П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от Българска социалдемократическа партия относно решаване на проблема със заработени, но неизплатени заплати  на работници и служители

Проблемът със заработени но неизплатени заплати на работници и служители съществува у нас през целия период на преход към пазарна икономика. Законови действия за неговото решаване вече за предлагани съвместно от КНСБ и БСДП в 39-то Народно събрание. С приемане на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ бе решен един частен случай и отворена вратата за ратифициране на Конвенция 173 на МОТ. Предложения тогава вариант имаше по-широк обхват и разглеждаше случаи на работодатели, които не са платили заплати три месеца, но не са обявени в несъстоятелност. Ограничаването на обхвата се наложи с мотива, че не е създаден солидарния работодателски фонд “ГВРС” и е възможно идеята да се провали, чрез неговото източване. Днес 6 години по-късно условията са други. Във фонда има натрупани достатъчно средства и дори с цел облекчаване на работодателите 41-то Народно събрание гласува нулева ставка за 2011 г. Същевременно в състояние на икономическа криза проблемът с неплащането на работните заплати се задълбочи. Факторите, които принуждават работодателите да предприемат такива действия са както обективни – неиздължени плащания от кантрагенти, включително и по държавногарантирани вземания, така и субективни –  включващи съвкупност от лошо управление през липса на отговорност и спазване на законовите разпоредби до морални и етични  принципи на поведение.
Опитът на правителството на ГЕРБ за решаване на проблема с неизплатените заплати посредством възлагането му на прокуратурата е по-скоро пропагандна акция, демонстрираща липса на познания и подход и естествено вече се увенчава с пълно фиаско. Дори да имаше достатъчна нормативна база в тази насока, а такава не е на лице, опита да се прехвърли всеки проблем в прокуратурата би я направил неефективна.
Идеята на КНСБ за криминализиране на неплащането на работните заплати, очевидно цели да създаде нормативната база за решаване на въпросите по пътя на наказателното право. За разлика от лозунговите правителствени мерки в нея има ясна насока. Същевременно трябва да се отбележат и някой слабости, които не са за пренебрегване. Първата е в неизбежни спорове за конституционносъобразността на подхода. Втората , но не по-маловажна слабост се състои в това, че дори да се приеме криминализирането на деянието неплащане на заплати от страна на работодателя може да се задръсти съдебната система от множество дела и спорове за размер и дължимост на суми, което на практика да направи идеята неосъществима. За избягване на тези недостатъци

П Р Е Д Л А Г А М Е

За решаване на проблема със заработените, но неизпплатени заплати да се инициират законови промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в следните насоки:
Всеки работник или служител, който има три заработени, но неизплатени заплати след депозиране на молбата си за напускане на съответното предприятие да има право да ги получи от солидарния фонд “ГВРС”, а фонда съответно да се яви в качеството си на кредитор спрямо работодателя с всички права произтичащи от Търговския закон. Напусналият работник да се освободи съобразно разпоредбите на чл.327, ал.2 от Кодекса на труда, т. е. без необходимост от предизвестие, с всички права да се зачисли в Бюрата по труда като лице търсещо работа и да получава съответното парично обезщетение за безработица.
Фондът “ГВРС” след назначаване на съответната ревизия при работодателя да изплати дължимите суми за заплати и обезщетения на работника, заплати съответните осигуровки както и да предприеме нужните действия за покриване на извършените плащания от длъжника работодател посредством органите за държавни вземания, включващи всички възможности предвидени по Търговския закон.
Предимствата на този подход са, че работника ще има възможност да премине от пасивната позиция на изчакване волята на работодателя в активната за вземане на решение по отношения на прекратяване на трудовия договор, като при това ще бъде гарантирано, че ще получи дължимите му средства в пълен размер. Действителните проблеми и състоянието на работодателя, ще бъдат ясни още в началото на процеса на икономически трудности и ще има възможност за предизвикване на процедура по несъстоятелност преди да са завършени евентуални действия по умишлен фалит или източване на предприятието длъжник в паралелна фирма .Ролята на създадения солидарен фонд ще се активизира и от пасивен наблюдател на икономически процеси и орган определящ начина на съхраняване на натрупаните средства ще поеме действителните му функции на солидарен гарант. Ще се избегне намесата на наказателни органи и блокиране на звена от съдебната система в условията на триинстанционно съдебно производство.

Председател БСДП:

/ Й. Нихризов/

Предложението е представено на вниманието на Синята коалиция и КНСБ.