Социалдемокрация  и  земеделие

В Европа социалдемократическите партии се възприемат като изразител на проблемите на средната класа. Семейната ферма е основната и най-ефективна производствена единица в развитите аграрни страни. Поради това е напълно естествен фактът, че повечето фермери дивергират към социалдемократическите движения на отделните страни. След падането на Берлинската стена, съвсем естествено, редица селски партии от страните на т.н. Източен блок се преляха към съответните социалдемократически партии.

Логично е да си отговорим на въпроса: „Защо социалдемократическите партии немогат да са безразлични към развитието на земеделието?”. Отговорите са следните:
*  цената на селскостопанските продукти, определя в голяма степен жизнения стандарт на хората, тъй като с тях всеки човек се среща всеки ден най-малко три пъти на ден;
* от качеството на предлаганите храни в голяма степен зависи и здравето на хората;
*  от земеделието зависи развитието на селските райони и свързания с тях демографски проблем;
* без адекватно развитие на земеделието немогат да бъдат правилно решени проблемите на околната среда и опазването на биоразнообразието.
Как тези проблеми рефлектират върху жизнения стандарт на средната класа? Субсидирането на земеделието в европейските страни, позволява на пазара да се предлага продукция с приемливи цени. За съжаление в предсъединителния период за нашата страна бяха договорени крайно неизгодни условия в сравнение с тези договорени от Румъния и Гръция. Това се дължи на вопиющата некомпетентност на участниците в преговорите от страна на нашето министерство, добили в Брюксел прозвището мистер „Yes”. За това протестите на нашите фермери, днес са напълно справедливи, но за съжаление сега много малко може да се направи в тяхна полза. Нашите фермери, забравени от държавата през последните години са поставени в среда на конкуренция с производители, в чиито страни земеделието е силно субсидирано. Негативните последици са на лице. Те се виждат на всяка крачка чрез запустялите полета обрасли с трънаци; разбитите и ограбени напоителни системи; изоставените лозя и овощни градини и т.н.. Днес България внася над 60% от консумираното говеждо месо; сирена се произвеждат от вносно сухо мляко, на пазара се предлага агнешко месо от Румъни я и други съседни страни, които някога бяха значително зад нас в развитието на подотрасъла овцевъдство. Какво да кажем за плодовете, гроздето,  картофите и дори импорт на домати от Полша? При все, че в много случаи това са продукти със съмнително качество, от воените запаси с изтичащ срок на годност.
Преходът от социалистически селско стопанство, към частно и пазарно ориентирано се извърши без предварително разработена концепция. Връщането на земята беше естествен и справедлив акт, но след това не бяха предприети никакви мерки за създаване на съвременно европейско фермерско стопанство. Тръгна се по линията на най-малкото съпротивление. Даде се път на арендаторите обработващи десетки хиляди декари земя. Те използат основно наемен труд. А азбучна истина е, че наемният работник в земеделието не е най-добрия стопанин, най –малкото защото не е достатъчно добре заплатен. Недостатък на това земеделие е, че то:
*    прилага най-хищническо използване на земята и няма нищо общо с модерното устойчиво селско стопанство;
* обхванати са само равнините райони, които позволяват използването на голяма габаритна техника;
*  нарушено е естественото съотношение земя-селскостопански животни а заедно с това и възтановяване на естественото плодородие, чрез установилата се естествена  хилядолетна верига земя – животно;
*   не се използва земята в планинските и полупланински райони поради по-ниска ефективност, а с това в цели райони населението мигрира в градовете и чужбина и селата са със затихващи функции;
*    за поколенията са загубени хиляди декари високопланински мери и пасища, които поради неизползването им от домашни животни се заемат от папрат и храсти, а възтановяването им е труден и почти невъзможен процес.
Както се вижда, земеделието на една страна непосредствено влияе върху живота на нейното население, на неговия бит и здравословно състояние. Това налага социалдемократическите партии да имат правилно отношение към развитието на отрасъла. Да се надяваме, че най-после с европейските пари ще създадем европейско фермерско стопанство. Пропуснати са две десетилетия. Време е да намерим единственно правилния – европейски подход. Време е да сложим край на импровизациите.

Проф. Десимир Неделчев