние чрез кооперацията през време на този критически за нашето стопанство период, продължихме нашата работа да извадим производителното население от ръцете на лихвари, като му дадем евтин кредит и го извадим от положението да бъде кредитиран от търговеца зеленичар, било чрез стоки или срещу произведенията му, да му набавим това, от което има нужда за стопанството и за и за нуждите си и най-после да му продадем на международния пазар стоката, за да му гарантираме най-висока цена.” / 7 /
В резултат на политиката на активна подкрепа на кооперативното движение от страна на социалдемокрацията, въпреки забраната на БРСДП (о) през 1934 г., партията продължава да живее посредством кооперацията. Раждат се големи кооперативни предприятия като захарните заводи в Русе и Пловдив, мелниците в Червен бряг, тютюневата фабрика в Благоевград и др. Развива се широка социална и културна дейност. Изникват почивни домове в Костенец, Вършец, курорта “Свети Константин” край Варна. Отваря врати зала “България” в София с първия в страната орган. Кооперативните централи у нас започват регулярни контакти със сродни организации от чужбина и стават фактор в международното кооперативно движение..
Самочувствието се подхранва от факта, че през 1940 г. в общия съюз на земеделските кооперации членуват 1654 сдружения с активи близо 22 млн.лв. През 1944 г. централата на потребителните кооперации “Напред” обслужва 1,8 млн потребители, има оборот 12 млрд лв., 81 млн лв. фондове. и 45,6 млн. лв капитал. В края на 1945 г.в България има 245 популярни банки с 362 х. членове, 1811 млн. лв дялов капитал и 997 млн.лв.фондове /по тогавъшния курс на лева/ Въпреки световните катаклизми, въпреки погазената конституция, въпреки забраната и като партия наложена от режима БРСДП (о) изгражда посредством кооперацията свободни собственици, това което днес бихме нарекли българската средна класа.
Само за няколко години след 09.09.1944 г. всичко изградено рухва под напора на “революционния ентусиазъм” на носителите на болшевишкото верую. Със заповед №156/27.10.1944 г. на министъра на вътрешните работи Антон Югов се отстранява управителното тяло на кооперативна централа “Напред”. След режисиран от МВР спектакъл  през лятото на 1945 г. тя е “обединена” с едно комунистическо недоносче, а няколко години след това потъва в новообразувания Централен кооперативен съюз (ЦКС). Основаният през 1915 г. Общ съюз на популярните банки прекратява дейността си през декември 1947 г. с влизане в сила на новия Закон за банките, а самите популярни банки са прекратени с ПМС218/02.03.1952 г. и погълнати от ДСК. През лятото на 1948 г. социалдемокрацията е разгромена от комунистическите слуги на Кремъл, а на 15.ноември същата година членовете на ръководството на партията са осъдени на монтиран процес. Българското общество изгубва шанса да стане част от просперираща социална Европа и тръгва по пътя на социалния експеримент озаглавен “строителство на реалния социализъм”

КАКВО НАПРАВИ СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И КАКВО ПРОПУСНА В ПЕРИОДА СЛЕД СВОЕТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРЕЗ 1989 Г.?

