НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

В настоящи брой на бюлетина “Позиция” ще представим житейския път на един от родоначалниците на социалдемократическите идеи в гр. Сливен. Както повечето участници в Бузлуджанския конгрес и той не е праволинеен, съобразно комунистическите канони, поради което остава за десетилетия малко известен за широката публика. В един от източниците, Биографичния справочник “Участници в учредителния конгрес на БСДП - 2 август 1891 г.” авторите Иван Христов и Слави Тодоров дори определят вижданията му в периода 1941-1944 г. като “ проява на антисъветски и антикомунистически настроения”. Съдбата, разбира се му отрежда да живее във времена, които макар и класирани с отрицателен знак от комунистическите историографи, все пак не са били свързани с тотална репресия заради личните възгледи и позиции. В  други по-късни периоди от нашата история тези идейни амплитуди във вижданията можеха да доведат до сензационното заглавие “ От Бузлуджа до Белене”. Така или иначе по своя път той е социалдемократ, убеден републиканец в монархическа държава, учител, уволняван заради социалистическа пропаганда, сиромашки защитник, тесен социалист, въстанал срещу догмите на теснячеството, анархолиберал, пламенен синдикалист, кооперативен деятел и член на ръководството на БРСДП/о/, но както посочва в своята статия в сливенски вестник за него авторката Стоянка Георгиева “винаги във водовъртежа на събитията”. Името му е:

МИХАИЛ ПЕТРОВ КАНТАРДЖИЕВ

Роден е на 01.06.1880 г. в многодетното семейство на Щиляна и Петър Кантарджиеви в гр. Сливен. Осемте деца скоро остават сираци и въпреки усилията на природно интелигентната си майка да осигури средства Михаил Кантарджиев не успява да завърши последния клас на Сливенската гимназия, където учи до смъртта на баща си. Става учител във Сливен и попада под влиянието на Никола Габровски и Тодор Постомпиров – учители в Сливенската мъжка гимназия  през 1889-1990 г., основали социалистическото дружество “Развитие”. Кантарджиев става член на това дружество и на следващата година вече ръководи социалистическата пропаганда в града. В същата 1891 г. заминава за Бузлуджа и присъства като съучредител на Българската социалдемократическа партия на нейния първи конгрес. В своите спомени той описва събитието така:” През лятото на 1891 г  група социалисти повечето ученици току що завършили Търновската гимназия дойдоха ми на гости на път за Бузлуджа. Тръгнахме пешком за Казанлък през Бинкос, Оризаре, Николаево, Ловилий, Акандий, Мъглиж, Казанлък. Това е 17 юли 1891 г.” На другия ден те се отправят за Бузлуджа.
След конгреса се завръща в Сливен и заедно с Георги Василев поставя началото на сливенската социалдемократическа група. През 1892 г. е делегат на ІІ-я конгрес в Пловдив от името на групата. След обединението на БСДП и БСДС през 1894 г. е делегат на ІV-я конгрес през 1897 г., на VІІ-я през 1900 г., на Х-я през 1903 г., на ХІ- я през 1904 г. и на ХІІ-я през 1905 г. / последните два като член на БРСДП(т.с.)/
През 1893 г. за активна социалдемократическа пропаганда е уволнен от служба. На следващата година е учител в с. Ново Паничерево Бургаско, където се сприятелява с писателя Антон Страшимиров също учител в Бургаските села. Скоро за спречкване с местните първенци е уволнен и се завръща в гр. Сливен, където известно време е съредактор на в. ”Сиромашка правда”, а после учителства в с. Воден, Елховско. Изявява се като един от противниците на правителството на Стефан Стамболов.
В периода 1899-1902 г. заедно със Стефан Гидиков започват издаването в гр.Сливен на в. “Република”. Вестникът е пропагандиран като орган на републиканската младеж под мотото: “Всичко за народа, всички чрез народа” В него намират място идеи даже на крайния републиканизъм, отричащи правото на държавен глава на републиката, макар и избран от парламента. Мястото на държавния глава съобразно становищата, застъпвани във вестника трябва да се заеме от държавен съвет, избиран пряко от народа.
На Х-я конгрес през 1903 г. поема пътя на теснячеството с Димитър Благоев. Започва да се занимава със синдикална дейност и участва в Учредителния и Втория  конгрес 1904-1905 г. на Общия работнически синдикален съюз подкрепян от БРСДП /т.с./. Пише пламенни синдикални статии във в. “Работнически вестник”, във в. “Пролетарий” и списание “Рабатнишко дело” Участник в първата текстилна стачка в гр.Сливен през 1896 г,. той успешно се включва и в организирането и ръководството на голямата текстилна стачка в града през 1903 г.
През същата 1903 г. Кантарджиев се жени за Люба Йовошевич - сръбска социалистка, пристигнала в България година по-рано. Бракът трае около година и Йовошевич се премества в София, където се запознава с бъдещия си съпруг Георги Димитров. Според някой автори причината за раздялата между Йовошевич и Кантарджиев са станали политическите различия във възгледите. Макар и разделени обаче, бракът навярно не е бил прекратен, което кара Георги Димитров да търси помощта на Тодор Луканов, по това време адвокат в гр. Плевен, за да се венчае за Йовошевич през 1906 г. при определен свещеник в плевенска църква.
В началото на 1905 започва конфликта на Михаил Кантарджиев с ръководството на партията на тесните социалисти. Той  застава начело на група от Сливенската организация на БРСДП/т.с./, която се противопоставя на строгата партийна дисциплина и проповядва неутралитет на синдикатите. За тази му дейност е обявен за анархолиберал и е изключен в края на 1905 г. от редиците на партията на тесните социалисти. Това не го отчайва и той създава социалдемократически кръг “Пролетарий” и синдикатите към него.
През 1908 г.  кръга “Пролетарий се обединява с БРСДП/ ш.с./ под името Българска работническа социалдемократическа партия /обединена/ и Михаил Кантаржиев става член на  ръководството. През 1912 г. Кантарджиев като опитен синдикалист става председател на местния секретариат на съюза на съюзите, където членуват  държавните служители. След Първата световна война през 1919 г. е назначен за околийски началник на Сливен. Продължава да проявява интерес към синдикалната дейност и по –късно става председател на профсъюзното обединение Съюз на съюзите в града.
През 1928 г. Михаил Кантарджиев се жени за Василка Кираджиева от Ямбол, дъщеря на опълченеца Марин Кираджиев Двамата имат три деца. Кантарджиев работи в Популярната и Земеделската банки и като домакин на Краварското дружество.Според някой от източниците през тридесетте години на миналия век той се увлича от идеите на мистицизма и окултизма.
След 09.09.1944 г. е секретар на социалдемократическата организация в гр. Сливен. Участва в работата на Отечествения фронт като социалдемократ, но прави усилия за създаване на неказионни професионални организации на текстилните работници в града. Умира в Сливен на 20.04.1946 г.

“Позиция”