„ЗА” И”ПРОТИВ” АЕЦ”БЕЛЕНЕ”
инж.Илия Калев-експерт

В изработената от автора на настоящата статия енергийна стратегия на България до 2020 г. и публикувана в бр.59 на вътрешно-партийния бюлетин на БСДП се оказва категорична подкрепа на ядрената ни енергетика чрез стартиране изграждането на АЕЦ”Белене”. През далечната 1981 г.започнаха проучванията за определяне площадката на бъдещата централа. Избра се стратегическо място, свързано с ж.п. мрежата на България и собствено пристанище.
Започналото строителство през 1987 г.планираше пускането през 1993 г. на първия реактор с мощност 1000 мегавата. Построиха се административните сгради, завода за бетон, ремонтната база, столова за работниците и др. Достави се голяма част от енергийното оборудване. В началото на 1990 г.строителството бе ограничено, а през 1993 г-напълно спряно с извършване на „консервация”на строежа на първи блок, на площадката на втори блок, на доставеното оборудване,
на изградените комуникационни и електросистеми.

Енергетиката на България беше един от малкото сектори на българската икономика, преминали през годините на прехода без особено големи сътресения. Като се отчетат допуснатите стратегически грешки, iсвързани с приватизацията на електроразпределителните дружества, подписването на дългосрочни договори за изкупуване на преференциални цени на електричеството на западните компании, инвестирали в ТЕЦ ”Марица-изток-1” и ТЕЦ ”Марица-изток-3” все пак България постигна добра позиция в енергетиката на ЕС и Балканите.

През последните две години това се променя в негативна посока. Беше изгубено ценно време за развитието на стратегически енергийни проекти, в т.ч. на АЕЦ”Белене”. Като цяло се поставя под въпрос бъдещата енергийна сигурност на страната, защото не се отговаря на въпроса откъде ще получаваме електроенергия след 10 години, когато повечето днешни електроцентрали ще са изведени от експлоатация. През последния месец се възродиха дебатите ”за” и „против” ядрената енергетика. Не трябва да се забравя фактът,че България развива ядрена енергетика от 40 години, както и че АЕЦ дава решения на основните проблеми на енергетиката ни, а именно:

- ЗАКРИВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИ МОЩНОСТИ.
До 2015 г. от енергийната система ще отпаднат 2175 мегавата инсталирани мощности от общо 9700 мегавата. През същия период се очаква включване на само 1000 мегавата нови мощности. Правителството нехае,че лицензиите на 5 и 6 блок на АЕЦ”Козлодуй” изтичат съответно в края на 2017г. и на 2019 г. Това би означавало отпадане на допълнителни 2000 мегавата. Темата за удължаване на експлоатационния срок на тези два блока е важна, но това зависи от волята на руската компания конструктор.

- ЦЕНА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА
Новите правила на ЕС относно ТЕЦ с мощност над 50 мегавата значително ще оскъпят произвежданата от тях енергия.Централите ще бъдат принудени да правят сериозни инвестиции за спазване на екологичните изисквания,включително за изграждане на сероочистващи съоръжения. Замърсителите ще плащат и за отделения въглероден диоксид. Увеличаването на цената на природния газ,  на петролните продукти, поскъпването на въглищата в глобален мащаб ще доведе до съществено оскъпяване на електроенергията в близко бъдеще. И не на последно място,до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници трябва да достигне 16% от брутното крайно потребление на енергия у нас, но основния проблем е, че цената на произведената от тях енергия надхвърля в пъти тази произведена от АЕЦ.

- ЧИСТА ЕНЕРГИЯ
Според водещия български експерт в МААЕ, проф.Янко Янев, АЕЦ”Белене” е проект от 3 плюс поколение. Заложени са средства за управление на аварии от най-различен тип. Случилото се с японската АЕЦ”Фукушима”1, която е модел от средата на 60-те години на миналия век доказа,че не трябва да се удължава живота на старите атомни централи, а да се строят реактори от ново поколение,с което се решава въпросът за замърсяването на околната среда.
Площадката на АЕЦ”Белене”се намира в стабилната сеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресение с магнитуд, по-голям от 4-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Проведените от Геоложкия Институт на БАН по поръчка на НЕК допълнителни геоложки проучвания са потвърдили отсъствието на активни разломи на площадката на централата,включително 5-километровата зона. Не са открити активни разломи през последните няколкостотин хиляди години.
Все пак, случилото се с японската АЕЦ накара Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да поиска от изпълнителя допълнителни гаранции за безопасността на централата.

-  СИГУРНОСТ НА ДОСТАВКИТЕ НА ЯДРЕНО ГОРИВО
През последните седмици се появи позабравеният след петролните кризи от началото на 70-те и от Първата война в Персийския залив проблем, както и газовата криза от началото на 2009 г. На този фон доставките на ядрено гориво са по-безпроблемни, а и цената по-устойчива в сравнение с тази на други енергийни източници. Световните запаси от уран надхвърлят 16 млн тона, достатъчни за 250 години, в случай, че ядрената енергетика остане на днешното си развитие. В бъдеще могат да се експлоатират допълнително 22 млн тона неконвенционални запаси от уран от фосфатни находища, които към момента не са използваеми.
На фона на информационния хаос и не винаги адекватните действия от страна на сегашното управление, както и опитите за игра със страховете на българското общество на определени политически сили, че „Белене” бил скъп, ненадежден и стар проект, консултантът по проекта и председател на Български атомен форум Богомил Манчев заяви:”Проектът Белене от чисто технически и  икономически се е превърнал в политически. ”Бъдещето ще покаже дали политическата ни класа е национално отговорна и способна да взима разумни решения в критични моменти. Проверката за ефективността на проекта е поръчана на британската банка HSBC, въз основа на чието заключение ще се вземе политическото решение за АЕЦ”Белене”.