През 1989 г. тоталитарните режими от просъветския лагер в Източна Европа рухнаха един след друг. В България творците на дворцовия преврат от 10 ноември не можаха да удържат народния порив за свобода и демокрация и многопартийната система бе възстановена. Първата възкръснала след диктатурата партия бе БРСДП (о), възвърнала си на 05.01.1990 г. историческото название БСДП. В този начален период на прехода тя се оказа най-бързо прогресиращата партия и в VІІ-то Велико народно събрание в рамките на Съюза на демократичните сили (СДС) имаше своя парламентарна група от 28 депутати. / 8 /
Тези, които разпалиха отново социалдемократическата искра след 45 годишна комунистическа диктатура искрено вярваха, че ще могат да възвърнат бързо любовта на българина към кооперацията и кооперативното движение. Те просто бяха пренебрегнали факта, че поколението, закърмено с принципите на солидарността си бе отишло. На мястото на истинската кооперация в съзнанието на хората се бе наместил сурогата ТКЗС, въведен от последователите на болшевишката доктрина, за да унищожи чувството за собственост в българското село. За обикновения човек от началото на 90-те години на ХХ-ти век ТКЗС бе символ на тежка работа срещу мизерно заплащане на безхаберие към продукта на труда на безстопанственост  и неприкривани кражби. Към всичко това трябва да се прибави и обстоятелството, че диригентите на прехода имаха друга цел – превръщането на партийната си власт в лична икономическа, а тя не включваше стимулиране на възстановяване на истинската кооперация. Така в сблъсъка между чистия, искрен до наивност стремеж на социалдемокрацията за възраждане на кооперативното движение и пресметливите планове на червените властници се роди тогавашния Закон за кооперациите, в който уж всичко бе записано, но така, че да се окаже неизпълнимо. Малкото успели да се възстановят потребителни кооперации скоро бяха принудително закрити след като властта отново попадна в ръцете на БСП през 1994 г. Подобна бе съдбата и на популярните банки, създадени в съответствие с гласувания нов Закон за банките и кредитното дело. Наследниците на бившите комунистически босове предприеха интересен подход, използван в последствие в политически план и срещу самата БСДП. От една страна те тръбяха, че подобен род кредитни сдружения са анахронизъм, а от друга нароиха множество финансови пирамиди с подобно заглавие. След това с едно изречение в Наказателния кодекс закриха успелите да проходят популярни банки, уж в името на съхранение на спестяванията на гражданите, а в същност, за да не пречат на проекта на източване на финансовите институции, осъществяван от техните среди в този период. Така със социалдемократическата мечта за възстановяване на кооперативното движение се приключи по време на управлението на БСП 1994-1997 г., а в разрушеното българско селско стопанство плъпнаха нови метастази, чиято цел бе да се доразграби останалото и да се саботира процеса на връщане на земята. Чудото бе създаване на кооперации без собственици, по известни като “Орсовки”, по фамилията на депутата от БСП прокарал законодателната идея.
В чл.46 от първата програма на БСДП от 1990 г. са записани ясно целите и задачите на прехода към пазарна икономика:”В етапа на разграждане на съществуващите икономически структури, държавата трябва да поеме отговорност за даване на равни възможности за реализация на всички членове на обществото чрез контрол върху паричното обръщение и кредитната политика. Трябва да се създаде ефективна временна система, за да се избегнат резките социални сътресения при приватизацията на собствеността. / 9 / През 1990 г.социалдемократите предложиха  на българското общество програмата наречена “Равен старт”. То, обществото, предпочете тогава да се довери на онези които критикуваха с насмешка слабите и страни, но изгладняло в прочутата “Луканова зима” не забеляза основния момент в предложението – парична реформа, която да даде началото на т.н. равен старт. Защото малцина бяха по онова време хората у нас, които ако не честно, то поне законно бяха натрупали спестявания в размер над 20-30 хиляди лв. Паричната реформа и бързата приватизация на все още стопански живите предприятия щеше да даде друг ход на съдбата на много  от българите в последващите години. Нашето общество, облъхвано от средите, които чакаха мътната вода, за да докопат по-голяма  риба за себе си се присмя на наивизма на предложенията. В интерес на истината в челните редици на хора на критиците не бяха икономически представители от БСП, а новоизлюпени корифеи от СДС, които после станаха експерти на мощни силови групировки. Днес едва ли някой си спомня, че първия закон за едновременно извършване на реституция и приватизация на собствеността бе внесен още във ВНС от депутатите на БСДП Ст.Радославов и Ст.Златев, въпреки, че текста бе публикуван във вестник “Свободен народ”. Законопроекта не видя бял свят и потъна в небитието, тъй както потъна принципа на справедливостта при реституцията и идеята за реституция на труда, посредством т.н. масова приватизация. Последната я опорочиха точно ония, които я въведоха, а в последствие и закриха - структурите и хората приближени до бившата комунистическа номенклатура. Вярно е, че в първите години на прехода сред депутатите на БСДП имаше и разнородни гласове. Чуваха се например призиви за запазване на АПК, под благовидния предлог-“земята на онези, които я обработват” с иначе разумния довод, че тя трудно ще се комасира след подялбата. Това, обаче бяха по-скоро представители присъединили се към партията. Хора, които много скоро се върнаха обратно в своите червени покои. Основната кауза беше вперена в онова, което за БСДП се оказа зла съдба – създаването и приемането на новата конституция.
