През месеците юни и юли на настоящата година се проведоха две срещи между партиите членове на Синята коалиция: Обединени земеделци, БСДП и РДП. Целта на диалога бе да се намерят пътища и средствата за по-пълноценно участие на партньорите, които нямат представители в Народното събрание в работата на коалицията. Желанието е да се дефинират проблемите, по които ще се работи заедно с другите участници в коалицията, предвид предстоящите избори за местни органи на властта и президент, както и да се посочат целите, които традиционните партии желаят да се реализират в различни области на обществения живот у нас.От името на Българската социалдемократическа партия НК на БСДП утвърди като предложения към партньорите проект за документ, в който се излагат основните принципи на сътрудничество. Същия е изготвен на 07.07.2010 г. и обсъден от местните организации на партията.

Проект – предложен за дискусия от БСДП

М Е М О Р А Н Д У М
за основните принципи на управление и за целите и задачите в  политическото сътрудничество

Ние членовете на традиционните български партии се гордеем с делата на нашите предшественици в борбата за свобода и демокрация у нас . Ние земеделци, социалдемократи и радикалдемократи сме приемници и продължители на една над сто годишна история, свързана с реализацията на идеи в името на просперитета на България. Оставайки верни на традициите, ще отстояваме принципите за свобода, народовластие и справедливост при разпределяне на тежестите и благата в нашата страна. По тази причина са ни чужди всякакви прояви на дискриминация и расизъм, както и ксенофобските изблици на псевдонационализма, който търси единствено конфронтация и противоборство и е далеч от чистите идеи на  патриотизма
Потвърждавайки своята традиционна привързаност към конституционализма и уважавайки върховенството на закона, ние представителите на традиционните политически сили смятаме, че политическата система у нас трябва да се изгражда на основата на демократични принципи отстоявани от регистрирани политически партии. Те са нужни, както показва опита в Западна Европа, за да бъдат генератора на идеи за управление, да станат средата за израстване на управленски кадри и първоначалния филтър при всеки избор, както и да носят политическата отговорност за всяко управленско решение. Опита за подмяната на политическите партии с други субекти е или стремеж за подмяна на демократичните принципи или желание за насаждане на популизма като заместител на идеите. Практиката показва, че въпреки привидното дистанциране подобни субекти си превръщат в политически партии или изчезват от политическата сцена с края на своите лидери или кръгове, чиито интереси обслужват. За нас неправителствените организации, синдикатите и гражданските движения са необходимите партньори и коректив в изграждането на всяка управленска програма. Желанието те да бъдат превърнати в антипод, в заместител на политическите партии има нездрави корени, зад които се крият корпоративни интереси, със стремежа си да ликвидират или подчинят политическата система за свои егоистични цели. Ние традиционните политически партии смятаме, че за прогреса в нашето общество е необходимо партньорство между труда и капитала, а амортисьора на противоположните интереси в процеса на управление е именно политическата класа със своите представители - партиите, както и да се наричат те.
Ние земеделци, социалдемократи и радикалдемократи оставаме верни на принципите на конституционализма. Ние сме за равнопоставеност на всички при избора на централни и местни органи на властта и за представители в институциите в Европа, така както е записано във върховния закон у нас. В този смисъл сме против всякакви опити за налагане на изборни прегради посредством въвеждане на парични депозити за право на участие, заплащане на бюлетини, ограничителни такси при достъп до медии и други комерсиализиращи изборния процес. Те не само са антиконституционни, но са израз на балканската хитрост на съвременните бизнесиграчи в политиката, за подмяна на сопите, краденето на бюлетини и състезанието с предизвестени участници - победители от близкото и по-далечно минало. Затова ние смятаме, че в сегашния момент най-справедлива у нас при парламентарни и евроизбори би била пропорционалната преференциална избирателна система с единна централна листа или с листи в укрупнени избирателни райони /например в столицата и шестте големи икономически района/. Пропорционален трябва да остане и избора на общински съветници, като единствено поради своята специфика изборите за кмет и президент бъдат мажоритарни, но при изпълнено условие в тях да са участвали над 50% от имащите право на глас. Опитите да се ограничат разходите в избирателния процес са опити за измама на лековерния избирател, защото дават предимство на субективния фактор, който ги организира. Смятаме, че в избирателния процес е нужно да бъдат вложени технически средства за ликвидиране на субективизма и възможността за търговия на гласове. Отказа да се почерпи опит в тази насока и да се направят промени говори за наличие на задкулисни идеи за удържане на удобното статукво.
