НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

В бюлетина “Позиция” продължаваме рубрика свързана с представянето на неизвестните и забравени участници в Бузлуджанския конгрес от 1891 г. В този брой с помощта на Биографичния справочник “Участници в учредителния конгрес на БСДП “ с автори Иван Христов и Слави Тодоров ще ви запознаем със житейския път на човек, който твърде често е бил в опозиция. В опозиция на властта в България от края на ХІХ век, като изразител на социалдемократическите идеи и даже на моменти в опозиция на своите съидейници, защитавайки собствените принципи и разбирания при спорове и разцепления. Убеден антимилитарист той е и патриот и воюва за светлите идеали за обединение на отечеството. Макар да се е занимавал активно с журналистическа дейност, днес е трудно да се открие път към написаното от него, а спомените му навярно тънат в нечии партийни архиви. Той е социалдемократа

ИВАН ТОДОРОВ КУТЕВ

Роден е през 1863 г. в Казанлък в семейство на преселници от Плевенския край. Завършва казанлъшкото педагогическо училище. В средата на местната интелигенция се запознава със социалистическите идеи и става член на социалдемократическата група в Казанлък. Учителства в гр. Пазарджик, но за открити прояви против правителството на Стефан Стамболов е преместен в гр. Хасково.
Като начетен и образован човек и изявен пропагандатор на социалистическите идеи, Иван Кутев се заема с превеждането на “Манифест на Комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридрих Енгелс на български език.. Преводът е направен от второто руско издание от 1882 г. Манифестът е отпечатан в началото на 1891 г. от скоропечатницата на Спиро Гулабчев в Русе. “Манифестът - пише Кутев в предговора към изданието- заедно с другите съчинения на авторите му откриват нова епоха в социалистическата и икономическата литература – епохата на научното основание на социализма, на безсъзнателната /обективната/ критика на съвременните отношения”
През пролетта на 1891 г. Кутев активно подкрепя идеята за обща учредителна сбирка на социалдемократическото движение и активно участва в организирането на Бузлуджанския конгрес. На 15 юли същата година заминава за Казанлък и се включва в групата на казанлъшките представители на конгреса. По време на сбирката подкрепя идеята за проектоустав, който би дал възможност на събралите се да учредят партия и да започнат “енергична и системна пропаганда на социалистическия принцип.” Той става един от инициаторите разискванията на конгреса да продължат в Габрово.
След Бузлуджанския конгрес Кутев заминава за Швейцария, където следва право в гр. Женева. Там разширява познанията си в обществознанието. Завръща се в Казанлък след няколко години като адвокат и активен пропагандатор на социалдемократическите идеи. На законодателните избори през ноември 1896 г. се кандидатира самостоятелно и получава 86 гласа. Четвъртия конгрес на БРСДП през 1897 г., който се провежда в Казанлък осъжда неговото поведение. Кутев е делегат на форума, но след него напуска Казанлъшката социалдемократическа организация и в следващите години продължава да се кандидатира за народен представител в Казанлъшка избирателна околия.
През 1898 г. се премества като адвокат в Стара Загора и след две години встъпва отново в БРСДП. Занимава се със самостоятелна издателска дейност. Това влиза в противоречие с измененията в устава на БРСДП, приети в по настояване на групата около Димитър Благоев. По тази причина е изключен от Старозагорската организация. След разцеплението на партията през 1903 г преминава на страната на широките социалисти, като често се явява в опозиция на ръководството на БРСДП (ш.с).
Плод на журналистическата дейност на Иван Кутев е вестник ”Бъдеще” – 1898-1899 г. В него Кутев прокламира тези на сиромахомилството и своите идеи за основаването на “Сиромашка партия”. Други издания с негово участие са в.“Временен лист” 1900-1903 г, месечното илюстровано работническо списание “Труд” – 1901 – 1903 г. .(списвано заедно с Евтим Дабев), в. “Съдебна хроника” – 1904-1907 г. и в.”Боева сила” – 1910-1912 г. През 1901 г. Кутев издава брошурата “Владиката Методий Кусевич пред обществения съд”, в която разобличава владиката и клерикалите като врагове на социалдемократическите идеи.
Макар в качеството си на общественик да се проявява като противник на милитаризма, той участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, достигайки офицерски чин.. Някъде в периода 1920 -1922 г. диктува спомени за своя живот и дейност, в които засяга обстойно организацията и провеждането на първия конгрес на БСДП. Съдбата на ръкописа за сега остава неясна.
Умира в София през януари 1933 г. За дейността му в последните двадесет години от неговия живот тепърва предстои да се издирва информация. Навярно архивите след края на тоталитарните канони могат да се окажат по-благосклонни към паметта му и да очертаят цялостния образ на един от учредителите на социалдемократическото движение у нас..

“Позиция”