Дали борбата за новата българска конституция се бе превърнала в личната амбиция на лидера на БСДП д-р П. Дертлиев, на когото нашепваха нежно, че тя може да бъде наречена на негово име или верния от юридическа гледна точка принцип, че системата се сменя, когато се смени основния закон бе водещия фактор е трудно да се оцени. За българското общество понятието “смяната на системата” се оказа друг, емоционален момент и то отхвърли всички онези радетели на разумния и еволюционен преход, като се опита да си спретне една несъстояла се революция на мъчениците, “гладуващи” в името на правдата. Погледнато от .позицията на днешния ден, нито приетата с много компромиси на 12.06.1991 г. конституция се оказа бездефектна, напротив все по наложително става свикването на Велико народно събрание за нейната промяна, нито тези които поведоха в сините редици борба срещу нея от първия ден се оказаха ангели. Обратното, мнозина от тях бяха осветени в последствие като агенти на Държавна сигурност, а други се прилепиха към силовите икономически структури на старата номенклатура или влязоха в пряка колаборация с БСП. Факт е, че подкрепата за приемането на новата демократична конституция се яви като пагубен политически момент за БСДП и представителите на българската социалдемокрация загубиха мястото в парламента във важен етап от прехода, а от там и влиянието в обществото. Кой днес си спомня, че човекът изпял тогава гротесния рефрен: ”Синьо елече Дертлиев облече, ала оказа се с розов хастар” е бил просто агент на бившата ДС като много свои шумни “демократични” събратя.
В шестте години вън от парламента и с отслабени позиции в обществото БСДП, макар и вечно раздирана от вътрешни противоречия прие серия от програми за целта и насоките на прехода. В своята нова икономическа и социална политика тя записа:”....ако искаме в България да изградим съвременно гражданско общество, то не може да бъде друго, освен либерално по дух и социално по съдържание – съчетание на свобода и социална справедливост” / 10 / В същото време българското общество реши, че е уморено от прехода и заложи на носталгията. Така повторно на власт дойде преродената в БСП комунистическа партия, а след две години в България настъпи поредната икономическа катастрофа.
В този тежък момент, когато трябваше да се спре галопиращата инфлация, демократичните сили отново станаха актуални за българите, а тяхното обединение се превърна в символ на спасението.. БСДП влезе макар и символично като присъствие в новото управление на ОДС. Причината се коренеше както в егоизма на партньорите, така и във вътрешните противоречия появили се в партията. Всъщност в политиката на реформи участваше част от организацията, докато другата част воюваше с нея, за да обърне руля в противна посока. През този период от името на БСДП бяха предложени съществени законови решения на важни социални проблеми. Днес управляващите се гордеят, че в Европейската комисия страната има комисар в сектора на защита на потребителите. Малцина, обаче са наясно, че един от проектите на първия приет закон през 1999 г. бе предложен от БСДП. До тогава в областта на защита на потребителите почти нямаше нормативна база, ако не сметнем набързо приетия от ВНС закон срещу спекулата и няколко овехтели наредби. В същото време българския пазар бе залят тотално от стоки ментета, даже опасни за здравето. С предложения от БСДП бяха внесени корекции и в закона за кооперациите и в кодекса на труда, където бе предложено решение за ограничаване и премахване порочната практика на верижни срочни трудови договори.
Законодателната дейност на БСДП бе продължена и в 39-то ОНС, в което коалицията ОДС бе в опозиция. Съвместно с КНСБ бяха  разработени законови поправки за защита на работническите вземания в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс, закон за регулиране на дейността на взаимоспомагателните каси и др.. Страната ни ратифицира конвенция 173 на МОТ благодарение на предложения от синдикалисти и социалдемократи закон за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Макар приложното поле от първоначалния му вариант да бе стеснено само до случаите на несъстоятелност, това бе крачка в европейска посока, която много други нови страни членки на Европейския съюз (ЕС), като Чехия например, дойдоха да почерпят в качеството на опит от нас. Бяха приети и множество поправки в други закони, в това число финансови, свързани с данъчното облагане. От 30 цялостни закона предложени от и с участието на БСДП като опозиция 10 станаха част от законодателството, а идеите на други бяха ползвани в законодателната дейност дори и от 40 ОНС. Със своята непосредствена дейност БСДП надмина в социалната област партии гордеещи се със значително по-голям потенциал и особено разполагащи с несравнимо повече средства.