Ние представителите на традиционните политически партии смятаме, че управлението на една демократична страна трябва да почива на идеите за просперитет на нейните граждани, представени пред тях под формата на краткосрочни, целеви и стратегически програми. Тези програми е необходимо да бъдат пропагандирани от своите създатели и екипите на своите реализатори. Успешните усилия в последните години политиката да се комерсиализира, а отношението към избора и управлението да се принизи до принципа “Всички са маскари!”, роди политическия чалга заместител, широко пропагандиран у нас. Това доведе не само до отричане на програмите и идеите в областта на управлението, но и въведе модата на парадната конфронтация, сведена до  манталитета и мисленото на футболните хулигани, както и вярата в чудодейния месия, който ще оправи всичко без да си мръднем пръста. Тази подмяна на ценностите, прокарана от интересите на определени кръгове, ликвидира не само още в зародиш формирането на политическа прослойка у нас, но стана причина за връщане на средновековното разбиране от времето от първите антифеодални въстания, че “добрия цар” ще ни направи щастливи. Липсата на историческо мислене лесно скрива истината, че “добрия цар” или скоро погива или най-често става като другите царе, а броя на разочарованите, отчаяните и излъганите нараства. Днес стремежът е към изграждане на демократично гражданско общество на основата на ценностите на обединена Европа, а у нас се чуват силно гласове, че малко диктатура за стягане на гражданите не била излишна и еди кои си лауреати и съвременни мислители вече били представили тези в тази насока. Борбата на нашите предшественици в последния половин век е била борба срещу тоталитарната комунистическа диктатура, в която бяха дадени множество свидни жертви. Наш дълг е, да не позволяваме диктаторските идеи, идеите за ликвидиране на парламентарната република в името на уж по-добрия ред да вземат връх. Демокрацията може и да е скъпа и тромава, но по-добра форма на управление за няколко хилядолетия човечеството до сега не е сътворило.. Опитите да се реализират утопии и как се изкористяват наглед добрите принципи имахме възможност да усетим у нас и в Източна Европа почти половин век.
Ние земеделци, социалдемократи, радикалдемократи днес сме част от Синята коалиция. Тази наша позиция се определя от факта, че за решаване в трудни моменти на важните задачи за необратимост на прехода към демократично гражданско общество у нас и за просперитета на страната е необходимо обединението на всички демократични сили, на всички разумно мислещи хора. Такава беше нашата позиция в първите години след краха на тоталитаризма, когато участвахме във формирането на СДС, такава бе тя и в трудните години на икономическа катастрофа след повторното управление на БСП, когато създадохме ОДС. Отминалото време ни дава право да поставим обективната оценка, че и през двата периода, макар и кратки по времетраене страната направи решителни крачки по пътя на своето ново европейско развитие. Да, грешките не бяха малко, но техния генезис бе заложен в необходимата борба с потайните архитекти на прехода, които имаха на въоръжение не само опита и средствата, но и успешно оперираха с носталгията, за да постигнат целта си – вписване с икономическа мощ в новата демократична реалност. Днес, във времето на световна икономическа криза, единството на демократичните сили за обединяване на разумните, мислещи хора у нас е нужно повече от всякога. Ние обаче приемаме партньорството единствено и само като равноправен диалог, с цел постигане на по-добри резултати в управлението, в икономиката и във всички свери на обществения живот. Заявяваме, че в този смисъл ще търсим не това което ни разделя, а това което ни обединява в принципите, вижданията и платформите. Силово налагане на становища, стремежа да се задуши всяко алтернативно мнение, хаотичното бягане след събитията и шумните пропагандни акции със съмнителен ефект са в разрез с нашите разбирания за партньорство и стил на управление. Ние не желаем да се експлоатира незнанието, а имаме стремежа да заложим на разума и да развием на основата му достиженията във всички области.
