IN MEMORIAM

На 03.02.2012 г. си отиде от нас члена на НК на БСДП и дългогодишен член на  Изпълнителното бюро на партията Младен Димитров Йорданов. Роден през 1935 г. той бе един от възстановителите на БСДП в гр. Плевен и неколкократно е избиран с листите на демократичните сили в общината за общински съветник. Страстта към политическия дебат бе на върха на неговото журналистическо перо. Остави ни вижданията си за демокрацията, свободата и справедливостта в своя “Демократичен буквар” Подготвяше неговото продължение до края на дните си и винаги бе верен на принципите на социалната демокрация.
Поклон пред светлата му памет!
В памет на Младен Димитров в няколко броя на бюлетина  “Позиция” ще поместим подготвените за втората част на “Демократичен буквар” материали, които той ни предостави приживе.

НАША ВЛАСТ

За хората от страните с по-дълго демократично развитие сложните механизми, които движат управлението на съвременната държава, са "нашата власт", по-накратко - властта, нашите... В тия думи има и доверие и насмешка, но няма злопаметство и толкова ирония, та и сарказъм, както е при нас. Не че там органите на властта са кой знае колко по-мъдри и по-грижовни. Властта навсякъде си е власт и без нея не може. Хората и там са слушали от деди и прадеди легенди, как непокорни на властта са били бесени и посичани. Но са слушали и за гилотинирани крале, Това зловещо равнопоставяне внушава справедливост и напомня за правилата и рисковете на управленската игра. Ония хора по-отрано са решили сами да посочват, кой и как да ги управлява. Много пъти са пробвали и доуправяли властите и без излишни сантименти ги приемат за свои. Уговорката е проста и ясна: Избираме ви, управлявайте свободно и със замах, но не забравяйте и за миг, че отговаряте с главите си! .. Тоя обществен договор и механизмите към него дълго са шлифовани и рядко засичат. Като най-висша инстанция, се е наложило гражданското общество. Колкото и непримиримо да спорят и да се карат правителство и опозиция, колкото и да им се иска да излъжат, да изкористят нещо, къде от страх, къде от кумова срама, помнят и спазват договора.
Българинът от памтивека храни лоши чувства към властта.
Със своята тирания властите много по-често са го потискали и ограбвали, отколкото да са го закриляли и да са му помагали. Горчивият опит го е научил, че властта гледа първо своите интереси, после другите. Че ако държавата поиска от него пет лева, чиновникът ще поиска още пет - за себе си. И не че не е вярвал и че не е бил лъган от демагози, та после още по-горчиво да е съжалявал. Отдавна знае той, кое се чупи като се ударят стомната и камъкът. Това познание го държи по-далече от властта, но и от далече се мъчи да я надхитри по андрешковски.
Много нашенци все още разбират "наша власт" в партизанския смисъл - ако тяхната партия дойде на власт и на тях им падне "да колят и да бесят." Властите винаги са гледали на гражданско общество, на обществено мнение и други такива изпод вежди и изпод фуражки и като им е паднело, здраво са ги мачкали. За да оцеляват през вековете, дедите ни са били принудени не да спазват, а да заобикалят законите и разпоредбите на властите, които ги третирали като рая. Тая традиция ни е направила подозрителни към всяка власт. Затова и до сега вървим като на куц крак.
Кой знае от колко дълбоко идват тия традиции. По-позната ни е новата история турското "присъствие", управлението на Кобургготската династия, комунистическата диктатура, мъчителните родилни напъни за демокрация, та всеки може сам да прецени, кога и доколко сме имали "наша власт".
И днес много от нас са убедени, че кандидатът за власт първо трябва да бъде играч - да умее да говори и лъже гладко, да доказва, че черното е бяло и точно обратното. И зад всичките патриотични, социални, общокултурни и всякакви други теми и приказки елегантно и "законно" да краде от държавното. Идеалисти в глутницата на властта са били рядкост и тя бързо се е отървавала от такива. А нали сигурен начин да се провали една държава е, властта в нея за дълго да вземат посредствените й хора.
Явно, за да наречем властта "наша" съвсем не е достатъчно, тя да се накичи с някакви възвишени идеали. Нашата власт трябва всеки божи ден да отстоява и да превръща в обществена плът и кръв демократичните принципи. Да си е осигурила парламентарно мнозинство, да се опира на компетентни и мотивирани въоръжени сили и служби. Когато с достойнство печели уважение и съюзници на международната арена. Когато отстоява своите програми, приоритети и инициативи и с гласност и прозрачност проветрява обществената атмосфера и мотивира хората да участват активно в политиката. Когато строго възпитава държавните институции и органи и първа дава пример на нетърпимост към бюрокрация и номенклатура - началните стъпки към мафиотски структури. Когато респектира престъпността, корупцията и другите болести на човечеството. Та и когато отмалее, да може с достойнство да се оттегли и да събира сили.
Ако трябва пример и за чисто човешки /микро/ стойности и мерки за наша власт ще кажем, че ако някому хрумне идея, чиято реализация може да донесе блага за него и за повече хора, нашата власт, със своите органи вече да е премислила и трасирала най-общите, но ясни законови, финансови, социално-етични, административни и т. н. ориентири по пътя му и да не поставя излишни бариери пред него, а да го насочва и насърчава.
Тия всичките условия и още толкова наистина могат да направят властта справедлива, силна и гъвкава. Да я направят наша. Изброяването им няма претенции за научна изчерпателност. Но то може да помогне, когато сравняваме предизборните заявки на партии и коалиции, когато пресмятаме, какво можем да спечелим от поредните избори и как да си 1'0 вземем.
Лесно не се постига "наша власт". С демагогия и манипулации не става. Само мъдри действия отключват волята и творческите енергии на обществото. То е като магия и без нея трудно се събират в едно усилията на толкова различни хора. А политиците - управляващи и опозиция - които приемат, упражняват и си предават властта, трябва да се грижат за нея и да са й верни като някогашния български войник към пушката си.
Като се опитваме да изгазим калищата, в които сме затънали и да стъпим на европейските пътища и магистрали, първо са ни необходими верни ориентири, точни мерки и строги изисквания за "наша власт"
30. юни. 2007 г..      Младен Димитров