Всичко това остава до голяма степен скрито за широката общественост, защото над партията вече цяло десетилетие тегне медийния чадър, който основния опонент на социалдемокрацията старата номенклатура, преродила се в новата олигархия, слага  над проявите на партията в контролираните от нея средства за масова информация. В резултат на всички случайни и провокирани криволици на прехода българското общество получи не социалната държава която социалдемокрацията предлага в своята програма / 11 /, а държава на олигарси опиращи се във властта си на силови структури с криминален отенък, наречени от народа “мутри” и профанирано отношение към проблемите определяно като “чалга политика”. Хората, които до голяма степен дърпаха конците зад кулисите днес великодушно заявяват, че прехода е свършил, тъй като неговите цели – членство на страната в ЕС и НАТО са постигнати и едва ли не язвително добавят:”Нали това е капитализма на свободната конкуренция, който искахте, ето ние пак сме отгоре, а вие които се борихте срещу тоталитаризма сте отново наши слуги в новия глобален свят.” Дали прехода е свършил или просто е кривнал в невярна посока може да се спори. Това, което е безспорно, че в България широката средна класа, за която ратуват социалдемократите е още мираж. На нейно място все по-дълбоко зейва пропастта, характерна на обществата от тихоокеански тип, с шепа супербогати и техните бедни слуги и съотечественици. Страна овладяна от престъпност и корупция, това вижда социалдемокрацията у нас, това виждат в днешния ден и институциите на Обединена Европа в новия член България. Изглежда единствения фактор, който няма ясен отговор как да преодолее разяждащите го пороци е самото българско общество, манипулирано и потискано от управляващите с методи, познати от близкото минало, но рафинирани от новите повеи и технически възможности на “глобалната епоха”. Казано просто, за две десетилетия българина си извоюва правото на свободно предвижване и правото да критикува, даже да ругае, макар и често неперсонифицирано, но не и чувството, че е достоен гражданин и съдбините му са в неговите ръце и решенията зависят от него.

КАКВИ СА НЕПОСРЕДСВЕНИТЕ  ВИЖДАНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БСДП ЗА РЕШАВАНЕ НА АКТУАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ В ДНЕШНИЯ И УТРЕШЕН ДЕН НА БЪЛГАРИЯ ?

Днес основната язва в България се нарича корупция. С този термин се именуват от хората всички отрицателни явления в обществото, дори и такива, които нямат нищо общо с въпросното понятие. Към корупцията в последно време у нас всяко управления обявява или нулева толерантност или открита война. Резултатът е, че на практика победител излиза самата корупция, понеже битката се води или често симулира със следствията, а не с първопричината за съществуването и. Що се отнася до нея, то тя се корени в успешно прокараната от архитектите на прехода схема за разбиване възможността след краха на тоталитаризма в България да се възроди нормална политическа система.
Мит е, че корупцията е плод на демократичните промени. В условията на тотален дефицит преди 1989 г. у нас съществуваше добре развита система на “връзките”. През нея пременяваше всичко от хляба до обществения ранг на обикновения човек. Тя се управляваше от каста недосегаеми босове, ръководни членове на партията с главно “П”. и често имаше натурален характер от рода “дай ми, за да ти дам”.. Политическите промени след това просто въведоха паричния измерител в системата, а появилата се гласност започна да спряга имената на някой от кукловодите. Иначе отдавна се знае, че корупцията е най-силна в общества от бедни граждани, където няма широка средна класа, а икономическата пропаст между водещите и останалите нисши е огромна. Такива общества от олигархичен тип в края на ХХ-век се определяха като “бананови” или“тихоокеански”. Когато един пост се заема не след естествена конкуренция, а посредством съответната протекция, често платена, човекът попаднал там трудно може да прояви високи морални качества и да не иска да си възвърне даденото, щом за него то е било вид инвестиция. Така в една порочна система се оформят две страни, взаимно мразещи се и взаимно захранващи се и възпроизвеждащи се – групата на “даващите” и групата на “взимащите”. Ако готовността на даващите пресъхне то биха останали само обидени “искащи”, но нямаше да има удовлетворени “получаващи” и явлението би започнало да пресъхва. Следователно не е трудно да се видят основните направления за снижаване на корупционния натиск. Те са създаване на общество със свободни и имотни граждани, възпитани в демократични ценности и уважение към закона и изграждане на демократична политическа система без препятствия пред свободната конкуренция на идеи.