Ние земеделци, социалдемократи и радикалдемократи разбираме, че днес пред нашето общество има задачи, които изискват стратегически решения, чиито хоризонт е с десетилетия напред и смятаме да ги предложим на нашите партньори за изграждане на общи позиции. Такива са например проблемите с демографската картина у нас и с образователното ниво на нацията. В годините на прехода вследствие на икономическите промени, на грешки и слабости в ответните реакции на образователната и социална система, започна реално дълбоко разслоение не само в икономическия, но и в образователния статус на гражданите. Освен радостния факт, че възникна група на млади, знаещи и можещи хора, с добро образование, широка обща култура и добри чуждоезикови познания, се оформя и огромна маса от аутсайдери, неграмотни без квалификация и елементарни знания. Пропастта между двете групи нараства и докато първите са вперили поглед за реализация в чужбина, вторите натежават върху социалните фондове, а посредством механичното си мнозинство, започват да оказват влияния и на много други процеси в една демократична система. Решенията в тази посока трябва да обхванат усилията не на едно или две, а на множества правителства, но началото е нужно да дойде с конкретни мерки за правото на подрастващите на образование. Опитите чрез позоваване на обичаи и манталитет да се пречи на интегрирането, ще доведе в бъдеще не само до трудности пред обществото като цяло, но най-силно ще се отрази на хората бягащи от прогреса, създавайки у тях усещането за липса на житейска перспектива. Ако мерки не се вземат сега, тенденцията за експлоатирането на подобни хора като електорат за дребни цели ще доведе до необратими последствия.
Ние земеделци, социалдемократи и радикалдемократи смятаме, че България като страна член на ЕС и НАТО е необходимо да изложи ясно своите приоритети във всички области на обществения живот. Такава дискусия е нужно да проведем с партньорите от Синята коалиция и заедно да предложим вижданията си пред обществото. Постоянното повтаряне, че света е в криза, а ние берем последствията от нея и единственото, което ни очаква са лишения и несгоди, създава усещане за безпомощност и фатализъм. В тази ситуация на заден план се изтикват конкретните проблеми и възможността за тяхното решаване. Ясно е, че финансовата система у нас не способства за кредитирането на бизнеса, особено на малкия и средния. Констатацията е на лице, но пътя за решаването на въпросите просто не се дискутира, камо ли идеята за финансовото сомоорганизиране на този бизнес, както това е станало у нас при подходящата тогава среда е решило проблемите му през годините на Голямата депресия в миналия век. Междуфирмената задлъжнялост е факт, който всички констатират, но малцина се решават да предложат даже частични мерки язвата да не се разраства. В години на икономическа криза един от пътищата за намиране на изход са инфраструктурните проекти. Кои са приоритетите в тази област или в областта на енергетиката например? Защото едностранната зависимост при доставката на енергоносителите е ясно видима, ала въпроса увисва във въздуха или най-често става тема на политически препирни. Земеделието има нужда от свежи европари, но единственото, което следва след тази констатация е или липсата на проекти или сведения за пропуснати възможности и орязани средства. По този друм българина може да се превърне в евроскептик много по-рано, отколкото някой предвиждат, тъй като свободата на движението, което донесе членството, трябва да бъде последвано от възможността да се придобият средства за неговото осъществяване.Повтаряме, че българската култура има древни корени, но опитите да се представи тя пред света и да се съчетае с туризма са единични. Така достигаме до социалната област и свързаните с нея принципи на солидарност и справедливост. Реформата тук е необходима, а дваж по нужни са яснотата на целите в нейното провеждане. Не фалшивото кампанийно милосърдие ще реши проблемите в здравеопазването, а целенасочено финансиране на дейността му.. Не дребните хитрини ще решат проблемите в социалната сфера, а съзнанието и чувството, че участвайки в тази солидарна структура всеки ще получи заслуженото, когато това му е необходимо.А това може да стане реалност единствено като се ограничат до минимум паразитиращите върху системата елементи. Не на последно място са и въпросите с местното самоуправление, с неговата ефективност и възможност за финансова независимост и издръжка. След година предстоят местни избори и опитите за налагане на местен феодализъм от определени кръгове отново ще бъдат на дневен ред. Ако картата на общините ще се преначертава, то трябва това да стане по волята и с желанието на хората в тях, а не силово в последния миг, в търсене на служебна победа в изборите в по-апетитните райони.
Очертаните от нас въпроси изискват дълбок и пространен анализ. Ние ги предлагаме за дискусия на нашите партньори в Синята коалиция и на цялото българско общество. Оставаме с вярата, че те ще предизвикат положителен отзвук сред всички мислещи хора у нас, защото е известно, че по традиция разумът е движил прогреса в света.

25.09.2010 г.                                                            НК на БСДП