ПАК ЩЕ РЕЖАТ, ТОЗИ ПЪТ ЗАРАДИ “СПРАВЕДЛИВОСТ”

Преди няколко дни финансовия министър хвърли в характерен стил поредната бомба. От следващата година 10% данък ще има у нас върху лихвите от депозитите. След това поясни, че това се налага поради две причини. Първата била, защото пак сме изостанали от водещите европейски държави, където това е нещо обичайно. Втората, естествено, била свързана със социалната справедливост, тъй като бизнесът у нас мързелувал и вместо да инвестира трупал колосални доходи от лихви.

Както се полага в последно време няколко дежурни експерта възкликнаха::”Ами да, как до сега не сме се сетили! Ето и румънците ни изпреварват в това отношение!”, а смаяното обществено мнение, мечтаещо за предизборни парични облаги притихна. Тайната надежда бе това да е поредния трик на управляващите, в който министър играе лошото ченге, а министър-председателя се намесва в като спасител, за да демонстрира кой е съйбията в днешни дни. Не е за пръв път, когато някой застава в ролята на бушон и изгаря, за да не прегори “светлото бъдеще”.

Този път обаче нещата не се подредиха по обичайния начин и от тук и там започнаха да се надигат гласове. Е вярно, че такъв данък има във водещите европейски държави, но при тях паричните обезщетения за безработица са по-големи от средната заплата у нас. Освен всичко друго посяга се на основния нашенски принцип, да се кътат бели пари за черни дни. И когато на българина беше обяснено, че това ще са парите, с които ще се вдигат пенсии, той усети как ще се опитат да пълнят левия му джоб със стотинките от десния. Понеже хиляди скромни възрастни хора кътат по някой друг лев, я за болест, я дори да не са в тежест на децата след като си отидат от този свят. Та стана ясно нещо простичко, че тези пари обложени веднъж с данък при получаването им, сега ще могат да бъдат дообрулени от инфлацията, защото както смятат управляващите, всеки трябва да даде своя дан за справедливостта.

Колкото до самата “справедливост” по отношение на големите вносители, то тя им е априори гарантирана. Всички, които са стъпвали в банка знаят, че от определена цифра нагоре лихвата по депозита се договаря между клиента и банкера. По същия начин може да се договори и метода, с който големите вложители да заобикалят настоящите данъчни утежнения. Нали на всяка банка клиентите са и скъпи, ала цената на любовта зависи от вложението. Така от масовия потребител ще бъдат отръскани стотинките, за да се чувства тъй истински европеец, а големите ще сменят формата, за да съхранят доходността. Гласувано веднъж правилото няма да се промени, през следващите управления и спора ще се води около плоския данъчен десятък, с който предлагат да започне начинанието..

Та ако търсеха социална справедливост управляващите щяха да променят системата на данъчното облагане, с което левите социалисти въведоха крайно дясната мярка в угода на зараждащата се тогава олигархия. Но както обикновено се получава, едрият кандидат монополист зачерква миналото управление и е отново редом с властта, за да защити своя интерес. По този начин днес научаваме, че въвелите плоския данък преосмислят позицията си, а управляващите го намират за разумен и справедлив, още повече, че винаги могат да докажат чия приумица е бил, ако времената се смрачат.

Дни след обявлението на поредната данъчна тесла върху лихвите по депозитите и потвърждаването на нейния хуманен характер, взеха да се чуват гласове сред хорския шепот. Чуха се и политически становища от опозицията. Само гдето всичко отново е на път да се завърти в стандартния вихър, тъй като избирателите повтарят с неистово упорство:”Нямаме алтернатива!”, страхувайки се да не би протеста им да се класифицира като политически, а политиците-опозиционери търсят как да се разграничат по въпроса, кой е по и кой не по-градивен и праволинеен.

Е, в крайна сметка пак достигаме до смисъла на онзи анекдот от преди тридесет години, когато тогавашните тоталитарни водачи мерили личния си рейтинг с послушанието на масите, обявявайки, че започва масова кампания за бесене, а един смелчага от задните редове се изстъпил и попитал :”А въжето ще си го купуваме ли или ще ни го дадат по профсъюзна линия?” Та казват времената се менят, но народностната психика не и в дните, когато отново анекдотите са хит, нам остава да заключим “:Класиката в жанра си е класика!”, е и евентуално да се запитаме: “А до кога?”

Йордан Ангелов