Идеите, които се лансират в нашето общество и настроенията, които се стимулират обаче са коренно противоположна посока. Вместо да се укрепи политическата система като партиите се превърнат в първоначалния филтър на хората стремящи се към управленски постове, се прави всичко възможно те да се дискредитират и маргинализират. Вместо състезание на програми, подържани от екипи съмишленици, както би било в нормалните демократични страни  у нас се лансират виждания за силните личности, които ще се превърнат неизвестно как в спасители. Вместо във времето на компютрите да се вложат средства в избирателния процес за намаляване на опитите за въздействие на субективния фактор се търсят системи за благотворно развитие на измамите. За бедно общество като нашето, където отливът от политическа ангажираност и купуването на гласове се развива решението е не в мажоритарния избор, а напротив в централната пропорционална система без прагове или с големи избирателни райони, идентични например с икономическите. Това ще даде увереност и възможност  на по-широк кръг от групи и идеи в обществото да имат свои представители и защита. Защото законите в една държава важат за всички региони и за всички граждани.. За да не бъда голословен в тези си твърдения, ще посоча, че след промените в Закона за местните избори, довели до въвеждането на общинска избирателна квота, уж с цел формиране на стабилни мнозинства в общинските съвети, купуването на гласове в малките и средни по брой на населението общини от мажоритарния избор за кметове се прехвърли и на пропорционалния избор за съветници. Когато на бедните им стане ясно, че нямат шансове техния глас в бъдещия орган на управление да бъде чут, им остава само едно да изтъргуват нещо, което по-късно така или иначе ще им вземат многократно повече. В заключение на тази част от темата трябва да посоча, че социалдемократите бяха първите, които повдигнаха въпроса за намаляване на избирателната възраст, за да се даде възможност младите да се приобщят към решаване на своите проблеми. Идеята бе отхвърлена с насмешка, че сме щели да бъдем първите в Европа, но рано или късно нейното време е на път да дойде, защото всяко следващо поколение изпреварва предишното в знания и умение, а следователно има право на глас.
Когато става дума за младите, в едно застаряващо общество като българското от първостепенно значение е посоката на тяхното развитие и условията за обучение и израстване. Това, че има закон за закрила на детето съвсем не означава, че то у нас на практика е защитено. Факт са медийните съобщения за хилядите деца, захвърлени и изоставени от родителите си или дори обучавани като професионални просяци. Нужни са спешни законодателни промени със съответните санкции до отнемане на родителски права, облекчаване условията за осиновяване и дори принудително образоване. Не е нормално едно общество да стимулира производството на деца като стока за социални помощи и да създава аутсайдери, които след години .се превръщат в престъпен контингент или последват пътя на своите родители, рекетирайки обществените структури с безхаберие и антисоциалност, заради етническия си произход. В България днес е забравено възможното решение, чрез професионално образование да се даде алтернатива за широк кръг млади хора. Не е логично да се налага внос на работници за шивашки и машиностроителни фирми от чужбина, да има недостиг на персонал в туристическия бранш, да няма кадри в селскостопанските ферми, а да има доволно количество неквалифицирани безработни, някой от които си приписват права от факта, че не са влизали в училище. Системата на средното образование трябва да се настрои да подготвя учениците със знания, а не да раздава дипломи и отчита проценти. Що се отнася до висшето образование у нас, то през 2002 г. БСДП внесе в 39-то ОНС законопроект за висшето образование и научните звания. Идеята бе да се решат множеството възникнали въпроси с акредитацията и финансирането на висшите училища и да се регулира и стимулира процеса на израстване на научните кадри. Тогава законопроектът, изготвен с участието на представители на научните среди у нас, бе оценен като прекалено революционен и посредством няколко парламентарни трика недопуснат за разглеждане в цялост. В резултат законоустановения у нас съветски модел на научно израстване на кадрите остана непокътнат, а сигналите за корупция и търгуване с дипломи зачестиха. Вече се чуват гласове за радикални промени и в областта на висшето образование, но дали волята и времето ще стигнат на настоящия 40-ти парламент да ги реализира не е известно.
Другата област, която пряко влияе върху социалния статус на гражданите е финансово икономическата. В България на книга има закон за подкрепа на дребния и среден бизнес, но и малкото положително, заложено в него след няколко поправки го превърна в лист хартия с безсмислени лозунги, подобни на ония от 50-те години –“Да живее международното положение!”. На практика браншовете с бърза или гарантирана печалба като туризма или енергетиката бяха бързо завладени от крупни структури, някой от които под чуждоземното си звучене криеха съмнителния произход на средствата, а позициите им се отстояваха от силови клонове или партньори. За няколко години те стъпиха и на политическия пазар и така у нас стана реалност понятието олигархия. В тази ситуация свещената социалдемократическа кауза за солидарните икономически структури изгуби всякаква надежда за развитие.
В законодателен план крупните представители на бизнеса направиха чрез своето уж ляво политическо представителство – това на БСП, най- дясната икономическа промяна, която не си позволи дори консерватор от нивото на Маргарет Тачър във Великобритания. Начина по който бе въведен плоския данък, намаляването на корпоративното облагане до най-ниските нива в Европа бе единствено и в интерес на крупния капитал и възможността му да узакони своите придобивки. Освен по-лесното администриране, останалите приказки за изсветляване на сивата икономика и реални социални осигуровки за работещите останаха в аналите на платената медийна пропаганда. Напротив на дневен ред остро застават въпросите за намаляване на данъчната тежест  за обикновените данъкоплатци  и актуализация на осигурителни прагове.
Широко пропагандираното от управляващите в последните години намаляване на преките данъци бе съпроводено със съответното покачване на косвените. Още през 2003 г. БСДП лансира идеята, че вместо планиране на нарастващ излишък в бюджета, който в последствие да се изразходва за подпомагане на фирми близки до властта, средствата трябва да се оставят в ръцете на гражданите и бизнеса, като се намали ДСС от 20 на 18 на сто. Така ще се стимулира потреблението, а от там и производството, но най-главното, че това бе данъкът, който плащат всички потребители. Опозиционната тогава БСП разми проблема като предложи диференцирани ставки за стоки от първа необходимост, свързани с потреблението на бедните. Когато дойде на власт, обаче тя забрави за  сиромахомилската си теза и започна да бълва планирани излишъци в републиканския бюджет от по 3–4 милиарда лв. Този “новосоциалистически” метод на преразпределение нито спря инфлацията, която в годишен размер е най-голямата след фаталната 1997 г., нито ощастливи новите кандидат есенни курортисти по нашето Черноморие – пенсионерите, но бе оправдан със световната икономическа криза и заложен отново за новата изборна бюджетна година.
Идеите на управляващите за повишаване на данъчните оценки на сградите естествено ще се отрази на размера на данъка и на формираната на негова основа такса смет, тоест на джоба на собствениците и разбира се на наема на наемателите. Но това няма да е единствената “радост” за притежателите на собствени жилища. След като се опитаха да ги направят колективно отговорни за ползваните отоплителни услуги, управляващите тихо прокараха тезата за енергийния паспорт на сградите и последващите мероприятия за повишаване на енергийната ефективност без да дадат решения на въпроса за финансирането. Защото за разлика от доброволната кооперация, панелното съжителство е създадено принудително като ТКЗС. Достатъчно е в един вход, колкото цяло село да има няколко безпарични или незаинтересовани елемента и предвидените санкции да не можеш да продаваш и отдаваш под наем своята собственост ще те закрепостят за нея както във времето на социалистическо и сътворение. Разбира се проблемът като такъв е бомба със закъснител завещана за бъдещото управление
Що се отнася до доходите България уверено е на последно място в ЕС с тенденция, никой от съвременниците да не дочака резултата от прогнозата за достигане на европейските нива, понеже срокът е вече между 50 и 100 години.. На този фон всяко управление оставя въпроса с пенсионерите да се разреши от естествените биологични процеси. Така или иначе той се умножава дори и от факта, че броя на работещите на черно днес е съществен и това влияе не само върху средствата, постъпващи в пенсионната система, но и върху съдбата на утрешните пенсионери. Освен актуализация на осигурителните прагове, нужна е реформа и в системата на актуализация на пенсиите, която без да допуска уравновиловка между осигурявани и хора със социална пенсия, за да не дава лоши сигнали на хората в трудоспособна възраст, да премахне дразнещите подаяния от няколко лева при годишен размер на инфлацията от 10-15 на сто. Абсолютно немислимо е в сегашната ситуация да се разглежда преминаването на осигурителната система изцяло на основата на частни осигурително фондове. Самият факт, че слабия контрол върху пенсионните фондове, доведе до високорискови инвестиции и по данни, които се прокрадват в медиите, направи така, че вложителите в тях да загубят  20 на сто от доходността за последните две години, говори в полза на изложената теза. В тази област, където е задължителното допълнително пенсионно осигуряване очевидно е необходимо въвеждането на система от контролни норми, тъй като парите във фондовете не са нещо, с което може смело да се рискува на борсата.
Към социалната политика естествено се включват защита на доходите и условията на труд за хората. БСДП внесе законопроект за гарантиране на вземанията на работници и служители, който бе приет в частично ограничен вариант, тоест при случая несъстоятелност на работодателя. Тогава бе изложен мотива, че е необходимо в съответния фонд да се наберат средства, за да се направи следващата крачка. Това време е вече на лице. Необходимо е да се въведе промяна в закона, с която да се гарантират съответно количество, например три заплати, които са неизплатени от работодателя, независимо от неговото състояние на платежоспособност. Случая с гимнастиките, направени, за да се задлъжнее отново към работниците на обявения в несъстоятелност металургичен комбинат “Кремиковци” говори ясно в поддръжка на това разбиране. По другата област, свързана с безопасността на труда, БСДП бе внесла законопроект още в 39 ОНС за нов закон за инспекцията по труда, с цел да се увеличи контрола и намалят трудовите злополуки.  За съжаление той не намери място в тогавашния дневен ред. След множеството аварии с летален изход въпросът не е излязъл от актуалност, напротив той ще става все по-неотложен.
Здравеопазването редовно е сред болните теми на прехода у нас и то не защото по времето преди 1989 г. то било безплатно. В онези времена беше трудно да се говори за истинско здравеопазване и затова му слагаха отпред епитета “социалистическо”. За него могат да милеят навярно само тези, които в годините му са били по-млади и по-здрави. Реч иде за това, че в лабиринта на реформи в здравеопазването се загуби не само целта, но и посоката. Тук, понеже става дума за човешки живот, корупционните методики са особено дразнителни. На практика реформата остана да стърчи недовършена, а за средствата в здравната каса апетитите не стихват. Едва ли е толкова трудно да се намери решение и за спора с гилдията на лекарите и дори със справедливото заплащане, защото при конкуренцията в чужбина се дават пари, но и се изисква многократно повече. Това, което виси пред погледа на обществото са средствата, които се отделят в областта на здравеопазването. Често у нас се редят по празниците милозливи акции за подпомагане на тежко болни, особено деца. Никой обаче не си задава въпроса къде е мястото на държавата в насоката на инвестиране в техника и подготовка на персонал. Защо е възможно след като се платят куп средства там някъде в Австрия или Израел да могат да извършат съответната животоспасяваща операция, а същата да не може да стане у нас. Не е ли по-лесно да се закупи апаратура и подготвят кадри, които даже да носят приходи, вместо докато обладани от предколедно милосърдия спасим едно, а други десет деца починат. И ако действително в бюджета ни се появи излишък, вследствие на добра събираемост на данъчните задължения, защо не се използват тези средства директно за здравеопазване и за подпомагане на пенсионната система. Отговор на тази тема е много трудно да се получи, тъй като тя не носи съответния заряд за интерес и коментариите в нея са незнайно защо табу..
В нашето общество правдата и справедливостта, както навсякъде по света се свързва с функционирането на съдебната система. Вярно е, че никога при един спор не могат да се открият две напълно задоволени страни. Още повече, когато става въпрос за честност и лоялност при отношения за собственост, пари и бизнес. Не случайно българинът е измислил известния анекдот в определението:” Що е това корупция?” – а отговорът е:” Далавера, в която аз не участвам.” В крайна сметка в съдът е този, който дава отговора на въпроса кой и как е нарушил правилата. С приетата нова конституция съдебната власт бе отделена от останалите власти по каноните на демокрацията. Друг е въпросът кой как разбира тази независимост и могат ли магистратите, рожба на едно общество в преход да я реализират в практическата си дейност. Мудността в правораздаването се държи не само на грешките при необходимата актуализация на законите. Тук определено се намесват и други фактори, които стават все по-видни навън. Достатъчно е да съзрем колко показни акции се предприемат и колко малко са резултатите от тях. В това отношение съдебната система се зарази от изпълнителната власт и се заплете във  вечната въртележка “ние ги хващаме, а те ги пускат”. Добре е съдебната власт да има свое мнение, защото не всеки, който управляващите на деня обявят за престъпник непременно е такъв. По този път бихме се върнали в мрачните години на сталинизма. Лошото е, когато авторитета на съответната съдебна институция изчезне с прилагането на двойни критерии и съобразяване с конюнктурата на деня. Промените в областта на съдебната система допират не само до необходими законови корекции, но и да промяна на конституционни текстове.
Тъй като в темата за социалдемократическите позиции за промяна на системата тръгнах по пътя на обосновки и предложения за борба с негативите на нашето съвремие, забелязани и влезли в съзнанието на хората днес с един термин корупция, ще финализирам доклада с въпроса за културата. Тя, в крайна сметка е онази, която пряко влияе върху мирогледа на човека, въздига и снижава неговите хоризонти, коригира моралните му критерии за добро и зло, за правда, за свобода и справедливост. В програмния документ на БСДП “За развитие на националната култура и духовните ценности на българския народ” приет още през 1994 г е записано: ”Съхраняването на българщината  и българската държавност е немислимо без съхраняването и развитието на националната култура и духовните ценности на българския народ”/ 12 /. Обикновено у нас творците в различни области свързват развитието си с възможностите за финансиране на своите проекти и в това има необходимата доза истина. Картината, която се разкрива пред очите ни едва ли радва мислещите хора у нас. Не случайно упорито се твърди, че е на лице инфлация на ценности и стремежа за комерсиализация по някакъв моден одвъдокеански почин, довежда на наша почва до така наречената “чалга култура”.В държавата на “мутрите” постепенно започна да се налага културата на “мутрите”. За тях постоянно се бълва литература, а едрогърдести певици и незнайни стихоплетци извиват глас и перо в прослава на кръшните им запои и шумното прихождане в отвъдното. Може би вече се забелязва стремежът в някой слоеве от обществото за търсене на истинското изкуство.Така може да се обоснове завръщането на публиката в театралните зали. Дали обаче тази реакция на група хора в оценката на стойностното може да възпре стимулираните чрез множество медии процеси на пошлост, гарнирана със самочувствие. Може би новите хватки за правене на лична и политическа реклама на основата на българските културни и исторически ценности, гарнирани с орязване на данъчните облекчения за дарения могат да бъдат оценени като двете страни на един и същ медал. Българинът има поговорка :”Прост народ- слаба държава”, което не значи автоматично, че силната държава в ръцете на поредния спасителен диктатор ще го направи по-грамотен и културен.

1. Веселин Янчев, ”История на Българската социалдемократическа партия”, БСДП, София 1994 г. стр. 24
2. ”Нов кооперативен сборник”, БСДП, София 1994 г. стр.24
3. Пак там стр. 27
4. Димитър Димитров “Разпра в работническата партия”, Фондация “Янко Сакъзов”, София 1991 г. стр.51
5. Христо Ганев “Моят жизнен път”, изд..”Захари Зограф”, София 2006 г. стр.55
6. Пак там стр. 110
7. “Нов кооперативен сборник”, БСДП, София 1994г. стр.16
8. Елеонора Станоева, “Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989-1997 г., “Крида Арт”, София 2003г., стр.31
9. Програма на БСДП от 1990 г., София 1990 г. стр. 11
10.“Изборът – Програма на Българската социалдемократическа партия за нова икономическа, социална и екологична политика на България”, София, 1994 г., стр. 15
11. Програма на БСДП, София 2004 г., стр.3
12. Програма на БСДП “За развитието на националната култура и духовните ценности на българския народ”, София 1994 г., стр.14

15.11..2008 г.